Акт от 16.12.2015, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Плевен, 16.12.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на втори декември през две хиляди и петнанадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 3997 по описа за 2015г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т. КТ и чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ с цена на иска 4650 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от

Ц.Й.С., ЕГН**********,*** против ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, в която се твърди, че по силата на допълнително споразумение № 659/16.05.2011 година към трудов договор ищцата работела при ответника като заемала длъжността „Ръководител на отдел (Бюджет и анализ) в РУ на БП"Северен централен регион". Твърди, че с акт за прекратяване на трудов договор № 41/17.07.2015 година, считано от деня, следващ датата на връчване, на основание чл.328,ал.2 от Кодекса на труда е прекратено трудовото й правоотношение. Твърди, че актът за прекратяване е връчен на ищцата на 20.07.2015 година, поради което счита, че трудовия й договор е прекратен,считано от 21.07.2015 година. Твърди, че трудовото и правоотношение с ответника е възникнало на 04.01.1992 година по силата на договор № 15-1/04.01.1992 година, въз основа на който е заела длъжността. Твърди е с допълнително споразумение към трудов договор № РД-09-1738/24.Х.1994 и е назначена на длъжността Началник ПТТ станция - IV клон. Твърди, че с предпоследното допълнително споразумение № 659/16.05.2011 година към трудов договор заела длъжността „Ръководител на отдел (Бюджет и анализ) в РУ на БП"Северен централен регион", която длъжност заемала до уволнението си, като на 15.07.2015 година между нея и ответника било сключено допълнително споразумение № 1535/15.07.2015 година, с което считано от 01.07.2015 година било увеличено трудовото й възнаграждение. Счита, че издаденият акт за прекратяване на трудов договор № 41/17.07.2015 година на Главния изпълнителен директор на „*** е незаконосъобразен, тъй като не е мотивиран и в него не е посочено фактическото основание,на което се издава, а само правното основание - разпоредбата на чл.328,ал.2 от Кодекса на труда.

Излага съображения, че за да е налице фактическото основание за прекратяване на трудовото й правоотношение по реда на чл.328,ал.2 от Кодекса на труда е необходимо да са налице следните предпоставки -заеманата от ищцата длъжност да е част от ръководството на предприятието, да е сключен договор за възлагане на управлението на това предприятие и да не са изтекли повече от 9 месеца от започване на изпълнението на договора.

Твърди, че легално определение на понятието "Ръководство на предприятието" е дадено в разпоредбата на § 1,т.3 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда и това е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). Излага съображения, че съгласно съдебната практика се изисква за упражняване на правата по чл.328,ал.2 от Кодекса на труда не само да е налице сключен договор за възлагане на управлението на предприятието, а сключеният договор да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне и въз основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и да изпълни по време на действие на договора, като освен това възнаграждението му следва да е обвързано с постигнатите финансови резултати. Твърди, че тъй като в акта за прекратяване на трудов договор № 41/17.07.2015 година не е посочено фактическото основание, въз основа на което представителя на ответника е упражнил правото си по чл.328,ал.2 от Кодекса на труда, счита, че по всяка вероятност се касае за договора от 12.11.2014 година с изпълнителния член на Съвета на директорите на „***, с който на Д.С.Д. е възложено управлението на ответника и въз основа на който договор с вписване № 20141118155527 на длъжностното лице при търговския регистър към Агенцията по вписванията същият е вписан за Изпълнителен директор на „***. Сочи, че след запознаването със съдържанието на договора с изпълнителен член на Съвета на директорите на „*** от 12.11.2014 година, който е представен в търговския регистър към Агенцията по вписванията и въз основа на който е извършено вписване № 20141118155527, ищцата не установила същият да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият Д.С.Д. да трябва да постигне от една страна, а от друга - договореното с договора възнаграждение не е обвързано с постигнатите финансови резултати, а напротив - съгласно разпоредбата на чл.8 от договора, възнаграждението се определя съгласно чл.33 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Поради изложеното счита, че при упражняване на правата за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата по реда на чл.328,ал.2 от Кодекса на труда не са били налице изискуемите от трайната съдебна практика предпоставки. Счита, че заеманата от ищцата длъжност не е ръководна по смисъла на § 1 ,т.З от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Излага съображения, че макар в допълнително споразумение № 659/16.05.2011 година към трудов договор да е посочено, че длъжността е „Ръководител на отдел (Бюджет и анализ) в РУ на БП"Северен централен регион", то съгласно действащото длъжностно разписание на регионално управление „СЦР" на „*** ПЛЕВЕН в сила от 15.06.2015 година, в звено „Бюджет и анализ" длъжността „Ръководител" и на ищцата не са й възлагани функции по ръководство на трудовия процес и няма подчинени лица, като и преди това не е имала ръководни функции по отношение на трудовия процес, което счита, че се признава в писмо изходящ № 94-Ц-3-1/15.08.2013 година на Главния изпълнителен директор на „***. Твърди, че в тази посока е и факта, че пет дни преди уволнението, на 15.07.2015 година е увеличено трудовото възнаграждение на ищцата, считано от 01.07.2015 година, за което е подписано допълнително споразумение № 1535/15.07.2015г. Счита, че уволнението е незаконосъобразно и за това, че прекратяването на трудовия договор не е станало със заповед, каквито са изискванията на Кодекса на труда, а с акт за прекратяване на трудов договор, а отделно от това същото е прекратено от ненадлежен работодател. Твърди, че от постъпването си на работа до момента на прекратяване на трудовото правоотношение, Работодател по смисъла на § 1 ,т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е бил Регионално управление на Български пощи "Северен централен регион" Плевен, а не юридическото лице в „***, поради което прекратяването на трудовото й правоотношение от Главния изпълнителен директор на „***, а не от Директора на Регионално управление на Български пощи "Северен централен регион" Плевен е незаконосъобразно. Твърди, че след прекратяване на трудовото й правоотношение на 21.07.2015 година, ищцата не е упражнявала труд по трудово правоотношение. Твърди, че за времето от 21.07.2015 година до датата на подаване на исковата молба в съда ответника й дължи 750.00 лева, представляващи обезщетение на основание чл.344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.225, ал. 1 от Кодекса на труда, а за период от шест месеца същото възлиза на сумата от 4 500.00 лева. Моли, на основание чл.344, ал.1, т. 1 от Кодекса на труда да бъде признато за незаконно уволнението на ищцата и да бъде отменен акт за прекратяване на трудов договор № 41/17.07.2015 година на Главния изпълнителен директор на „***, на основание чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда ищцата да бъде възстановена на заеманата до уволнението длъжност - „Ръководител на отдел (Бюджет и анализ) в Регионално управление на Български пощи „Северен централен регион" Плевен при „***, на основание чл.344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.225, ал. 1 от Кодекса на труда да бъде осъден „*** да й заплати обезщетение за период от шест месеца,считано от 21.07.2015 година в размер на сумата от 4 650.00 лева след допуснато измененение на размера на претенцията. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема становище, че оспорва предявените претенции. Счита, че прекратяването на трудовия договор на ищцата е законосъобразно, тъй като са налице комулативните условия на чл. 328, ал.2 от КТ, а именно: Сключен е договор

