Решение № 364 от 13.01.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 364

Варна, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIII състав, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

При секретар ПЕНКА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА административно дело № 20257050702434 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), образувано по жалба на Н. Й. С. от гр.Варна срещу Заповед за ППАМ № 25-0819-001061/ 13.10.25г. на Н. Г. към ОД МВР Варна, с-р ПП. С оспорената заповед е наложена ПАМ, на осн. чл.171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, а имено прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 (шест) месеца, тъй като на 12.10.25г. около 01:30ч. в гр.Варна, по бул“Вл.Варненчик“ в посока към изхода на града до №1/ДНД/, Д. Н. Б., управлява лек автомобил „Мрецедес Ц220“ с рег.№ [рег. номер], собственост на Н. С., като след извършена справка в АИС“АНД“ и „БДС“-МВР, е установено, че Д. Н., не притежава валидно СУМПС за съответната категория, тъй като националното му СУПМС № 22778519416, издадено от РТурция, е повече от една година от датата на издаване на документа за пребиваване- 17.02.21г. , вр. чл.162 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед. Заявява, че Д. Н., притежава валидно СУМПС за съответната категория, националното му СУПМС № 22778519416, издадено от РТурция, е валидно и за РБългария. Моли за отмяна на акта,

Ответната страна - Н. Г. към ОД МВР Варна, с-р ПП оспорва жалбата.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 12.10.25г. около 01:30ч. в гр.Варна, по бул“Вл.Варненчик“ в посока към изхода на града до №1/ДНД/, Д. Н. Б., управлява лек автомобил „Мрецедес Ц220“ с рег.№ [рег. номер], собственост на Н. С., като след извършена справка в АИС“АНД“ и „БДС“-МВР, е установено, че Д. Н., не притежава валидно СУМПС за съответната категория, тъй като националното му СУПМС № 22778519416, издадено от РТурция, е повече от една година от датата на издаване на документа за пребиваване- 17.02.21г. , вр. чл.162 от ЗДвП.

На 13.10.25г. Н. Г. към ОД МВР Варна, с-р ПП, издава оспорената Заповед за ППАМ № 25-0819-001061/ 13.10.25г., с която на осн. чл.171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, прекратява регистрация на ППС за срок от 6 (шест) месеца,

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК поради което съдът приема, че е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.

Със Заповед № 365з-7399/04.09.25г., в изпълнение на заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на Министъра на вътрешните работи, директорът на ОДМВР – Варна е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, между които и тези по т.1.3 – началник-група в ПП при ОД МВР за цялата територия обслужвана от ОДМВР-Варна, поради което оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Обжалваната заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.

По преписката е представен АУАН № 4373060/ 12.10.25г. съставен срещу Д. Н. за нарушение на чл.162, ал.2 от ЗДвП.

Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Съгласно чл.171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, една от които е тази по т.2а, буква а) – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

При изпълнение на посочените в закона условия за налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като в случая предвид установените факти – управление на МПС за което се изисква категория В, каквато водачът не притежава, правилно е прието, че са налице основания за налагане на процесната ПАМ спрямо собственика на автомобила – Н. С..

В обжалваната заповед са изложени подробно обстоятелствата, обосновали прилагането на процесната ПАМ, фактическите и правни основания за издаване на заповедта, поради което съдът приема, че същата е постановена при спазване на изискванията за форма по чл.59 от АПК. Действително в заповедта не са изложени мотиви досежно срока на действие на принудителната административна мярка, но в случая това не е особено съществено нарушение налагащо отмяна на заповедта, т.к. срокът на действие на ПАМ е определен в предвидения от закона минимум – 6 месеца. В случая обаче административният орган е наложил ПАМ в минималния размер от 6мес., поради което съдът не разполага с възможността да редуцира мярката под този минимум.

Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се преустанови едно противоправно поведение. В случая оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, визирана в чл. 22 от ЗАНН, връзка с чл. 171, ал. 1 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се попречи на извършването от водача на други нарушения на ЗДвП.

В настоящия случай при проверката Д. Н. е представил СУМПС, издадено в Република Турция. В тази връзка релевантна за спора на първо място е именно валидността на чуждото СУМПС на територията на Република България и едва след това приложението на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП по отношение срока, в който може да се управлява с такова валидно чуждо свидетелство преди притежателят му да трябва да го замени с българско такова. От фактическото описание в заповедта е видно, че административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от несобственик със свидетелство за правоуправление, невалидно за територията на Република България.

Съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него; 3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. Посочените хипотези от т. 1 до т. 5 от разпоредбата са алтернативни, т. е. наличието на която и да е от тях е основание да бъде призната валидност на издадено свидетелство за управление на МПС на територията на Република България.

Притежаваното от Д. Н. СУМПС, издадено от Република Турция, не попада в нито една от посочените по-горе хипотези. Същото не отговаря на изискванията на чл. 161, т. 1 от ЗДвП. Действително, Република Турция се е присъединила към Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. (Виенската конвенция) на 22.01.2013г. и съгласно чл. 47, § 2, б. "б. " от посочената Конвенция, същата е влязла в сила за тази държава 12 месеца след депозиране на нейния документ за ратифициране или присъединяване, или това е на 22.01.2014г.

В случая обаче СУМПС на Д. Н., издадено от Република Турция, не е валидно на територията на Република България, което е безспорно установено, тъй като е изтекла много повече от една година от 17.02.21г. – датата на издаване на документа за пребиваване. Съгласно чл. 162, ал. 2 ЗДвП чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, до една година от датата на издаване на документ за пребиваване. От доказателствата по делото е видно, че едногодишният срок, когато лицето може да управлява МПС с чуждестранно СУПМС е изтекъл, поради което не отговаря на изискването на закона.

Въз основа на изложеното, Съдът счита, че оспорената заповед е постановена при осъществяването на фактите, визирани в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП и е материално законосъобразна.

Обжалваният акт е издаден и в съответствие с целта на закона, която е да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустанови извършването на нови нарушения, особено на такива от неправоспособни водачи, какъвто е оспорващия в случая. При прилагането на принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП административният орган действа в условията на обвързана компетентност. След като в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП органът разполага с една единствена възможност за законосъобразно произнасяне, и законът е приложен правилно, то заповедта съответства и на целта на закона.

С оглед изложеното, жалбата се явява неоснователна, а оспореният административен акт - законосъобразен, като не са налице основанията по чл. 146, т. 1-5 АПК за неговата отмяна.

Водим от горното, Варненския административен съд, 23-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Й. С. от гр.Варна срещу Заповед за ППАМ № 25-0819-001061/ 13.10.25г. на Началник Група към ОД МВР Варна, с-р ПП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн. чл. 172 ал. 5 от ЗДвП.

Съдия: