Решение № 93 от 15.05.2023, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Ловеч, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА В. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500096 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК ,във вр. с чл.34 ЗС.

С Решение № 7/11.01.2023г.,пост.по гр.д.№571/2021г. РС-Тетевен е отхвърлил иска за делба,предявен от М. П. И. и М. Н. И.- двамата от гр.******* срещу М. Т. И. и Д. В.

П.- двете от гр.******* на следния имот: жилищна сграда- еднофамилна, представляваща по КККР на гр.******* одобрена със Заповед № РД-1816/06.03.2009г. на ИД на АГКК- София, имот с идентификатор № ***, със застроена площ от 86 кв.м., брой етажи: 2, която е изградена в поземлен имот, намиращ се в гр.******* ул. „*******, представляващ по КККР имот с идентификатор № ***, целият с площ от 751кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, при съседи имоти с идентификатори: № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, като неоснователен и недоказан. С решението на основание чл.9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, М. П. И. и М. Н. И. са осъдени да заплатят по сметката за държавните такси на РС-Тетевен сумата от 100лв.- държавна такса и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл.78,ал.З от ГПК М. П. И. и М. Н. И. са осъдени да заплатят на М. Т. И. и Д. В. П., разноски по делото за процесуално представителство и експертизи, като размерът им от 1000лв. е постановен с Решение №14/27.01.2023г.,по реда на чл.247 от ГПК.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от М. П. И. и М. Н. И.,чрез адв.С.АК-Ловеч. Обжалват го изцяло, с твърдения, че е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано. Не се съгласяват с извода на съда, че ответниците са придобили спорната жилищна сграда в индивидуална собственост и при условията на СИО. Акцентират, че изградената пристройка е в 1 отклонение на дадения проект и разрешение. Категорично е установено,че има пълно несъответствие между проектираното, разрешеното и извършеното строителство от ответниците. Констатираното отклонение в застроената квадратура е 46кв.м.,а като разгърната застроена площ жилищната сграда е 172кв.м. и не е пристройка, а жилищна сграда на два етажа с много по-голяма застроена площ. Или-налице е отклонение в одобрения архитектурен проект не само в ЗП, но и в РЗП. Сочи,че съдебната практика е категорична,че когато е извършено строителство въз основа на отстъпено право на строеж, построеното в повече принадлежи на собственика на земята по правилото на чл.92 от ЗС.

Твърди,че в сградата има три самостоятелни обекта,като единият винаги е владян от ищците,които са собственици и на 2/3 ид.ч. от парцела. Към момента в КККР сградата е отразена като един обект.

Не се съгласяват и с извода на съда,че ответниците са придобили по давност жилищната сграда,а ползването на един от обектите от ищците е било по силата на заем за послужване. Възразяват,че никоя от страните не е заявила такива твърдения и този извод на съда противоречи на принципа за служебното начало в процеса. За оборването му се позовават и на свидетелските показания,които сочат,че ищците са обитавали самостоятелния обект на първия етаж и са монтирали парно още с построяването на сградата. В потвърждение представят протоколи за монтаж на водомери от 18.01.2023г.

Входът на този самостоятелен обект се намира в непосредствена близост до жилищната сграда на ищците и няма никаква функционална връзка с другите два самостоятелни обекта в сградата-той е на различно ниво от другите обекти, владяни от ответниците. Никога до момента не е оспорвана собствеността и владението на ищците върху този обект от спорната жилищна сграда. От показанията на свидетелите става ясно,че между страните са възниквали спорове във връзка с ползването на комина на парната инсталация на ищците, но не е оспорвана собствеността и владението. Представят документи във връзка с изграждането му във вида т.н.„мек комин“, за което не се изискват строителни книжа. Сочат, че се намира извън помещението,което се владее от ищците. Прилагат виза за проектиране,скица и конструктивно становище за комина.

Оспорват и извода на съда,че е налице валидно упражнявано давностно владение от ответниците,тъй като бащата на двамата братя-П.М. не се е противопоставял.

Възразяват,че по делото не са събирани доказателства,свързани с поведението на бащата, но то е и неотносимо,тъй като с нотариалния акт от 1981г. същият е продал на ищеца М. П. И.