№ВД-3 7/11.11.2014г. за възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „*** и Д.С.Д. - член на Съвета на директорите на „БП"ЕАД, за срок от три години, с който е възложено на директора да представлява и управлява дружеството, като осигурява изпълнението на одобрената бизнес програма; договор от 12.11.2014г. между председателя на Съвета на директорите на „БП"ЕАД и изпълнителния член на Съвета на директорите и Главен изпълнителен директор на БП ЕАД *** Д. за управляване и представляване на дружеството; предложен от Главния изпълнителен директор и одобрен с решение на Съвета на директорите от 22.12.2014г. бизнес план на „БП"ЕАД за 2015г., внесен за разглеждане в МТИТС и одобрен със Заповед №ПД-85/30.04.2015г. на упълномощения от министъра заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Твърди, че прекратяването на трудовия договор на ищцата е извършено след започване изпълнението на договора за управление, но преди да са изтекли 9 месеца.

Твърди, че ищцата е работила като

„Ръководител отдел „Бюджет и анализ" в Регионално управление „Северен централен регион" на „*** и е била от ръководството на предприятието по смисъла на пар.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КТ, тъй като с длъжностната характеристика й е възложено да организира, ръководи, координира, планира и отговаря за финансово - икономическата дейност в РУ, свързана с планиране, анализиране и бюджетиране на дейността на Регионалното управление, което включва седем области - Силистра, Русе, Разград, Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен със съответните областни пощенски станции и разположените на територията на региона 716 пощенски станции. Твърди, че в тази връзка дава методически указания на областните пощенски станции /ОПС/, контролира дейността на всичките 131 бр. Пощенски станции /ПС/ от ОПС-Плевен, контролира дейността на съответните икономисти в ОПС Силистра, Русе, Разград, Велико Търново, Габрово и Ловеч, проверява, контролира, отчита и анализира трафичните обеми / кореспондентски пратки, печатни произведения, малки пакети, колетни пратки, парични преводи в страната и в чужбина, Булпост/ и приходите от всички Областни пощенски станции в региона и Пощенските станции в област Плевен , предлага приходната част на бюджета на РУ въз основа на извършения анализ на трафичните обеми и приходите от дейността. Счита, че при наличие на посочените три предпоставки право на Главния изпълнителен директор, сключил договор за управление на дружеството, е да подбере екипа, с който смята да изпълни бизнес програмата за периода на действие на договора, поради което е неоснователно твърдението, че трудовия договор на ищцата е прекратен не от надлежния работодател. Счита, че няма значение какво е наименованието на документа, с който се прекратява трудовия договор - заповед или акт за прекратяване.

Достатъчно е да е спазена изискуемата съгласно чл.335, ал.1 от КТ писмена форма, в която да е материализирано волеизявлението на компетентния орган за прекратяване на трудовото правоотношение. Въз основа на изложеното счита, че предявения иск с правно основание чл.344, ал.1 т.1 от КТ - за признаване уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна и неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Счита, че неоснователността на иска по чл.344, ал.1 т.1 от КТ обуславя неоснователността и на съединените с него искове по чл.344, ал.1 т.2 и т.З от КТ, които също следва да бъдат отхвърлени. Освен това счита, че предявените искове са недопустими, тъй като са предявени против ненадлежен ответник. Твърди, че ищцата е работила в Регионално управление "Северен централен регион" - Плевен на „***. Твърди, че РУ «СЦР" - Плевен е едно от обособените структурните звена на „БП"ЕАД, имащо организационна и икономическа самостоятелност и именно РУ"СЦР"-Плевен е било работодател на ищцата по смисъла на пар.1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ. Излага съображения, че съгласно задължителната тълкувателна практика на ВКС не авторството на самото волеизявление, довело да прекратяване на трудовото правоотношение, сочи коя е надлежната страна в трудовия спор по смисъла на чл.357 от КТ, тъй като не винаги органът, който има право да сключва и прекратява трудовите договори съвпада с предприятието „работодател" по смисъла на КТ, но при наличие на съдебен спор относно законността на уволнението, спорът следва да се развие с участието на работодателя, който е надлежна страна в трудовия спор и срещу когото следва да бъде насочен иска /Решение №782 от 23.10.2009г. по гр.д.№3738/2008г- ВКС, III г.о./