Определение № 433 от 26.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 433 гр. Пловдив, 26.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно частно наказателно дело № 20225300600752 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК и същото е образувано по жалба на пострадалия ИВ. Т. Х. против Определение №379/22.03.2022 г. по ЧНД №6953/2021 г. по описа на ПдРС, ХІ н.с., с което е потвърдено Постановление на РП-Пловдив от 21.09.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №283/2020 г. по описа на ОСлО при ОП-Пловдив, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК. Претендира се неговата отмяна.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, както и в контекста на изложените в жалбата оплаквания, прие за установено следното:

Досъдебното производство е било образувано на 06.02.2020 г. за това, че в края на неустановена дата преди 24.08.2019 г. в землището на с.

Старосел, общ. Хисаря, обл. Пловдив самоволно, не по установения ред е осъществено едно оспорвано от другиго право – ползване върху поземлен имот № 391123 в землището на с.Старосел - престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

При постановяване на обжалваното определение първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка, изложена и в прекратителното постановление:

1

В качеството на наследник на покойния В.С.П., с Решение № 0104.06.1999 на Поземлената комисия гр.Хисаря на ИВ. Т. Х. е възстановено правото на собственост върху земеделски имот, представляващ овощна градина с площ от 12.004 дка, намираща се в местността „**“, масив 391 в землището на с. Старосел, общ. Хисаря, обл.Пловдив. Същият представлява имот № 391.123 по плана за земеразделяне. Първоначално в него били разположени сливови насаждения, но собствениците му изоставили неговото трайно стопанисване.

Н.Т. се занимавал с животновъдство като отглеждал едър рогат добитък - крави. В тази дейност му помагал единият му син Н.Т., а другият му син В.Т. се занимавал със земеделие и само спорадично при необходимост оказвал помощ на баща си и брат си. За целта Н.Т. изградил два животновъдни обекта. Осигуряването на паша на животните същият осъществявал в горепосочения масив 391 по плана за земеразделяне на с.Старосел. За целта сключил договори за аренда с някои от собствениците на имоти в масива, с Община Хисаря за наемане на общински пасища, мери и ливади, както и с Кооперация „20-ти април“ с. Старосел. Освен горното бил и собственик на земеделски имот с площ 19,048 дка в землището на с. Старосел, както и ползвател по споразумения за създаване на масиви за ползване по чл.

37в, ал. 2 и чл. 37ж, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Частният имот № 391.123 от масив 391, собственост на И.Х., бил даден за ползване на земеделска кооперация „20-ти април“ с. Старосел, която от своя страна го отдала под наем с договор от 08.02.2017 г. на Кооперация „Агрокомерс 98“ гр. Хисаря Доколкото Н.Т. се занимавал с отглеждане на животни и получавал субсидии за това, едно от изискванията било да се изгради т.нар.

„електропастир“ на наетите и ползвани от него имоти, за да не се нанасят щети на околни имоти. Ето защо същият с помощта на сина си Н.Т. изградил на неустановена дата в края на 2018 г. – първата половина на 2019 г. такова съоръжение в съответствие с действащата нормативна уредба и предвид липсата на забранителни клаузи в договорите за отдаване под наем за паша на общинските имоти. С такъв електропастир бил обграден и имотът на И.Х. № 391.123, така че попадал в площта за паша на животните на Т..

Електропастирът преминавал по границата на имот № 391.155. За ползване имота на пострадалия, Н.Т. все пак оставил място за достъп до същия, който 2 се осъществявал посредством врата, разположена на границата между имот № 391.123 и № 391.155, където се бил образувал непредвиден по плана път, преминаващ през имот № 391.155 и свързващ имота на Х. със съществуващ общински път. Този път се намирал в югоизточната част на имота на Х.. Това било единственото място, през което можело да се стигне до имот № 391.123.

