Решение № 981 от 16.08.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 981 гр. Велико Търново , 16.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №

20214110101110 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 140 ал. 3 СК.

Ищцата основава исковата си претенция на твърдения, че с ответника са родители на детето Б.С. Д. и че с решение по гр.д. № 3702/2017г. на ВТРС й е предоставено упражняването на родителските права върху него. Сочи, че на 01.10.2020г. и на 15.03.2021г. детето е претърпяло две оперативни интервенции на долни крайници, за всяка от които е заплатила сумата от по 2200 лв. или общо 4400 лв.

Уточнява, че операциите са извършени в гр. Плевен и че във връзка с пътуването до там и обратно, както за операциите, така и за контролни прегледи е извършила разходи за гориво, престой, храна и смяна на гипс. Допълва, че е извършила разходи и за избор на екип и закупуване на ортопедични стелки и обувки, като смята, че заплащайки цялата стойност на оперативното лечение и горепосочените разходи е обедняла за сметка на обогатяването на ответника. Ищцата счита, че ответникът следва да понесе по – голяма част стойността на лечението, тъй като реализира доходи, позволяващи му да отдели повече средства. В тази връзка иска от съда да осъди ответника да й заплати общо сумата от 3087 лв., представляваща стойността на обедняването й при покриване на разходите за операциите, за избор на екип, за ортопедични стелки, за гориво, за престой в хотел, за изхранване на детето по време на престоя, за обувки, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

1

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Признава, че е баща на детето Б. Д. и че ищцата е титуляр на родителските права върху него. Възразява, че с оглед получаваните от него доходи като служител на РДПБЗН гр. В. Търново, който са в размер под средната за страната работна заплата и предвид обстоятелството, че дължи издръжка за още едно ненавършило пълнолетие дете, няма възможност да заплати претендираната от него сума в размер на 3087 лв.

Освен това възразява, че с решение по гр.д. № 916/2019г. на ВТРС е увеличен размер на дължимата от него издръжка на 190 лв. месечно, включително по съображения, че общото на страните дете има необходимост да носи стелки за корекция на сводовете.

Оспорва ищцата да доказва реално заплащане на претендираните от нея разходи за оперативно лечение, за обувки, за гориво, за престой на детето, за смяна на гипс. В тази връзка излага аргументирани съображения по всеки един от представените от ищцата документи, че не доказват извършване на разходи за нуждите на детето. Претендира разноски.

С определение от 16.08.2021г. на основание чл. 253 ГПК, поради грешка, съдът е отменил протоколното си определение от 19.07.2021г., с което по реда на чл. 214 ал. 1 ГПК е увеличил размера на предявения иск от първоначално заявения 3087 лв. на 3482, 27 лв. В тази връзка съдът следва да се произнесе по предявения иск в рамките на първоначално заявените основание и петутум до размера на сумата от 3087 лв.

Съдът, като взе предвид наличните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Липсва спор по делото, а и от представеното удостоверение за раждане на Община В. Търново, издадено въз основа на акт за раждане № 0305/23.06.2009г. се установява, че страните са родители на малолетния Б.С. Д., понастоящем на 12г. От съвпадащите им твърдения се установява, че след раздялата им ищцата е определена за титуляр на родителските права върху детето, а с решение от 14.06.2019г. по гр.д. № 916/2019г. на ВТРС размера на дължимата от ответника издръжка е увеличен на основание чл. 150 СК на 170 лв. месечно, считано от 22.03.2019г.

От представените амбулаторни листи от 29.06.2020г. и от 07.01.2021г., становище на ЛКК от 09.07.2020г., декларация от лекуващ лекар, оперативен протокол № 451/01.10.2020г., както и двете епикризи на УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ гр. Плевен, се установява, че детето Б. страда от плоскостъпие на ходилата на двата крака /пес плановалгус билатералис/, чието лечение е наложило извършването на две операции на 01.10.2020г. и на 11.03.2021г., при който са му поставени два импланта на костите на пета и гипсова имобилизация за период от 45 дни. Общата цена на двата импланта е 4400 лв. и не се покрива от НЗОК нито изцяло, нито частично. Същите се осигуряват от болничната аптека на лечебното заведение след заплащане на доставната цена. Преди 2 всяка от операциите имплантите са доставени в болничното заведение и за всеки от тях е заплатена единичната цена /2200 лв./, видно от представените фактури от 01.10.2020г. и от 11.03.2021г. След първата операция на детето е поръчен и закупен един чифт ортопедични стелки на стойност 120 лв., която е заплатена с фискален бон от 07.01.2021г. При извършване на втората оперативна интервенция ищцата е заявила избор на екип, за което е платила сумата от 300 лв. с фискален бон от 11.03.2021г.

Представени са две броя фактури от 07.01.2021г. и от 22.03.2021г. с получател ищцата за закупуване на два чифта маратонки „***“ съответно на стойност 230, 99 лв. и 252, 99 лв. Ищцата е представила 7 броя фискални бонове за закупуване на дизелово гориво от дати 27.09.2020г. на стойност 49, 97 лв., от 01.11.2020г. на стойност 50, 02 лв., от 07.01.20201г. на стойност 50 лв., от 11.02.2021г. на стойност 42, 84 лв., от 10.03.2021г. на стойност на 85, 01 лв., от 15.03.2021г. на стойност 99, 30 лв. и от 22.03.2021г. на стойност 80, 03 лв. или общо сумата от 457, 17 лв. Във фискалните бонове от 27.09.2020г., от 11.02.2021г. и от 15.03.2021г. като клиент е посочено търговското дружество „***“ ООД. Ищцата е представила и 3 броя фискални бонове за заплатени нощувки в хотел „***“ гр. Плевен на стойност 60 лв. от дата 30.09.2020г., на стойност 30 лв. от дата 02.10.2020г. и на стойност 60 лв. от дата 10.03.2021г.

