Решение № 137 от 07.02.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2905/2021
- Вид
- Решение № 137
- Подписан
- 07.02.2022
- В сила
- 07.02.2022
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Дафина Николаева Арабаджиева, Радослав Петков Радев
Цитирани разпоредби
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1 изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1,т.1 - т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1,т.1 - т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1,т.1 - т.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал. 1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.26 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 137 гр. Пловдив, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Радослав П. Радев
Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско дело № 20215300502905 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Обжалва се решение на РС - АСЕНОВГРАД по гр.д. № 1718/2020 г., в частта, с която е уважен предявения от Я. Л. против Прокуратура на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т . 3 ЗОДОВ за присъждане на неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., както и в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лв.
Постъпила е въззивна жалба от РП - ПЛОВДИВ срещу решението в частта, с която е уважен предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва и разноски. Моли се решението в тази част да бъде отменено или алтернативно размера на присъденото обезщетение да бъде намален. Излагат се подробни съображения.
Твърди се, че в производството не са събрани каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението за силно чувство на срам и притеснение пред роднини и познати, пред жената, с която ищецът е живял на семейни начала, за силен стрес, ограничаване на социалните контакти и невъзможност да планира ангажиментите си. В тази връзка се сочи, че е разпитан свидетеля С. Л., син на ищеца, чийто показания обаче не са конкретни, като следва да се има предвид, че в този период е водено и друго досъдебно производство срещу ищеца, както и че в този период ищецът Л. е извършил друго престъпление от общ характер – а именно престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Освен аргументите за недоказаност на претенцията за 1 неимуществени вреди в конкретното производство, в което са обсъдени показанията на свидетелите, се сочи, че в същото са посочени доказателства за хода на друго успоредно наказателно производство, по което е присъдено обезщетение, което е след прекратяване на наказателното производство, за водено досъдебно производство в РУ на МВР - К., по което има присъдено обезщетение от 3 000 лв. за деяние в същия период.
Моли се да се отмени решението в обжалваната част. Алтернативно се моли да се определи по-малък размер от присъдения от първоинстанционния съд, тъй като присъденият размер не отговаря на претъпените неимуществени вреди. Излагат се подробни съображения относно оспорване на присъденото възнаграждение на адв. А., които са разгледани от І-инстанционния съд с постановено определение по чл. 248 ГПК от 6.10.2021 г.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Я.Л., с който същата се оспорва като неоснователна и се моли да бъде отхвърлена. Твърди се, че искът за неимуществени вреди е доказан по своето основание, като районният съд е обсъдил всички факти, които са от значение за определяне на справедливо обезщетение. Моли се да се остави в сила обжалваното решение в частта относно дължимото от ответника обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца. Претендира се възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Постъпила е въззивна жалба и от ищеца в І-инстанционното производство Я.Л. против Іистанционното решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 5000 лв. Жалбоподателят счита, че размерът на определеното обезщетение не е съобразен със събраните по делото доказателства и не отговаря на изискванията за справедливост. Моли се решението в обжалваната част да бъде отменено како искът за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло, моли да бъдат присъдени разноски за настоящата въззивна инстанция, както и адвокатско възнаграждение за първата инстанция отново по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Не е постъпил отговор на така депозираната от жалбоподателя - ищец въззивна жалба.
Пловдивският окръжен съд, след преценка твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срок, от оправомощени страни и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което се явяват процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението.
2
Първоинстанционното производство е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът твърди, че с постановление от 08,08,2018г. по ДП №5001/2018г. по описан на СДВР е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК във връзка с чл.26 от НК. На 17,10,2018г. бил внесен обвинителен акт срещу него в СРС, като по образуваното НОХД №17679/2018г. е постановена присъда, влязла в сила на 16,07,2020г., с която е оправдан. Наказателното производство продължило почти две години. Той се явявал лично на проведените множество съдебни заседания. Освен това получил и адвокатска защита, за която заплатил сумата от общо 3000 лева – 600 лева по договор за правна помощ от 04,09,2018г., и по 1200 лева по договори за правна помощ от 30,11,2018г. и от 03,06,2020г. От неоснователното обвинение ищецът претърпял неимуществени вреди. В началото се налагало да крие качеството си на обвиняем от близки и колеги, за да им спести притеснение и неудобство, а впоследствие – когато всички негови роднини и близки узнали за повдигнатото обвинение се наложило на всеки поотделно, и особено на жената, с която живеел на съпружески начала, да обяснява в какво е обвинен, че не е извършил престъпление, защо е възбудено наказателно преследване срещу него. Силен дискомфорт му причинил фактът, че бил убеден в невинността си, а бил третиран като престъпник.
Ограничил социалните си контакти, загубил желание да се вижда с приятели, затворил се в себе си. Притеснявал се, че се налага да ангажира свои близки като свидетели. Неимоверно стресиращо и тревожно за него било, че за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода.
Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да се ангажира обективната отговорност на Прокуратурата на Република България и тя да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на 5000 лева за описаните неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и обезщетение в размер на 3000 лева за описаните имуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Прокуратура на Република България, както и Районна прокуратура Асеновград като контролираща страна, която в хода на производството е преобразувана в ТО Асеновград към Районна прокуратура Пловдив, не оспорват обстоятелствата, че ищецът е предаден на съд с обвинителен акт, по който е образувано цитираното от него наказателно дело, както и че по него е постановена оправдателна присъда. Оспорва твърденията, че същият е претърпял посочените в исковата молба неимуществени вреди, тъй като по същото време, той е бил обвиняем и по друго досъдебно производство, което е прекратено и той претендира заплащане на обезщетение и за претърпените вследствие на него вреди. В същия период е извършил престъпление от общ характер, за което е бил осъден. Поради това той не е изпитвал срам, неудобство, не са накърнени честта и достойнството му. Фактът, че е привлечен като обвиняем, би могъл да стане достояние на трети лица, само от действия, извършени от самия него.
3
Ето защо моли предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен. Евентуално оспорва същия по размер. Твърди, че ищецът е бил оправдан на първа инстанция на 21,06,2019г., че му е била наложена най-леката мярка за неотклонение, която не предполага ограничаване на социалните му контакти или други ограничения. По тази причина не са налице действия на Прокуратурата, с които да е засегната нематериалната сфера на лицето до степен да бъдат причинени притеснения или ограничения.
Оспорва и предявения иск за заплащане на имуществени вреди, като твърди, че същият е недоказан, евентуално, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Ето защо моли и този иск да бъде отхвърлен.
Не е спорно между страните, а и от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства и приложеното нохд №16769/2018г. по описа на СРС се установява, че на 30.05.2018г. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на неустановена дата през 2017г. в гр. София с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Ц. П., че ще ремонтира Трансмисия модел „***“ със сериен номер „***“ и с това е причинил на „Инерт 94“ ЕООД имотна вреда на трето лица в размер на 4960 лева – престъпление по чл.
209, ал. 1 НК. С постановление от същата дата той е задържан за срок от 72 часа, след което е внесено искане в Районен съд София за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Същото е оставено без уважение, като му е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 500 лева. Впоследствие е извършено отново привличане на Я.Л. като обвиняем за това, че на различни дати в периода от 05.05.2017г. до 26.05.2017г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление с три деяние и с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Ц. П. относно различни обстоятелства, в резултат на което причинил на „Инерт 94“ ЕООД имотна вреда в общ размер на 4930 лева.
Обвинителният акт е внесен в Районен съд София на 19.10.2018г. и по него е образувано нохд №17679/2018г. С постановената присъда от 21.06.2019г. ищецът е признат за невиновен за описаното по-горе престъпление и е оправдан. Съдебният акт е потвърден с решение от 16.07.2019г. по внохд №484/2020г. по описа на Софийски градски съд, което не подлежи на обжалване.
За да приеме исковата претенция за неимуществени вреди за доказана по основание първоинстанционния съд е приел фактическа обстановка, описана по - горе, обосноваваща ангажиране на отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Според чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. По делото безспорно се установява обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, предаден е на съд и впоследствие оправдан – от две съдебни инстанции, което е основание за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
За да се ангажира отговорността за обезщетяване на претендираните неимуществени вреди 4 от страна на Прокуратурата на РБ освен, че следва да се установят горните обстоятелства, то следва да се установят причинените вреди наличието на причинно-следствена връзка между тях и действията на правозащитните орани.
В тази връзка са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С. Л., син на ищеца, който заявява, че знае за воденото производство през 2018 г. срещу баща му, като сочи, че при един от случаите, на които присъстват в София за разпит е бил задържан. От разпита на свидетеля се установява, че за времето до приключване на наказателното производство срещу баща му отношенията между тях били прекъснати. Свидетелят категорично отказвал да контактува с него и по тази причина ищецът не виждал и внучето си. Това се отразило доста негативно върху баща му, той бил премазан. И другите роднини прекратили връзката си с него до оправдаването му. Тъй като го съдели за измама във връзка са извършваната от него дейност, това се отразило неблагоприятно и на нея. Свидетелят посочва, че през този период имало и още едно дело във връзка с работата му, по което също бил оправдан. Свидетелят заявява, че не знае през този период баща му да е бил съден за друго.
Разпечатката съдържа 35 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19acfe08-05da-4d53-988a-6e2033cf9944