Решение № 78 от 30.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Пазарджик, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: К. Ст. Комсалов

Членове:

Ирина Ат. Джунева

Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265200600070 по описа за 2026 година С Присъда № 66 от 18.09.2025 година, постановена по НЧХД № 1237/2024 година на Пазарджишкия районен съд, е признат подсъдимия И. С.

Ц. за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК - за това, че на 22.05.2024 година, в град Б., обл. Пазарджик е причинил на И. М. М. от същия град лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като пострадалият М. е отвърнал веднага на дееца Ц. със също такава телесна повреда, като на основание чл. 130, ал.3 от НК съдът ги е освободил от наказание.

Осъден е подс.И. Ц. да заплати на И. М. М. сума в размер на 1500 лева за неимуществени вреди - в резултат на извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2024 година до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълно претендирания размер от 5000 лева е отхвърлен иска като неоснователен.

Веществените доказателства по делото - нож, дърво и дървен предмет във формата на бухалка е постановено от съда да се унищожат като вещи с незначителна стойност по правилата на ПАС.

1

Осъден е подс.Ц. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса за уважения граждански иск в размер на 60 лева.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от повереника на частния тъжител И. М. М. – адв.Н. П. от АК-Пазарджик.Твърди се в жалбата,че присъдата е неправилна и е постановена в нарушение на материалния закон.Счита се,че институтът на реторсията е неприложим в конкретния по делото случай.Твърди се,че от събраните по делото доказателства може да се направи изводът,че подс.Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130,ал.1 от НК,като тъжителят М. също е причинил на подс.Ц. лека телесна повреда,но в условията на неизбежна отбрана.Твърди се,че нападението на подс.Ц. по отношение на тъжителя М. е било предварително планирано,а действията на тъжителя Ц. са били единствено и само да отблъсне нападението,защитавайки живота си.Сочи се,че взаимното причиняване на еднакви по вид телесни повреди не винаги представлява реторсия.Твърди се,че нападението над тъжителя М. не е било преустановено от подсъдимия Ц.,когато са нанесени порезните му рани,като, след като подсъдимият бил отнел ножа на тъжителя,тогава бил му нанесъл още един удар по главата с дърво.Иска се отмяна на първоинстанционната присъда в частта относно приложения институт на реторсията с произтичащите от това последици,като се наложи на подс.Ц. наказание по повдигнатото с тъжбата обвинение.Претендират се сторените от подсъдимия разноски.Не се сочат доказателства.

По делото е депозирано и допълнение към въззивната жалба от адв.П.,като се твърди,че изложената от съда фактология и правен анализ не съответстват на събраните доказателства.Твърди се,че травмите на тъжителя са много повече от тези на подсъдимия и са преобладаващо в лявата му част.Твърди се,че е необосновано заключението на СМЕ.Твърди се,че макар и прослушани съобщенията на телефон 112,не могат да се анализират,тъй като не са пренесени на хартия.Твърди се,че макар и тъжителят и подсъдимият взаимно да са си причинили телесни повреди,тъжителят само се е отбранявал,след като е бил нападнат от подсъдимия.Сочи се,че съдът в правния си анализ не е отграничил момента на нанесените от пострадалия на подсъдимия телесни повреди и дали има нанесен удар след прекратяване на 2 нападението.Твърди се,че нападението още не е било прекратено до идването и намесата на полицаите.Твърди се,че в мотивите първоинстанционният съд не е направил правен анализ на приложената норма на чл.130,ал.3 от НК.

Делото е образувано и по въззивна жалба на защитника на подс.И. С. Ц.

- адв.К. от АК-Пазарджик,против присъдата. Поддържа се,че присъдата е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,изразяващи се в превратно тълкуване на събраните доказателства.Твърди се,че е нарушен и материалния закон с оглед занижения размер на глобата.Твърди се,че определения размер на неимуществените вреди от 1500 лева не отговаря на принципите на справедливостта.Иска се присъдата да се отмени,като се постанови нова,с която подсъдимият да бъде признат за невиновен,да се отмени приложението на чл.130,ал.3 от НК и бъде оправдан,като се отхвърли гражданския иск в пълен размер или алтернативно се присъди по-малък размер.Претендират се разноските на подсъдимия за двете инстанции.Не се сочат нови доказателства.

По делото е депозирано и допълнение към въззивната жалба от адв.К.,в което се твърди,че съдът е изпаднал в противоречие при описване първоначалните действия на подсъдимия и тъжителя.Твърди се,че тъжителят пръв е започнал нападението,като последващите действия на подсъдимия са извършени в съС.ие на неизбежна отбрана.Твърди се,че съдът е анализирал само частично и превратно показанията на св.Х..Твърди се,че показанията на св.М.а не могат да имат качеството на свидетелство.Сочи се,че нейните показания са допустими само относно обстоятелства,които лично е възприела като очевидец или е узнала от други лица,но не и от съпруга си,който е тъжител.Твърди се,че съдът едностранно е анализирал заключението на СМЕ.Твърди се,че в мотивите е налице и вътрешно противоречие на стр.2.Не се сочат нови доказателства.

Въззивната жалба и допълнението към нея се поддържат в съдебно заседание от повереника адв.П..Претендират се разноските по делото.Счита,че в хода на делото не е налице съществено изменение на фактическата обстановка,така че да се налага изменение на обвинението,а и правната квалификация не е променена.Твърди се,че броят и тежестта на уврежданията на тъжителя и подсъдимия са много различни и от тях ясно личало,кой кого бил нападнал.

