Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 29 от 11.03.2025, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 165/2024
Вид
Решение № 29
Подписан
11.03.2025
В сила
11.03.2025
Състав
Милена Бранкова, Олег Софрониев, Диана Кузманова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Монтана, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Диана Кузманова

Олег Софрониев при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора Л. Ил. Й. като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241600600165 по описа за 2024 година С Присъда на РС Лом, постановена на 14.03.2024 г. по НОХД № 352/23 г., подсъдимия В. А. от с. *, обл. * е признат за ВИНОВЕН в това, че на 28.09.2021 г., около 12,30 ч. в с. *, обл. *по ул. „*“ срещу дом № *, с посока на движение към центъра на селото, управлявал МПС – влекач „*“ с ДК № * с прикачено полуремарке с рег. №*, собственост на фирма „К.“ ООД *, като нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват“; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „ Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразят с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препиятствие, както и да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство“ и чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП „ При разминаване водачите на насрещнодвижещиге се ППС са длъжни да осигурят достатъчно странично разстояние между ППС, ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличие на препиятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещнодвижещите се ППС“, предприемайки маневра „завой вдясно“, загубил контрол над управлението на МПС-то и навлязал в платното за насрещно движение, не оставил достатъчно странично разстояние и 1 блъснал странично насрещно движещото се МПС – влекач „*“ с ДК№ * с прикачено ремарке с рег. №* собственост на „Д. Т.“ ЕООД *, обл. *, управлявано от Г.Г. от гр. *и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г. Г., изразяваща се в трайно затруднение движението на левия долен крайник, с което му причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и значителни имуществени вреди на влекач „*“ с рег.

№ *с прикачено ремарке с рег. № *, собственост на „Д.Т.“ ЕООД гр. *, обл. *в размер на 9 206,90 лв. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Със същата Присъда, на основание чл. 78 А от НК, подсъдимия В. А. е ОСВОБОДЕН ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – „ГЛОБА в размер на 1 500 лв.“, а на основание чл. 78А, ал. 4 във вр. с чл. 343г от НК му е наложено и наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА“.

Подсъдимият В. А. е ОСЪДЕН да заплати на повереника на пострадалия сума от 1 500 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА на осн. чл. 13, ал.1, т. 2 и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 1 за размера на минималните адвокатски възнаграждения; по сметка на ОД на МВР Монтана - сума от 654,50 лв. разноски по досъдебното производства; по сметка на РС Лом - сума от 1 072,08 лв. разноски по съдебното производство и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволен от горната Присъда останал подсъдимият В. А.. Обжалва я в срок пред МОС с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани със събирането и оценката на доказателствата, довели до необоснования извод да е извършил престъплението и до незаконосъобразното му осъждане. Моли Присъдата да бъде отменена и бъде признат за невиновен, ведно със законните от това последици.

В съдебно заседание пред въззивния съд, чрез защитника си, подсъдимият поддържа оплакванията си и моли да бъдат споделени, като при евентуално потвърждаване на присъдата, бъде отменено приложението по чл. 343г от НК.

Въззиваемият, чрез повереника си по делото, поддържа, че оплакванията в жалбата са неоснователни и моли присъдата да бъде изцяло потвърдена, като се присъди и следващото се адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА МОНТАНА изразява становище за неоснователност на оплакванията в жалбата и предлага Присъдата да бъде потвърдена.

В производството пред въззивния съд е прието ново писмено доказателство – копие от Удостоверение за раждане на дете на подсъдимия.

Съдът, след като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доводите и съображенията на страните и събраните по делото доказателства и след като провери изцяло обжалваната Присъда, приема следното:

Жалбата е допустима: - подадена е в срок; от страна, която разполага с 2 процесуалното право за въззивно обжалване; мотивирана е и със съответно на закона съдържание.

По отношение на основателността й, въззивният съд приема следното:

След продължително съдебно следствие по общия, предвиден в НПК ред, първоинстанционният съд приел от фактическа страна, че: подсъдмият А. е провоспособен водач на МПС с категории „С“, „ТКТ“, „В“, „М“, „АМ“, „В1“, работи като шофьор в „К.“ ООД *и в това му качество му е поверена товарна композиция от влекач „*“ с рег. №* с прикачено полуремарке „*“ срег. № * На 28.09.2021 г. с горната, натоварена с ПВЦ-тръби, композиция пътувал за У., като пътят му минавал през с. *, обл. *. Движел се по ул. „*“ с посока от гр.

*към гр. *, към центъра на селото. На кръстовището между улиците „*“ и „*“ му предстоял десен завой. По посоката му на движение, преди кръстовището имало поставени: знак В26 – „забранено движение със скорост по-висока от 40 км/ч“, Б 3 – „път с предомство“ и Т-13 – „направление на пътя с предимство в кръстовище“. Движел се със скорост от 34 км/ч. В същото време, по ул. „*“, към гр. *към кръстовището приближавал управлявания от пострадалия Г. Г. влекач „*“ с рег. № * с прикачено ремарке с рег. № *, собственост на „Д.Т.“ ЕООД *, натоварено с грозде. Движел се със скорост 34,31 км/ч и му предстоял ляв завой към ул. „*“.

