Решение № 63 от 20.11.2014, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№ 20.11.2014 год. гр.Ямбол

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД VІІ-ми граждански състав

На 05 ноември

2014 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА секретар П.У. като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева търговско дело № 33 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по искова молба от „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ” АД гр. София, ЕИК *********, против „ЕНЕСИ” АД гр. Ямбол, с ЕИК *********.

Ищецът претендира да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че последният дължи на „Българска банка за развитие” АД следните суми: 300 000 лв., представляващи част от дължимата главница по договор за банков кредит в евро №515/19.06.2008 г. и анекси № 1 и № 3 към него, като цялата дължима главница е в размер на 781 528.62 лв.; законната лихва върху сумата 300 000 лв., считано от 18.12.2013 г. до окончателно изплащане на вземането; 12 450 лв.

– разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3508/2012 г. на ЯРС. Заявена е и претенция за присъждане на сторените в настоящото производство разноски, както и присъждане в полза на ищеца възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Исковата си претенция ищецът основава на следните обстоятелства:

На 19.06.2008 г. между Насърчителна банка АД (чийто правоприемник е ищеца) и „ЕНЕСИ” АД гр. Ямбол е сключен договор за банков кредит №515/19.06.2008 г., по силата на който банката като „кредитор” предоставя на „ЕНЕСИ” АД като „кредитополучател” кредит в размер на

664 680 евро за рефинансиране на ползвани кредити от други кредитори. Към описания договор за кредит страните сключили и Анекс № 1/24.02.2009 г. Анекс № 2/26.07.2010 г. и Анекс № 3/03.12.2010 г., с които изменили погасителният план по договора. Ищецът твърди, че отпуснатият банков кредит е усвоен, като усвояванията по кредита са описани детайлно и хронологично в приложеното по делото извлечение от заемна (кредитна) сметка на ответника. Съгласно чл. 12 от Договора за кредит, крайният срок за издължаване на кредита е 31.05.2018 г., а погасителните вноски, като размер и срок за издължаване, са посочени в двустранно подписан погасителен план.

Ищецът сочи, че за обезпечаване на вземанията си по процесния договор за кредит страните по него са уговорили учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на трето задължено лице (ипотекарен длъжник) – П.Р.Н.. Договорната ипотека е учредена с НА № 23, том ІІ, рег. № 5668, дело № 144/01.07.2008 г., на Нотариус В. К., рег. № 269, в който нотариален акт подробно е описан ипотекираният недвижим имот.

Ищецът сочи, че с Решение №75/27.09.2013 г., постановено по ТД № 97/2013 г. по описа на ЯОС, е обявена неплатежоспособността на „ЕНЕСИ” АД, открито е производство по несъстоятелност на дружеството и същото е обявено в несъстоятелност, като на основание чл. 632 ТЗ производството по несъстоятелност е спряно. Заявява, че съгласно чл. 617 ал.1 ТЗ всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност и в тази връзка считано от 27.09.2013 г. всички задължения на „ЕНЕСИ” АД към Българска банка за развитие, произтичащи от процесния договор за кредит, са предсрочно изискуеми в пълен размер. С Решение № 31/05.02.2014 г., постановено по ТД № 97/2013 г. по описа на ЯОС, производството по несъстоятелност е възобновено. Вземанията на „ББР” АД в общ размер на 429 534.50 евро (в левова равностойност 840 096.46 лв.) са предявени в производството по несъстоятелност и са приети от синдика на „ЕНЕСИ” АД в пълен размер.

След спиране на производството по несъстоятелност по реда на чл. 632 ТЗ и преди възобновяване на същото, на 19.12.2013 г. банката завела ч.гр.д. № 3508/2013 г. по описа на ЯРС, по което се снабдила със Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с № 2300/20.12.2013 г. за сумата 300 000 лв.