3

Въззивната жалба и допълнението към нея се поддържат в съдебно заседание от защитника адв.К..Твърди се,че е налице порок в тъжбата относно здравословното съС.ие на тъжителя.Твърди се,че по делото е била установена фактическа обстановка,която не отговаря на обстоятелствената част на тъжбата,тъй като в тъжбата било посочено,че целият инцидент се бил развил в купето на автомобила на тъжителя - преди той да слезе от него,където бил нападнат и бит с бухалка от подсъдимия,а от СМУ и СМЕ се установявало,че уврежданията не могат да бъдат причинени на пострадалия,ако той е бил вътре в купето на автомобила.Твърди,че и от обясненията на подсъдимия,и от показанията на св.А Х. ставало ясно,че инцидентът се е развил извън автомобила.Твърди се,че тъжителят не е доказал обвинението,като е била установена по делото друга фактическа обстановка,която не е била предявена по надлежния ред с изменение на обвинението.Цитира се в този смисъл практика на ВКС.Твърди се,че е налице съществено изменение на мястото на причиняване на уврежданията и начина на причиняване на уврежданията,като липсва изменение в този смисъл.Счита се,че показанията на св.М.а са недопустими.Иска се подсъдимия да бъде признат за невиновен,тъй като ,тъй като по време на разглеждане на делото не е била установена фактическата обстановка,отразена в обстоятелствената част на тъжбата.Иска се подсъдимия да бъде признат за невиновен,тъй като се е намирал в съС.ие на неизбежна отбрана.Претендират се сторените разноски и за двете инстанции.

Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид доводите на страните,събраните доказателства по делото,включително и тези в хода на въззивното производство, и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Жалбите са неоснователни.

В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият И. С. Ц. е извършил престъпление по чл.130, ал.1 от НК,като на 22.05.2024 година в град Б., обл. Пазарджик е причинил на И. М. М. от същия град лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като пострадалият М. е отвърнал веднага на дееца Ц. със също такава телесна повреда.

Настоящата инстанция,въз основа и на събраните пред въззивната 4 инстанция доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Частният тъжител И. М. и подсъдимият И. Ц. са съседи в град Б., на улица „*******“ № 10. Те живеят в една къща с два отделни входа,като имат един и същи административен адрес.

Отношенията между семействата на тъжителя и подсъдимия били влошени от дълги години. Те спорили за това, кой до къде точно може да използва тротоара на улица „*******“ пред № 10 за свои лични нужди. Била поставена на тротоара пред къщата дори черта с бяла блажна боя, която да показва на съседите, до къде стига „правото“ им да ползват тротоара.

Около обяд на инкриминираната дата - 22.05.2024 година пред дома на тъжителя на тротоара били разтоварени дърва за огрев. Поради количеството им те достигали до вратата на подсъдимия, като ограничавали видимостта при излизане с автомобил от имота. Тъжителят не прибрал веднага дървата, тъй като имал друга работа. По тази причина той бил излязъл навън с автомобила си.

Подс.Ц. се прибрал в дома си през ранния следобяд. След като видял разтоварените до вратата му дървета, той се ядосал. Започнал да ги взема от земята едно по едно и да ги хвърлял на уличното платно. По това време тъжителят се прибирал с автомобила си.

След като го видял, подс.Ц. влязъл в двора на къщата си, взел дървена бухалка и с нея излязъл навън.

Тъжителят паркирал, погледнал към подсъдимия и след като видял бухалката в ръцете му, взел нож, който държал в кората на шофьорската врата.

След това тъжителят М. излязъл от автомобила си и тръгнал към подсъдимия, доближил го и започнал да размахва ножа срещу него.

Държал го с дясната си ръка. При тези действия с ножа от страна на тъжителя подс.Ц. замахнал с лявата си ръка, в която държал бухалката и ударил тъжителя по дясното рамо. При това движение на подсъдимия тъжителят М. му нанесъл с ножа три порезни рани по лявата ръка - по външната повърхност на лявата лакетна става, лява гривнена става и длан.Причинените с ножа от тъжителя на подсъдимия рани предизвикали бързо и силно кръвотечение. Тогава подсъдимият пуснал бухалката на земята, пресегнал се и изтръгнал ножа от ръката на тъжителя.

5

В това време тъжителят М. взел от земята едно от доставените му дървета и с него ударил подс.Ц. по главата и дясното коляно. От своя страна подс.Ц. също взел дърво от земята и със силен замах нанесъл удар по главата на тъжителя М., от който тъжителят започнал да кърви. От силата на удара тъжителят изпуснал дървото на земята.

След като тъжителят изпуснал дървото на земята, подс.Ц. продължил да удря тъжителя М. с дървото по тялото и крайниците, като в другата си, дясна ръка продължавал да държи ножа,който бил взел от тъжителя.

В един момент тъжителят М. успял да хване дървото на подсъдимия от едната му страна и в тази поза - държейки дървото от двете му страни, а подсъдимият и нож в дясната си ръка, страните били заварени от повиканите от съседите чрез тел.112 дежурни полицаи от РУ - Септември.

След като физическата разправа била окончателно преустановена, в присъствието на полицаите подс.Ц. отправил закани към тъжителя,че ще го пребие,ако продължи да си стоварва дървата,където си поиска.

Полицаите иззели намерения у подс.Ц. нож, за който още тогава станало ясно че е на тъжителя, дървото, което подсъдимият и тъжителят държали, както и дървената бухалка, която се намирала на земята, в близост до страните. За това си действие обаче полицаите не съставили протокол.

Горните предметите полицаите оставили в РУ - Септември на съхранение,откъдето са изискани от първоинстанционния съд.В хода на съдебното следствие е извършен от съда оглед и са приобщени като веществени доказателства по делото, като са били предявени на страните по реда на чл.284 от НПК.