Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 783 от 07.04.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 2769/2022
Вид
Решение № 783
Подписан
07.04.2023
В сила
13.05.2023
Състав
КАЛИН СТЕФАНОВ КУНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.98а · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 28а, б.а · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 783 гр. Бургас, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20222120102769 по описа за 2022 година

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “ЕВН България Електроснабдяване” EАД срещу В. Д. Я..

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 1364/2022г. на РС Бургас. По него e била издадена такава за сумата 194.41 лв. представ-ляваща стойност на електрическа енергия, доставена по партидата на Я. – с клиент-ски № **********, за обект на потребление, находящ се на адрес: с.А., ИТН: ***, за периода от 23.02.2021г. до 22.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от 04.03.2022г. до окончателното плащане ; сумата 17.10 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 13.04.2021г. до 03.03.2022г., както и за деловодни разноски в размер на 75 лв. Твърди, също така, че заповедта за из-пълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и му е било указано да предяви иск за вземането си. Сочи, че след образуването на настоящото дело Я. е платил доброволно всички дължими суми. Моли Съдът да постанови решението си, с оглед на това обстоятелство.

Ответникът не взема становище.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказател-ства, намира за установено следното:

“ЕВН България Електроснабдяване” EА Д се е снабдило със заповед за изпълне-ние по реда на чл.410 от ГПК против ответника за процесните суми – п о ч. гр. дело № 1364/2022г. на РС Бургас, приложено към настоящото.

Същата е връчена на Я. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от воденето на предяве-ните установителни искове.

Ищцовото дружество, в качеството си на краен снабдител – по смисъла на § 1, т. 28а, б.а от ДР на ЗЕ, продава електрическа енергия при публично известни общи усло-вия – чл.98а от ЗЕ.

1

Действащи през исковия период о т 23.02.2021г. до 22.04.2021 г. са одобрените с Решение № ОУ-013 от 10.05.2008г. на ДКЕВР такива.

Съгласно чл.7, т.1 от същите, “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД се задъл-жава да снабдява с електрическа енергия всички клиенти, чиито обекти са присъедине-ни към електроснабдителната мрежа, обслужвана от “ЕВН България Електроразпреде-ление” АД, а последните от своя страна, по силата на чл.11, т.1, са длъжни да заплащат стойността на използваната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в чл.18, ал.1 и ал.2.

Според чл.1, т.4 от ОУ, клиент – потребител на електрическа енергия за битови нужди, е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроснабдителната мрежа на ”ЕВН България Електроразпределение” АД, съгласно действа-щото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

От представената с исковата молба Справка по лице на СВ Бургас се установява, че на 15.09.2004г. В. Д. Я. и третото неучастващо по делото лице М.Л.Я. са придобили правото на собственост върху имота, находящ се на адрес: с.А. – обект по смисъла на чл.1, т.1 от ОУ, и доколкото липсват доказателства по делото ответникът впоследствие да се е разпоредил с него, следва да се приеме, че е бил съсобственик на процесното жилище и през исковия период.

С оглед горното, следва да се приеме, че съгласно цитираните разпоредби между страните по делото е възникнало твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение, основано на договор за покупко-продажба на електрическа енергия при пуб-лично известните общи условия. Следователно, ответникът дължи заплащане на цената на доставената му от ищцовото дружество такава за процесния период.

Представено е препис-извлечение от партидата, водена при ищеца за процесния обект – с клиентски № **********, ИТН: ***, в което са отразени задълженията на Я. по данъчни фактури № ***/31.03.2021г. и № ***/30.04.2021г., съ-що приложени по делото, съответно:

139.52 лв., представляващи цена за доставени 695 кВтч ел. енергия за отчетен период от 23.02.2021г. до 22.03.2021 г., с падеж на плащане-то – 12.04.2021г., и 54.89 лв. – за 279 кВтч ел. енергия за отчетен период от 23.03.2021г. до 22.04.2021 г., с падеж на плащането – 12.05.2021г.

Фактурите, както и надлежното им осчетоводяване в счетоводството на ищеца, което е редовно водено, не са били оспорени от ответника в хода на настоящото произ-водство, поради което, съобразно разпоредбата на чл.182 от ГПК, следва да се ценят ка-то доказателства, досежно отразените в тях обстоятелства, включая и за доставката на ел. енергията.

При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца горните суми.

Последният, обаче, е направил изявление, че в хода на настоящото производство Я. е погасил задълженията си и е заплатил на дружеството всички, претендирани по делото суми – за главницата, законната и мораторната лихви, както и за деловодните разноски, което следва да бъде ценено, съобразно разпоредбата на чл.175 от ГПК – като признаване на неизгоден за страната факт.

При това положение и във връзка с разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК предяве-ните установителни искове следва да се отхвърлят изцяло.

Ето защо, Съдът

РЕШИ:

2

ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК:

123526430, седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37, искове по чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на В. Д. Я., ЕГН:

**********, с.А., че същият дължи на дружеството сумата 194.41 лв., представляваща стойност на доставе-на и потребена електрическа енергия за периода от 23.02.2021г. до 22.04.2021г. в обект с клиентски номер **********, находящ се на горния адрес, ИТН: ***, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2022г. до окончателното плащане , и сумата 17.10 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 13.04.2021г. до 03.03.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 1364/2022г. на РС Бургас, поради погасяване на задълженията – чрез извършено в хода на производството по делото плащане.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3