При навлизането в кръстовището и завиването на дясно подсъдимият осъществил закъснително движение в дъгата на завоя с около 2 м/с, при което управляваната от него композиция навлязла частично в насрещната пътна лента, по която се движел камиона с гроздето. Последвал страничен кос удар в лентата за движение на Г. - между предната лява ъглова част на товарния автомобил, управляван от него и предната лява ъглова част на полуремаркето, прикачено към управлявания от подсъдимия влекач. Непосредствено след удара подсъдимият слязъл от автомобила, приближил се към другия камион и установил в дясната част на кабината човек с наранен, силно кървящ глезен. С колана си превързал крака на пострадалия в близост до раната в опит да спре/намали кръвотечението и се обадил за тел. 112 за станалото ПТП. На място пристигнал патрул на полицията от св. З. З. и И.Е. и преди да бъде откаран с линейка в болницата, Г. им обяснил накратко как се е случило произшествието.

Изпълнената в хода на производството, неоспорена съдебно-медицинска експертиза установила, че при станалото ПТП пострадалият Г. получил разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица, голяма разкъсно-контузна рана по предната повърхност на лява глезенна става, размачкване на подлежащата мускулатура с лезия на мускулите разгъвачи на пръстите на лявото стъпало и на късия разгъвач на палеца на лявото стъпало, лезия на лявата гръбна артерия на стъпалото и на дълбокия перонеален нерв в ляво. По своята медикобиологична характеристика, вещото лице определя уврежданията като две средни телесни повреди: разкъсно-контузните рани с размачкване на мускулатурата - трайно затруднение в движението на ляв долен крайник за срок по-голям от 30 дни, а лезията на лявата гръбна стъпална артерия, протекла с обилно кървене на раната и наложила оперативно зашиване е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота. Относно 3 механизма на получаване на тези увреждания, експертизата сочи, че добре отговарят да са получени при ПТП – травма вътре в автомобил под действието на твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия.

След събиране на допълнителни писмени доказателства в хода на съдебното следствие е назначена и приета повторна авто-техническ експертиза, изпълнена от в.л. В. И., според заключението на която по посока на движение и на двата товарни автомобила непосредствено преди кръстовището са поставени знаци : В 26 – „забранено е движението със скорост по-голяма от 40 км/ч“, Б 3 – „ път с предимство“ и Т 13 – „направление на пътя с предимство в кръстовището“. Скоростта на движение на управляваната от подсъдимия товарна композиция е била 34 км/ч, а непосредствено преди удара – 13 км/ч, а скоростта на движение на товарната композиция, управлявана от пострадалия е била 34,31 км/ч, а непосредствено преди удара – 32,18 км/ч. И двата автомобила са се движели по път с предимство, като този на подсъдимия пръв е навлязъл в кръстовището за десен завой с приблизително закъснение от 2 м/с, при което частично е навлязъл в насрещната пътна лента. Пострадалият водач на насрещния автомобил е имал техническата възможност да го възприеме, когато челната част на влекача „*“ на подсъдимия се е намирала на разстояние 16,33 м. от мястото на удара и не е имал техническа възможност да спре преди мястото на контакт, за да пропусне камиона на подсъдимия. И двата автомобила са се движели с допустима за участъка скорост, като е имало и техническа възможност да се разминат на кръстовището въпреки габаритите си.

Изпълнената оценителна експертиза сочи, че при станалото ПТП са причинени имуществени щети, изразяващи се в повреди по влекача „*“ срег.

№ *, собственост на „Д.Т. „ЕООД *, обл. *с управител – пострадалия Г. Г. на стойноост 9 206,90 лв., които са „значителни“ по смисъла на закона, т.к. се равняват на 14,16 пъти минималната работна заплата за страната към момента на деянието. Установено е още, че по силата на застрахователен договор, щетата е възстановена на ощетения търговец, като на 12.04.2021 г. му е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 11 750 лв.

Горното първостепеннит съд приел за установено от фактическа страна от събрантия обилен доказателствен материал: от писмените доказателства, свидетелските показания и кредитираните експертизи.

При това отчел от правна страна, че с деянито си подс. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.

„а“ и б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на посочените в обвинителния акт дата и място управлявал товарната композиция, собственост на „К.“ ООД *, в нарушение на правилото по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; чл. 44, ал. 1 и чл. 44, ал. 2 от ЗДвП, като предприемайки маневра „завой на дясно“, загубил контрол над управляваното МПС и навлявал в платното за насрещно движение, като не оставил достатъчно странично разстояние и блъснал странично насрещно движещото се МПС, като по непредпазливост причинил на водача му Г. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на ляв долен крайник, с което му причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота и 4 значителни имуществени вреди на влекач „*“ с рег. № * с прикачено ремарке с рег. № *, собственост на „Д.Т.“ ЕООД *в размер на 9 206,90 лв.

Като преценил да са налице всички комулативни изисквания на чл. 78А от НК, съдът освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му, наложил административно наказание „глоба в размер на 1 500 лв.“ Лишил го от право на управление на МПС за срок от три месеца и го осъдил да заплати разноските по производството на съда, на МВР и на представлявалия пострадалия повереник.

При проверка на горната Присъда по повод въззивната жалба на подсъдимия и при служебната проверка по реда на чл. 314 от НПК, въззивният съд констатира следното:

Не са допуснати процесуални нарушения със съществен характер, които да накърняват процесуалните права на страните и да са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг първоинстанционен състав. При служебната проверка въззивният съд констатира пропуски при провеждането на разпоредителното заседание.