Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 43 от 05.03.2021, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 6/2021
Вид
Решение № 43
Подписан
05.03.2021
В сила
02.06.2021
Състав
Венцислав Димитров Василев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Русе , 05.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20214520200006 по описа за 2021 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Х. Х. до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 20-1085-003366 / 20.10.2020г. на Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, на осн. чл.175а ал.1 пр.3 от с.з. му било наложено наказание “глоба” в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 вр.чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му било наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно в частта в която е наложено наказание по чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП

Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.09.2020г. в гр.Русе около 19,57 ч. жалбоподателят се движел по бул.“Мария Луиза“ в гр.Русе, управлявайки л.а.“Ауди 100“ с ДК№ ..., като на кръстовището с ул.“Борисова“ направил десен завой в посока центъра на града. Тази маневра била възприета от полицейския служител св.Звезделин В., който бил в близост до кръстовището в патрулен полицейски автомобил. Св.В. възприел, че автомобилът на жалбоподателя поднесъл при завоя към ул.“Борисова“ в кръстовището, поради което със служебния автомобил застигна жалбоподателя и го спрял за проверка, като се установила, че управлява автомобила без да носи контролен талон. Св.В. му съставил АУАН, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му наложил горепосочените наказания.

1

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба. Жалбата е подадена единствено срещу наложените наказания по чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП и в рамките на въззивната проверка съдът намира, че няма основание за отмяна или за изменение на наказателното постановление в необжалваната част и в този смисъл същото следва да се счита за влязло в сила в тази му част.

Разгледана по същество е основателна.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но неправилно е приложен материалния закон. Неправилността се изразява в това, че по отношение на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не е извършил.

От показанията на актосъставителя се установява единствено, че при извършване на маневрата десен завой от ул.“Мария Луиза“ към ул.“Борисова“ е възприел задната част на автомобила на жалбоподателя да поднася еднократно отдясно наляво. Други възприятия той няма; доколкото преценил, че няма никакви предпоставки за поднасяне на автомобила стигнал до извода ,че това е умишлено и по тази причина съставил АУАН против жалбоподателя. В съдебно заседание св.В. уточнява, че поднасянето всъщност е било двукратно, но съдът не кредитира показанията в тази му част. Това е така, защото в АУАН , а също и в изготвената от него докладна записка констатация за двукратност липсва. В този смисъл разминаването следва да се отдаде на изтеклия относително дълъг период от случая до разпита на св.В. в съдебно заседание.

При това положение се налага извода, че жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП, защото същият не е демонстрирал неприсъщо и нетипично движение на автомобила с което цели да впечатли или изобщо да предизвика внимание и интерес от останалите участници в движението. Дори да се приеме, че автомобилът се е поднесъл еднократно и то не много интензивно при извършване на десен завой, това само по себе си по никакъв начин не обуславя съставомерност по чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП. Това е така , защото еднократно поднасяне и то леко, може да се дължи на несъобразена скорост, техническа неизправност на автомобила, неопитност на водача и пр., като съществената отлика с нарушението за което е наказан жалбоподателя е липсата на желание и стремеж да се демонстрира умения за управление на МПС, радикално различни от обичайните до степен покриващи признаците на престъплението по чл.325 ал.3 от НК, т.е. налице е разлика във волевата страна на умисъла и съответно създаването на потенциална опасност за неограничен брой участници в движението, т.е в случая е налице липса на умисъл и в двете му форми. За умисъла на едно деяние може да се преценява единствено по признаците от обективна страна, каквито в случая липсват. При преценка на тези обстоятелства съдът изхожда и от това ,че в автомобила се е возело и малолетното дете на жалбоподателя, което обстоятелство предвид представените по делото данни за трудовата и социалната му реализация почти изключва подобно поведение. В тази връзка следва изрично да се подчертае, че при търсене на отговор на въпроса умишлено или случайно деяние е извършено основният критерий за това са показанията на актосъставителя и липсата на всякакви други доказателства на умисъл у дееца.

С оглед изложеното съдът намира, че незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и неправилно е приложена санкционната норма на чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер на 3000 лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца.

Доколкото нито в жалбата, нито в съдебно заседание е направено искане за 2 присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения съдът намира ,че обжалваното постановление следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 и ал.3 от ЗАНН ,съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1085-003366 / 20.10.2020г., издадено от Началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр.Русе, с което на С. Х. Х. с ЕГН *** с което му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3 000 лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца на основание чл.175а ал.1 пр.3 вр.чл.104б т.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3