Действително, съгласно плана за земеразделяне, западно-северозападно от имота на Х. минавал общински път идент. № ***, който обаче е съществувал до приблизително 1956 г., когато имотите са били частна собственост, а след това с включването им в ТКЗС този път се е заличил и реално към 2020 г. не съществувал. Същевременно електропастирът бил поставен така, че включвал в площта за паша на животните и имотът на Х., т.е. обграждал го.

Във връзка с така поставеното съоръжение, още приживе майката на И.Х. - П. Х.А около 2015 г. - 2016 г. заявила устно пред кмета на с. Старосел, че желае да бъде изключена от масива, който се ползвал от Т. за паша, поради това че не можела да ползва земите си свободно, но не подала писмен документ с това си искане. Същевременно тя заявила на няколко пъти пред Н. и Н.Т. желанието си да бъде премахнат поставения електропастир, за да може тя като собственик да има свободен достъп до имота си и да бъде преустановена пашата в него.

През 2018 г. И.Х. решил заедно с приятеля си Р.У. да почистят имот № 391.123 в местността „**“ в землището на с. Старосел от старите трайни насаждения. Х. имал намерение да ползва в бъдеще имота, където заедно с У. да подновят насажденията с нови – лавандулови такива, независимо че последният не притежавал право на собственост върху имота. През пролетта на 2018 г. предприели почистване на имота от старите насаждения, като при едно такова почистване при У. и Х. пристигнал Н.Т.. Попитал ги какви намерения имат за имота, на което те отговорили, че желаят да го ползват и не искат да бъде използван вече от него за пасище. И.Х. го помолил и да премахне поставения електропастир, за да може свободно да се ползва имотът. От своя страна Н.Т. им отвърнал, че при това положение трябва да си го оградят и няма да премахне електропастира. Така и приключила срещата им. У. и Х. продължили с дейностите по почистване, обработка и подготвяне на имота, като през цялото време ползвали вратата, оставена от Н.Т. за 3 преминаване на електропастира, включително за преминаване на земеделска техника. Стигали до имота единство по незаконно създадения път през имот № 391.155, тъй като път № 104 практически не съществувал.

По повод на електропастира отношенията между Х. и Н.Т. се влошили.

Причини за това се коренели и в нанасянето на вреди по електропастира от неизвестен източник, за което Н.Т. обвинявал И.Х. и дейността, която последният организирал в имота си, както и по повод навлизането на добитък в имота, за което Х. обвинявал Т..

На неустановена дата през лятото на 2019 г. Х. и У. изорали и дисковали част от процесния имот. На 24.08.2019 г. И.Х. решил да огледа имота си, при което забелязал, че в дискованата част имало следи от стъпки на крави и говежди фекалии. Заснел ги, като продължил със заснемане на електропастира на Т. в частта му в имот № 391.155. В същото време на място пристигнал Н.Т. със своя джип. Между двамата възникнал спор и словесно пререкание относно причината за заснемане от страна на Х., както и касателно премахването на електропастира и защо Т. допуска да навлизат в имота на Х. животни. Н.Т. отрекъл това и заявил, че не Х. е човекът, който ще му разпореди да си премахне електропастира. Н.Т. посъветвал И.Х. да огради имота си и едва тогава да го засажда с дръвчета. Така и приключила срещата им. За случилото се Х. подал Жалба до Районна прокуратура- Пловдив.

На 19.10.2019 г. Н.Т. обхождал с автомобила си стопанисваните от него земи в землището на с.Старосел, като разбрал, че през негов имот минавали Х. и А.У., който бил нает за обработката на процесния имот. Т. пристигнал до имота на Х., където намерил последния. Отново възникнал спор, който този път започнал с предупреждение от страна на Т., че Х. и У нямат право да преминават през негов имот, за да достъпят имот № 391.123, а трябвало да ползват общински полски път. Двете страни взаимно си разменили реплики кой откъде имал право да минава, както и че кравите на Т. са минавали през имота на Х., като последният не конкретизирал дали има нанесени щети. С това приключил и спорът между лицата и Н.Т. си тръгнал. По-късно същия ден последният се върнал до имота на Х. и установил, че на няколко места електропастирът на неговите имот би повреден (скъсан). Обадил се на синовете си за помощ за възстановяването му. Докато извършвали поправката, Н.Т. забелязал, че в имота на Х. има трактор и с него работи Р.У..