Липсва спор между страните, а и от представеното от ответника удостоверение за раждане на Община В. Търново се установява, че последният е родител на още едно малолетно дете – Р.С. Д., на 7г. От представените от ответника извлечения от банковата му сметка за периода 16.09.2020г. – 16.03.2021г. е видно, че през всеки месец от този период същият е заплащал за сина си Б. присъдената издръжка от 170 лв., а за другия си сина издръжка в размер на 150 лв. От служебна бележка за доходи от 21.06.2021г. се установява, че ответникът работи в РДПБЗН-гр. В. Търново и че за периода 01.06.2020г. – 31.05.2021г. е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 13994, 21 лв. респ. 12 711, 29 лв. в нетен размер. Същият е кредитополучател по договор за кредит от 26.03.2020г. в размер на 30 000 лв., която сума е следвло да върне на 120 равни месечни анюитетни вноски, всяка в рамзер на 311, 86 лв., по погасителен план, неразделната част от договора /листи 52-59/.

От показанията на свид. Д. /фактически съжител на ищцата от 2014г./ се установява, че оперативното лечение на детето Б. е било назначено, след като не е дала ефект провежданата преди това физиотерапия. Преди първата операция ходили на преглед в гр. Плевен, а след всяка операция ходили на контролни прегледи веднъж месечно. Ищцата продала автомобила си, поради което пътували до гр. Плевен с негови автомобили, едният от които се води на фирмата му, като на нейно име вземал фактури за зареденото гориво. За двете операции се наложило детето и ищцата да спят на хотел, тъй като условията в болницата не били добри. Ищцата се води на работа при него, но не й е плащал заплата. Свидетелят посочва, че сумите за операциите, 3 нощувките и горивото са дадени от него на ищцата и тя ги е платила, както и че поема всички разходи по издръжката на Б.. При прегледите на детето било предписано да носи ортопедични стелки и обувки.

От показанията на свид. С. – приятелка на ищцата се установява, че последната й препоръчала ответника като майстор строител и тя разговаряла с него по телефона, но същият не е извършвал при нея ремонтни дейности.

От показанията на свид. Д.а – майка на ответника се установява, че същият работи като пожарникар и месечния му доход е около 900-1000 лв. От м.декември 2019г. до м. март 2021г. живеел на квартира със сегашната си съпруга, като заплащал наем от 400 лв. месечно. След това се премесил да живее на таванската стая към жилището на свидетелката, като за ремонта й теглил кредита от 30 000 лв.

Свидетелката отрича сина й да извършва ремонти срещу заплащане.

По делото са приобщени и други писмени доказателства, но те касаят предприетото от ищцата недопустимо изменение на иска й, поради което не се обсъждат от съда.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 125 ал. 1 СК всеки родители има правото, но е и задължен да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. В обема на дължимата по закон грижа родителят е задължен да осигурява на детето си необходимите за това условия и средства за личния му живот, образование и запазването на личните му и имуществени интереси. Необходимите средства за задоволяване потребностите на детето във връзка с развитието му във всеки един от горепосочените аспекти, включително за опазване здравето му, като част от физическото му израстване, формират неговата издръжка. Отделените средства за задоволяване на специфичните здравни потребности на едно дете се включват в обема на цялостната му издръжка и не са нещо различно или нещо друго. По тези съображения възраженията на ищцата, че извършените разходи за лечение на детето, доколкото нямат обичаен характер, не са част от тази издръжка и че спора не е свързан с нея са изцяло неоснователни.

Задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, произтича от закона и тежи върху двамата родители, независимо дали те са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си /арг. чл. 140 ал. 1 т. 2 и 143 ал. 2 СК/. По изричната повеля на закона /чл. 140 ал. 3 СК/, ако издръжката на детето е осигурявана 4 само от единия от тях, той може да търси от другия това, което последният е бил длъжен да дава, заедно със законната лихва. Уредената в тази норма на закона възможност за връщане на даденото в повече за издръжката на детето е израз на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. В светлината на настоящия казус общите предпоставки от фактическия състав на неоснователното обогатяване – обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на това друго лице и липсата на основание за обогатяване изискват по делото да се установи, че ищцата е платила изцяло или част от издръжката на детето, по – голяма от тази, която по закон дължи, което е довело до обогатяване на ответника, тъй като са му спестени разходи за издръжка, която е задължен да дава. В последното именно се състои причинната връзка между обогатяването на единия родител и обедняването на другия. То е неоснователно и за неговото осуетяване законодателят е приел изричната норма на чл. 140 ал. 3 СК.

Наличието на тази конкретно уредена възможност за недопускане на неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго в областта издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, изключва квалифицирането на настоящата претенция по чл. 59 ал. 1 ЗЗД. Посочената норма има субсидиарно действие, тъй като правото на иск по чл. 59 ал. 1 ЗЗД възниква, само когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. Възникването и упражняването на правото на иск по чл. 140 ал. 3 СК не е предпоставено от това дали имащият право на издръжка е предявил иск за такава или не е, защото правото на иск по чл. 140 ал. 3 СК се поражда с даването на дължащата се по закон издръжка от едно от съзадължените лица.

Понастоящем ищцата е основала исковата си претенция по чл. 140 ал. 3 СК на твърдения, че изцяло и сама е осигурила издръжката на детето за задоволяване на специфичните му потребностите във връзка с оперативното лечение на двете му ходила и следоперативните разходи по възстановяването му.