2/3 ид.ч.от имота. Строителното разрешение за изграждане на пристройката в полза на В. П.

И. е издадено на 22.06.1976г., т.е.липсва 10-годишен период на постоянно,явно и непрекъснато владение, което да е афиширано пред П.М.. Твърдят,че е доказано, че страните са упражнявали съвладение на процесната жилищна сграда,която се състои от три самостоятелни обекта,два от които се владеят от ответниците,а един от ищците.

По изложените съображения молят да се отмени обжалваното решение и се допусне делба на процесната жилищна сграда.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от М. Т. И. и Д. В. П. . Считат решението за правилно и законосъобразно и молят да се потвърди,а въззивната жалба да се отхвърли. Излагат,че от събраните доказателства е установено,че са придобили спорната сграда в режим на СИО и са упражнявали правата си необезпокоявано повече от 40 години.Навсякъде В. П. И. и М. Т. И.,а в последствие и Д. В. П., са се легитимирали като собственици на сградата. Повтарят хронологията на действията по установяване на правото им на собственост върху изградената по силата на отстъпено право на строеж жилищна сграда. Сочат,че желанието на бащата на двамата братя- П.М., е било всеки от тях да има собствено жилище, без претенции един към друг. Възразяват да се приемат представените с въззивната жалба писмени доказателства,тъй като са неотносими към спора,а и не са налице предпоставките на чл.266 от ГПК за приемането им сега.

М. П. И. и М. Н. И. са подали жалба и срещу Решение

2

№14/27.01.2023г.,постановено по реда на чл.247 от ГПК. Считат,че е незаконосъобразно по мотиви по съществото на спора за делбата. Молят да се отмени.

Въззиваемите М. Т. И. и Д. В. П. са представили отговор и на тази жалба ,като считат,че е неоснователна и молят да се потвърди решението по чл.247 от ГПК.

В съдебно заседание въззивниците се явяват лично и с пълномощника им адв.С.,като потвърждават заявената позиция. Пълномощникът представи писмена защита.

От въззиваемите се явява Д. П.,двете се представляват от адв.Д.-ЛАК.

По допустимостта.

Въззивните жалби са допустими- подадени са от легитимирани да обжалват лица и в рамките на срока по чл.259 от ГПК. Жалбите отговарят на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът ги приема за редовни. Своевременно са постъпили и отговорите по тях съгласно чл.263 от ГПК.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение.

С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

По същество.

Не се спори,че първоначалните страни- М. П. И. и В. П. И. са братя. Техен баща е П. И. М.-б.ж.на гр.******* починал на 12.06.1993г. Останалите страни са съпруги на двамата братя- М. И.-на М. И.(гр.брак,сключен на 03.05.1981г.-л.5),а М. И.-на В. И.

(гр.брак,сключен на 20.05.1973г..л.26). В хода на първоинстанционното производство почива отв.В. И. и е заместен от Д. В. П.-тяхна дъщеря,заедно с преживялата съпруга.

Предявен е иск за делба,за разглеждане на който е нужно да се проследи в хронология придобиването на собствеността върху спорния обект.

От приложените по делото доказателства се установява,че с Нотариален акт № 44,т.V,д.№1483 от 12.12.1975г. на РС-******* П. И. М. дарява на В. П. И. 1/3 ид.ч. от дворно място, цялото от около 445кв.м.,при съседи: улица, Христо Михайлов В.ев, имот на ГНС-Тетевен и имот на ТКЗС ******* представляващо парцел XVIII, с планоснимачен № 459, в кв.123 по регулационния план на гр.Тетевен. Собствеността върху поземления имот се разпределя – 2/3 ид.ч.за П.М. и 1/3 ид.ч.за В. И.. Като приложение към документите е посочен Нотариален акт №163,т.І,д.309/1960г.

