Акт от 09.11.2017, Районен съд - Тополовград
- Съд
- Районен съд - Тополовград
- Дело
- 66/2014
- Подписан
- 09.11.2017
- В сила
- 17.07.2018
Цитирани разпоредби
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.353 · Граждански процесуален кодекс
- чл.355 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.72 · Закон за наследството
- чл.30, ал.3 · Закон за собствеността
- чл.31, ал.2 · Закон за собствеността
- чл. 18 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Р
Е Ш Е
Н И Е № 44
Гр. Тополовград, 09.11.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Тополовградският районен съд в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА
При секретаря К.Памукова
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
66 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е във фазата след допускане на делбата.
От ищците се явява К.Д.В., като ищцата П.В.А. не се явява. И за двете в с.з. по същество се явява пълномощника им адв.К., който претендира за реално извършване на делбата, като не оспорва заключението на вещото лице относно реално определените дялове на страните; разделителния протокол, съставен съобразно квотите на страните и моли да бъде поставен в дял на К.В. – дял първи и на П.А. – дял втори, съгласно окончателния разделителен протокол, тъй като тези дялове приблизително отговарят на техните идеални части от наследствената маса и не се налага разплащане с останалите съделители. Също така се претендира да бъде постановено решение на основание чл.353 от ГПК, без теглене на жребии, предвид това, че в производството тегленето на жребии е неудобно, след като идеалните части на съделителите са различни, местонахождението и категориите на земите също. Освен това претендира се съдът да се произнесе по искането по сметки, като бъде осъдена ответницата И.В. да заплати на ищците претендираните суми за това, че последната е предоставила имотите под наем и е вземала рента от тях без да предостави съответния дял от рентата на другите наследници. Като се посочва, че в подробно становище депозирано с молба с вх.№ 155/24.02.2017 г., е обосновано искането по сметки и подробно изчислено. Това становище се поддържа изцяло от пълномощника на ищците. Претендират се и направените в делбеното производство разноски, съгласно приложен в с.з. списък от 16.10.2017 г., в който са отделени разноските за завеждане и водене на делото за делба и тези които касаят претенциите по сметките.
Ответниците не се явяват в съдебно заседание по същество без да са посочили уважителни причини за това, както и не са посочили претенциите си кой от дяловете претендират да им се възложи и не вземат становище по реалното извършване на делбата. Единствено преди датата на последното заседание е постъпила молба от ответника В.В., който предоставя на съда да определи кои точно имоти да му се предоставят в реален дял.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:
С
Решение № 56/04.12.2014 г. по гр.д. № 66/2014 г. е била допусната делба между страните по отношение на процесните имоти, оставени в наследство от общия им наследодател В. Д.В. – починал на 10.12.1966 г., находящи се в землището на с. Орлов дол, община Тополовград
ПРИ КВОТИ:
- за К.Д.В. – 3/18 идеални части
- за П.В.А. – 3/18 идеални части
- за И.М.В. – 3/18 идеални части
- за К.М.В. -
3/18 идеални части
- за И.В.Д. – 2/18 идеални части
- за В.Ж.Ч. – 2/18 идеални части
- за В.Г.В. – 1/18 идеална част
- за К.Г.Д. – 1/18 идеална част
Назначената от съда експертиза дава заключение, че процесните земеделски имоти са поделяеми и могат да се образуват самостоятелни реални дялове, като са посочени два варианта за разделение на имотите, съобразно площта, категорията, местоположението им, както и съобразно изискванията на чл.7 от ЗСПЗЗ, респективно чл.72 от ЗН. В съдебно заседание е изслушано вещото лице, което посочва, че първият вариант на делбата е по-удачен, тъй като при него процесните имоти не се раздробяват на много по-малки такива и в общи линии запазват своята цялост и съответно по-голяма площ.
Заключението на вещото лице не се оспорва от страните, поради което съдът го кредитира, тъй като е мотивирано и в съответствие със събраните доказателства по делото. Въз основа на това заключение е съставен и проекто-разделителен протокол, който се предяви на страните и след като същите не са направили възражения по него, на основание чл. 350 от ГПК съдът го обяви за окончателен с Решение № 16/25.04.2017 г. След като решението по разделителния протокол е влязло в сила е насрочено съдебно заседание по същество, в което единствено ищците претендират да им бъдат поставени в дял: дял първи съответно на К.Д.В. и дял втори - на П.В.А.. Ответниците не изразяват претенции относно това, кой дял да им бъде поставен реално.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Налице са всички законови предпоставки за реално извършване на делбата и предоставяне в реален дял на страните на процесните земеделски имоти.
Като се съобрази със събраните по делото доказателства и най-вече като взе предвид заключението на вещото лице, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.353 от ГПК и следва да се извърши делбата като се разпределят наследствените имоти между съделителите, съобразно техните квоти, без да се тегли жребий. С оглед заключението на вещото лице може да се постигне функционално разпределение при определените квоти на страните и всеки от съделителите да получи реален дял.