– главница, ведно със законната лихва считано от 18.12.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата 12 450 лв. – разноски. Тъй като длъжникът „ЕНЕСИ” АД депозирал възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, на банката било указано да предяви иск за установяване на вземането си, което тя сторила, предявявайки процесния иск.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „ЕНЕСИ” АД в несъстоятелност не е упражнил процесуалното си право на писмен отговор, поради което е загубил възможността да вземе становище, да направи възражения, да посочи доказателства.

С Определение от 01.07.2014 г. съдът е допуснал П.Р.Н. до участие в производството като трето лице помагач на страната на ответника. В приложено по делото писмено становище вх. № 1936/15.05.2014 г. същият е заявил, че в качеството му на трето лице, учредило ипотека върху свой собствен имот за обезпечаване на кредита по процесния договор за кредит, има интерес да участва в делото. Заявил е и становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че не са налице условия за обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит, тъй като ответното дружество има само три просрочени плащания по договора за кредит. Предвид на тези и другите, изложени в писменото становище съображения, моли за отхвърляне на предявения иск.

В с.з. ищеца не се явява и не се представлява. В молба вх. № 4440/04.11.2014 г., са поискали да бъде даден ход на делото и същото да се разгледа в тяхно отсъствие, като са заявили, че поддържат исковата молба, нямат въпроси към вещото лице и молят заключението му да бъде прието. Заявяват и становище по същество. Към молбата е приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В с.з. ответника, редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по иска.

В с.з. П.Р.Н. - трето лице - помагач на страната на ответника, не се явява, но чрез процесуалния си представител – адвокат поддържа заявеното по делото становище. Подробни съображения по допустимостта на иска и по същество излага и в писмени бележка.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Установено е по делото, че ищеца „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА

РАЗВИТИЕ” АД гр.София е подала пред ЯРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение против ответника „ЕНЕСИ” АД, към което са приложили: НА за договорна ипотека №23, т.ІІ, рег.№5668, д.№144/2008 г.; Договор за банков кредит в евро №515/19.06.2008 г. ведно с погасителен план; Анекс №1/24.02.2009 г. към договора ведно с погасителен план; Анекс №2/26.07.2010 г. към договора ведно с погасителен план; Анекс №3/03.12.2010 г. към договора ведно с погасителен план. Заявителя е поискал да му бъде присъдена сумата 300000 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата от 18.12.2013 г. до окончателното изплащане и деловодни разноски.

Видно от приложеното ч.гр.д.№3508/2013 г. по същото е издадена Заповед №2300/20.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист в полза на банката за горепосочената сума и за деловодни разноски – 12450 лв.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжника по заповедта за изпълнение е депозирал възражение против нея, за което банката е надлежно уведомена на 17.03.2014 г., видно от приложена по делото разписка. На 16.04.2014 г. „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ” АД е депозирала пред ЯОС процесната искова молба.

По делото не се спори, че на 19.06.2008 г. между

Насърчителна банка АД (чийто правоприемник е ищеца) и „ЕНЕСИ” АД гр. Ямбол е сключен договор за банков кредит № 515/19.06.2008 г., по силата на който банката като „кредитор” предоставя на „ЕНЕСИ” АД като „кредитополучател” кредит в размер на 664 680 евро за рефинансиране на ползвани кредити от други кредитори. Към описания договор за кредит страните сключили и Анекс №1/24.02.2009 г., Анекс №2/26.07.2010 г. и Анекс №3/03.12.2010 г., с които изменили погасителният план по договора. Не се спори и по въпроса, че отпуснатият банков кредит е усвоен, като усвояванията по кредита са описани детайлно и хронологично в приложеното по делото извлечение от заемна (кредитна) сметка на ответника. Съгласно чл.12 от Договора за кредит, крайният срок за издължаване на кредита е 31.05.2018 г., а погасителните вноски, като размер и срок за издължаване, са посочени в двустранно подписани погасителни планове.

Установено по делото е, че за обезпечаване на вземанията си по процесния договор за кредит страните по него са уговорили учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на трето задължено лице (ипотекарен длъжник) – П.Р.Н.. Договорната ипотека е учредена с НА №23, том ІІ, рег.№5668, дело №144/01.07.2008 г., на Нотариус В. К., рег.№269, в който нотариален акт подробно е описан ипотекираният недвижим имот.

От приложеното по делото Решение №74/27.09.2013 г., постановено по ТД №97/2013 г. по описа на ЯОС се установява, че е обявена неплатежоспособността на „ЕНЕСИ” АД, открито е производство по несъстоятелност на дружеството и същото е обявено в несъстоятелност, като на основание чл. 632 ТЗ производството по несъстоятелност е спряно. Видно от Решение №31/05.02.2014 г., постановено по ТД №97/2013 г. по описа на ЯОС, производството по несъстоятелност е възобновено.

Видно от писмо изх.№1747/07.07.2014 г. на ЯОС по т.д.№97/2013 г. вземанията на „ББР” АД в общ размер на 840 096.46 лв., от които 781528,62 лв. – главница; 8117,85 лв. – лихви; 48564,88 лв. – неустойки, 1885,11 лв. – комисионни, законната лихва върху главницата от откриване на производството по несъстоятелност до окончателното изплащане са предявени в производството по несъстоятелност и са приети от синдика на „ЕНЕСИ” АД в посочените размери. В същото писмо е посочено, че Списъка на приетите вземания е одобрен от съда по несъстоятелността с Определение от 24.04.2014 г., вписано в ТР.

След спиране на производството по несъстоятелност по реда на чл.632 ТЗ и преди възобновяване на същото, на 19.12.2013 г. банката завела горе-описаното ч.гр.д.№3508/2013 г. по описа на ЯРС, по което се снабдила със Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №2300/20.12.2013 г. за сумата 300 000 лв. – главница, ведно със законната лихва считано от 18.12.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата 12 450 лв. – разноски.

За установяване на твърденията по исковата молба и по искане на ищеца съдът допусна ССчЕ. На поставените въпроси вещото лице отговори следното: 1. Размера на главницата по дълга на длъжника по процесния договор за кредит, към датата на подаване на заявлението – 18.12.2013 г. е 399853,65 евро с левова равностойност – 782061,86 лв.; 2. Последната вноска по кредита е на 12.06.2013 г., след която дата дългът не се обслужва. Последното плащане по кредита, като погашение на главницата, извършено от ответника е от 02.12.2010 г. От 30.04.2011 г. погасителните вноски по кредита са изплащани от „Енеси Инженеринг” АД с ЕИК 12856059. Отговорите на вещото лице по въпросите, касаещи лихвите по процесния кредит съдът не включва в обсъждането си, тъй като са извън предмета на спора. В с.з. вещото лице е потвърдило, че размера на главницата по дълга на длъжника по процесния договор за кредит е 782061,86 лв.

Заключението на вещото лице, като обективно, компетентно и неоспорено от страните се възприе от съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният в производството иск е положителен установителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 от ГПК.

Искът е допустим.

Нормите на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК предпоставят и преценка относно допустимостта на предявения иск. Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 от ГПК, където е посочено, че когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Видно от приложеното ч.гр.д.№3508/2013 г. по същото е издадена Заповед №2300/20.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист в полза на банката - ищец против ответното дружество за сумата 300000 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата от 18.12.2013 г. до окончателното изплащане и деловодни разноски – 12450 лв. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжника по заповедта за изпълнение депозирал възражение против нея, за което банката е надлежно уведомена на 17.03.2014 г., видно от приложена по делото разписка. На 16.04.2014 г. „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ” АД е депозирала пред ЯОС процесната искова молба. При това положение са налице изискванията на горецитираните разпоредби на ГПК Като неоснователно се прецени възражението на П.Р.Н. - трето лице - помагач на страната на ответника, за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес за ищеца.