Със Заявление по реда на чл.56,ал.3 т ЗТСУ(отм.),от 12.12.1975г., П. И. М. изразява съгласието си и отстъпва право на съсобственика му В. П. И., да изгради в неговите(на първия) 2/3 ид.ч. от имота „да построи, държи и владее своя жилищна сграда в това дворно място по одобрен от техническите власти план..“(л.180). Съгласието е вписано в партидната книга на РС-Тетевен под №170,т.І 1975г., дв.рег.№1078/75г.

Приложени са Строително разрешение №62/22.06.1976г. на В. И. за изграждане на пристройка към съществуваща сграда върху 40кв.м.,в кв.123,п. ХVІІІ- 459(л.198). С Протокол №66/22.06.1976г. е дадена строителна линия и определено ниво за изграждане на пристройка към жилищна сграда(л.197). Налице е и Обяснителна записка към проекта с №46/07.02.1976г. за строеж. Не се спори между страните,че обектът е изграден, но с различие в предвижданата площ. По действащата КККР на гр.Тетевен представлява самостоятелен обект с идентификатор ***, със застроена площ от 86кв.м., брой етажи-2, предназначение Жилищна сграда, еднофамилна.

От С удостоверение с изх.№ УТИД04/12-74/21.07.2021г. на Община Тетевен(л.49) се установява,че урегулиран поземлен имот(УПИ) ХVІІІ-20,кв.123 по отменения план на гр.Тетевен от 1958г.(предмет на Нотариален акт №163,т.І,д.309/1960г.), е с площ 550кв.м.,и 3 е идентичен на УПИ ХVІІІ-459,кв.123 съгласно ПУП на града от 1969г. (с площ 585кв.м.), а след регулационно изменение от 1970г. и предвидено придаване на терени,е с площ от 721кв.м. УПИ ХVІІІ-49,кв.123 по действащия план от 1969г. е идентичен с поземлен имот с ид. ***, съгласно действащата КККР на града, с площ от 751кв.м.

С Нотариален акт №132,т.I,д.№237/25.06.1981г.на РС-******* П.М. продава на сина си М. П. И. свой собствен недвижим имот: 2/3 ид.ч. от дворно място,цялото от около 650 кв.м., намиращо се в гр.******* представляващо парцел XVIII, планоснимачен № 459 в кв.123, заедно с цялата жилищна сграда откъм улицата, целия гараж и цялата лятна кухня, построени в това дворно място, за сумата от 3000лв и срещу задължението на купувача да дава на продавача и съпругата му- В.М.М. издръжка и гледане:храна, облекло, подслоняване, отопление, осветление и въобще полагане на лични грижи за тях до края на живота им.

Приложено е и Заявление 26.08.1981г. от М. И. по реда на чл.56,ал.3 от ЗТСУ(отм.), (вписано на 26.08.1981г.под №193, т.І-1981г., дв.рег. №249/1981г.на партидната книга-л.53), с което заявява съгласие брат му В. И. да изгради в съсобствената им парцела ХVІІІ-459,в кв.123 („..сме съсобственици на по 1/2ид.ч.от парцела..“) гараж, съгласно утвърден архитектурен проект.

Съгласно приложената скица на ПИ №15-15495-11.01.2021г.на СГКК-Ловеч, за ПИ с ид.*** по КККР на гр.******* е отразена съсобственост между В. И.- 1/3 ид.ч. и М. И.- 2/3 ид.ч.,както и наличието на общо 7 сгради. Спорната сграда е с ид.

***, с площ от 86кв.м.,брой етажи 2, с предназначение жилищна еднофамилна сграда.

По делото са приложени Удостоверение за търпимост(с изх.№УТИД-04-2075(1)/23.08.2021г.на Община *******с което се удостоверява,че еднофамилна сграда на два етажа със ЗП 86кв.м.,построена през 1976г. и достроена през 1980г.(обект с ид ***), представлява търпим строеж,съгласно §16,ал.1 от ПР и §127,ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.(л.42). Идентично удостоверение е издадено и по отношение на намиращата се в същия поземлен имот селскостопанска сграда с ид.***, на 1 етаж, със ЗП от 10кв.м.(л.45). Приложено е копие от проекта за изграждане на спорната сграда(л.56 и л.204).

По делото е допусната съдебно-технически експертизи, изготвени от в.л.инж.К.К..