Съдът счита, че следва да се възприеме първият вариант на предложеното разпределение на имотите от вещото лице, тъй като видно от него, имотите не се раздробяват на много по-малки такива, запазват своята цялост, съответно по-голямата си площ, което е удобно за страните при обработването им. Съдът приема, че в случая не следва да се прибягва до теглене на жребий, тъй като това се оказва много неудобно, предвид на това, че дяловете не са равни, местонахождението, площта и категорията на имотите също са различни. Освен това ответниците в последното заседание по същество проявяват процесуално бездействие и не се явяват в с.з. без да са посочили уважителни причини за това и дори не заявяват писмено претенциите си кой дял от процесните имоти да им се възложи реално и въобще не вземат становище по реалното разпределение на имотите и по кой от начините да се извърши. Поради неявяването на ответниците в с.з. освен, че се затруднява и се създава неудобство се оказва и невъзможно евентуално теглене на жребий. За това съдът счита, че в случая следва да се извърши делбата с оглед разпоредбата на чл.353 от ГПК, като се разпределят наследствените имоти от съделителите без да се тегли жребий, защото с оглед изложеното по-горе, това се оказва невъзможно и много неудобно.
При преценка на обстоятелството кои от посочените в дялове имоти да бъдат предоставени на ищците и съответно кои на ответниците, съдът взе предвид категорията, площта, местоположението на имотите и съответно законните квоти и с оглед волеизявленията на пълномощника на ищците в съдебно заседание по същество, и факта че никой от ответниците не е предявил претенции за възлагане на определени имоти в реален дял, следва на ищците да бъде уважено искането и да бъдат поставени съответно в дял: дял първи на К.Д.В. и дял втори – П.В.А., тъй като тези дялове приблизително отговарят на техните идеални части.
На останалите съделители, които не са направили конкретни искания, съобразявайки се с определените им квоти, следва да се поставят в дял съответно:
ДЯЛ ТРЕТИ – на И.М.В.
ДЯЛ ЧЕТВЪРТИ – на К.М.В.
ДЯЛ ПЕТИ - на И.В.Д.
ДЯЛ ШЕСТИ – на В.Ж.Ч.
ДЯЛ СЕДМИ – на В.Г.В.
ДЯЛ ОСМИ – на К.Г.Д.
Като взе предвид стойността на всеки дял, който е посочен от вещото лице в отделна таблица № 6 и съответно каква е стойността, която следва да заплати всеки от съделителите за уравнение на дяловете, също посочена в таблицата от вещото лице и в окончателния разделителен протокол, съдът счита, че следва да бъдат осъдени съответно за уравнение на дяловете:
- К.Д.В., получаваща дял ПЪРВИ, тъй като нейният дял е със стойност по-голяма от полагащата й се, да заплати суми съответно: на П.В.А., получаваща дял втори – 190 лв.; на И.В.Д., получаваща дял пети– 6 лв.; на В.Ж.Ч., получаваща дял шести – 7 лв.; на В.Г.В., получаващ дял седми – 57 лв. и на К.Г.Д., получаваща дял осми – 70 лв.;
- И.М.В., получаваща дял ТРЕТИ да заплати на К.М.В., получаваща дял четвърти – 208 лв. и на К.Г.Д., получаваща дял осми – 94 лв.
ПО ИСКАНЕТО ПО СМЕТКИ:
В първото по делото заседание след допускането на делбата, ищците са предявили искания по сметки с молба с вх.№ 80/31.01.2017 г., което искане е допуснато за разглеждане в делбеното производство с протоколно определение на съда от 01.02.2017 г.
Искането е предявено против И.М.В. за това, че последната като съсобственик е отдала под наем или под аренда на трети лица процесните имоти и е получила полагащата се рента, като не е предоставила на другите съсобственици съгласно квотите им това, което им се полага като рента. За това се претендира да бъде осъдена ответницата И.М.В. да заплати на ищците сумата по 676,63 лева, след допуснатото изменение на иска на основание чл.214, ал.1 от ГПК /поискано с молба с вх.№ 155/24.02.2017 г., препис от която е изпратена на ответницата В./, представляваща припадащата им се 1/6 част от рентата за процесните имоти за стопанските 2010/2011 г.; 2011/2012 г.; 2012/2013 г.; 2013/2014 г. и 2014/2015 г.
Ответницата И.В. не е взела становище и не е оспорила искането по сметки.
От събраните по делото доказателства, включително и от твърденията на ответницата И.В. и представените от нея договори за наем, както и от представените от пълномощника на ищците удостоверения се установи, че за посочените по-горе стопански години голяма част от процесните земеделски земи са отдавани под наем или под аренда от И.М.В. и същата е получавала рентата от всички земи отдавани под наем или под аренда.
Установи се и факта, че И.М.В. не е давала припадащите се части от рентата на съсобствениците си по твърденията лично от ответницата в с.з. и видно от показанията на свидетеля К., както и от представените удостоверения. Включително не е давала и припадащата се част от рентата на ищците, които притежават по 1/6 идеални части от процесните земеделски имоти, което е установено от първата фаза на делбата. От представените от пълномощника на ищците удостоверения, служебна бележка, разходен касов ордер, собственоръчно написана разписка се установява, че И.В. е получила рента в лева както следва:
-
За стопанската 2010/2011 г., рента в размер на 490 лева от ЗП Вл.К. и 105 лева от Евро-Бизон АД или общо 595 лева.
-
За стопанската 2011/2012 г., рента в размер на 490 лева от ЗП Вл.К.и 322,20 от ЗП Д. И. или общо 812,20 лева.
-
За стопанската 2012/2013 г., рента в размер на 490 лева от ЗП Вл.К. и 322,20 от ЗП Д.И. и 498 лева от „Агро Рик-3“
ЕООД или общо 1310,20 лева.
-
За стопанската 2013/2014 г., рента в размер 322,20 от ЗП Д. И. и 96 лева от Евро-Бизон АД или общо 418,20 лева.
-
Разпечатката съдържа 60 от 262 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19ad1702-86ec-4dd6-abe4-6eb82168601e