4

Това провокирало Н.Т. да отправи предупреждения към У. да внимава с обработката на земята и да не скъса електропастира му, въпреки че не знаел как и кой го е сторил. Държал се грубо. Забранил му да преминава през електропастира. Отделно от това пред У. изказал съмнение относно авторството на деяние, при което били отровени негови телета. У. позвънил на Х., който го уведомил за спорните отношения между него и Т.. За този случай У. разказал подробно на Х. по-късно, във връзка с което отново била подадена жалба. Към края на ноември 2019 г. Х. приключил с изграждането на ограда около имота си. Конфликтът между Х. и Т. обаче не приключил, като се развил в допълнителни разправии и физическа саморазправа, които обаче поради неотносимостта към предмета на доказване по делото не следва да бъдат установявани изследвани в пълнота.

След тези два случая протокол по чл. 65 от ЗМВР полицейски служители към РУ Хисаря предупредили Н. и Н.Т. да отстранят електропастира си. През януари 2020 г. Н.Т. с помощта на синовете си преместил електропастира, така че до имот № 391.123, собственост на И.Х., можело да се достига от всички негови страни, а не само през два подхода, както било по-рано, т.е. електропастирът заобикалял имота на Х. на разстояние от 2-3 метра от южната, западната и северната страна, а от източната свободно се преминавало и нямало поставен електропастир, въпреки че по този начин Т. не можел да ползва наетия от него имот в цялост.

В този смисъл е изготвеният на 12.09.2020 г. огледен протокол, поради което неоснователно се явява изтъкнатото в този смисъл възражение в жалбата.

Гореизложената фактическа обстановка е приета за установена от събраната в хода на разследването доказателствена маса, а именно показанията на свидетелите Н.Т., Н.Т., В.Т., А.У., М.Г., К.И., Д.Т., Р.У., И.Х. и Т.П. (всичките в т. III от ДП), както от приложените писмени доказателства и доказателствени средства: копия на договор за наем на земеделски земи от 08.02.2017 г., ситуационна карта на местност ** в землището на с. Старосел, справка за имот от АВ, договор за наем на общински пасища, мери и ливади от 30.08.2019 г., договор за наем на земеделски земи от ОФП от 30.09.2016 г., договор за наем на земеделски земи от ОФП от 01.10.2018 г., писмо в оригинал от ОСЗ-Хисаря, решение № 101 от 04.06.1999 г. с план за земеразделяне собствеността на наследници на В.С.П., констативен протокол 5 от 16.01.2020 г. на ОДЗ-Пловдив, протокол за предупреждение от 08.01.2020 г. по ЗМВР (3 бр.) (всичките в т. II от ДП), вещественото доказателство ушна марка, ведно със снимка на нея и писмо от И.Х., скица на имот 391123, удостоверение за наследници, 18 листа със снимков материал, два броя протоколи за предупреждение по ЗМВР, протокол за оглед на местопроизшествие от 12.05.2020 г., ведно с албум със снимки към него, скица на масив № 391 в землището на с. Старосел, ведно със справка за собствеността на имотите, копие на договори за наем на земеделска земя от 27.07.2018 г., 30.07.2018 г., 26.07.2019 г., 27.01.2016 г. и от 08.02.2017 г.

Въз основа на изложената в постановлението фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел за обоснована констатацията на представителя на държавното обвинение, че процесното деяние е несъставомерно, поради което прекратителното постановление е прието за правилно и съответстващо на законовите изисквания и съответно потвърдено.

Недоволен от първоинстанционния акт останал пострадалият И.Х., депозирал жалба срещу същия в законоустановения срок. В този смисъл същата е допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: