Определение № 2959 от 21.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2959 гр. София, 21.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20248002901954 по описа за 2024 година

С определение № 341/03.02.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на решение № 282/13.03.2024 г. по в.гр.д. № 1525/2023 г. по описа на Апелативен съд – София в обжалваната с касационната жалба на ответника “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД осъдителна част за сумата над 43 259,05 лева до 35 264,57 швейцарски франка - платена без основание сума поради валутна разлика в периода 05.11.2015 г. 05.11.2020 г. по договор за жилищен кредит № 2646/R–2008 от 15.09.2008 г., и не е допуснат касационен контрол на въззивното решение в останалата обжалвана част (по касационната жалба на ищеца Д.).

С решение № 236/04.08.2025 г. е обезсилено като недопустимо въззивното решение само в частта, с която е уважен искът на Д. против “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за разликата над 43 259,05 лева до 35 264,57 швейцарски франка, ведно със законната лихва върху тази разлика, и е прекратено производството по делото в тази част. В мотивите изрично е посочено, че се налага извод за недопустимо произнасяне на въззивната инстанция над поддържания от ищеца във въззивната жалба размер от 43 259,05 лева.

След връщане на делото на Софийски градски съд с разпореждане № 20953/21.08.2025 г., същото е изпратено на ВКС за “преценка необходимостта от допускане на ЯФГ в диспозитива на съдебното решение, доколкото въззивното решение е частично обезсилено, но липсва яснота за дължимостта на присъдените във въззивното производство държавна такса и разноски в полза на въззивника и процесуалния му представител, вкл. и дължими за първоинстанционното разглеждане на делото”.

Несъответствие между диспозитив и мотиви в акта на касационната инстанция в настоящия случай отсъства. Диспозитивът е логически извод от 1 мотивите и не е налице нито правна, нито фактическа грешка, още по-малко по отношение на разноските. Производството по чл. 290 ГПК е ограничено в рамките на атакуване от банката на въззивното решение като недопустимо в частта за разликата над 43 259,05 лева до 35 264,57 швейцарски франка, а в останалата част въззивният съдебен акт като недопуснат до касационна проверка/респ. необжалван е влязъл в сила.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

В р ъ щ а делото на Софийски градски съд, ведно с решение № 236/04.08.2025 г., за сведение и изпълнение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2