Определение № 260952 от 22.04.2021, Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д

Е Л Е Н И Е № 260952 гр.

Пловдив, 22.04.2021 г.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V състав, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана ИЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Радостина

СТЕФАНОВА

Светлана СТАНЕВА като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно частно гражданско дело №608/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл.83, ал.2 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от П.Е.Д., ЕГН **********, в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетната Н.Р.С., ЕГН **********, чрез адв. М.Б., против разпореждане №285244/24.11.20 г., постановено по ч.гр.д. №7214/19 г. на Районен съд Пловдив, VIII граждански състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 2323.80 лв. за извършване на опис на оставеното от наследодателя на малолетното дете имущество. Навеждат се доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон и за необоснованост. Твърди се, че доходите на жалбоподателката са ниски, а и малолетното дете получава наследствена пенсия и детски надбавки в нисък размер, живеят в жилище под наем, като посочената сума е непосилна. Същевременно детето през 2020 г. е било на осем години, като от март до май майката е трябвало да се грижи за него. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и молбата за освобождаване от държавна такса да бъде уважена.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок /по пощата/ от страна, легитимирана да обжалва съдебния акт, като е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

За да постанови атакуваното разпореждане, съставът на районния съд е приел, че от писмените доказателства, приложени към молбата и предходни молби, подавани от майката на малолетната молителка, включително и пред ДСИ при ПРС, се установява, че предвид възрастта ѝ и здравословното и материалното състояние, майката на малолетната молителка разполага с достатъчно средства за заплащане дължимата държавна такса по изп. дело № 20195330400116 по описа на ДСИ при ПРС в размер общо на 2323.80 лева.

Този извод според въззивната инстанция е произволен и не почива на събраните по делото доказателства.

С оглед констатираната липса на доказателства за фактите по чл.83, ал.2, т.1 – 7 от ГПК, въпреки отбелязаното в обратната насока в атакувания акт, производството пред въззивната инстанция бе прекратено и върнато на първостепенния съд. Отново доказателствата, на които се позовава съдът, не бяха приложени.

Това наложи изпращане на съобщение на жалбоподателката и с молба, депозирана на 29.03.2021 г. същата представи доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2, т.1 – 7 от ГПК, като прави и уточнения.

С разпореждане №15192011097/01.07.2019 г. на НОИ – ТП

Пловдив, на малолетното дете е преизчислена наследствената пенсия в размер на 272.25 лв. На майката П.Д. са изплатено от Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив за периода от януари до август 2019 г. помощи/добавки в размер на 40 лв. месечно, като според отбелязаното в молбата, размерът не е променен.

Доходите на Д. за периода от септември 2018 г. до август 2019 г. са в общ размер на 6265 лв. или около 522 лв. месечно, а за периода март 2020 г. – 02.2021 г. – 6485.94 лв. или по около 540 лв. месечно. Приложени са и декларации за материалното и гражданското състояние към 09.10.2019 г. и към 24.03.2021 г. Молителката притежава ½ идеална част от апартамент, придобит по наследство от родителите ѝ, но живее под наем. Притежава лек автомобил.

В настоящия случай съдът намира, че молителката действително не разполага със средства за заплащането на определената държавна такса. Този извод е обоснован както от представените документи за доходи на Д., така и от доказателствата за отпуснатата наследствена пенсия на малолетното дете и помощите, получавани за него. На практика държавната такса, която следва да заплати, се равнява на почти четиримесечните доходи на двете. Същевременно не е отчетено, че живеят под наем. Майката притежава ½ идеална част от наследствен имот и автомобил. Детето от своя страна също притежава автомобил.

Имотът в град Пловдив, който Н.С. е придобила по наследство от своя баща, е със запазено право на ползване на друго лице – нейната баба по бащина линия. Имотът в град Асеновград е в съсобственост с нейния чичо. Същите не могат и да бъдат задължени да отчуждят имущество.

Ето защо искането за освобождаване от заплащане на държавна такса е основателно. С обжалваното разпореждане е прието, че заплащането на държавната такса е във възможностите на молителката – извод, който не се споделя от настоящата инстанция. Напротив – същата не разполага с достатъчно средства за заплащане на определената държавна такса. Това налага отмяна на атакуваното определение, като се уважи жалбата.

Воден от гореизложеното Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав, О П

Р Е Д

Е Л И:

ОТМЕНЯ разпореждане №285244/24.11.20 г., постановено по ч.гр.д. №7214/19 г. на Районен съд Пловдив, VIII граждански състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83 ал.2 от ГПК П.Е.Д., ЕГН **********, в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетната Н.Р.С., ЕГН **********, от заплащане на държавна такса в размер на 2 323.80 /две хиляди триста двадесет и три лв. и осемдесет ст./ лева за извършване на опис на оставеното имущество от наследодателя на малолетното дете – баща ѝ Р. С.

С., ЕГН **********,***, починал на 30.11.2018 г., по изпълнително дело №20195330400116 по описа на ДСИ - Първи район, при Пловдивски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: