Определение № 3176 от 18.12.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3176 гр. Бургас, 18.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т. Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. И.

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно частно гражданско дело № 20252100502030 по описа за 2025 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от Т. И. К. срещу Определение № 4725 от 25.08.2025 г. по ч. гр. д. № 6155/2025 г. на Районен съд – Бургас, с което е оставено без разглеждане искането й за спиране на въвод във владение, насрочен за 27.08.2025 г., по изп. д. № 630/2021 г. на ЧСИ С. Н., с рег. № 805 на КЧСИ.

В жалбата се излага, че определението е незаконосъобразно, тъй като игнорира обективно съществуващи факти и доказателства по делото, очевидно неправилно е, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди, че на основание чл. 523, ал. 1 и чл. 524 ГПК, във връзка с предявен иск по чл. 440 ГПК, е поискала повторно спиране на въвод във владение в недвижими имоти, придобити от нея в качеството й на купувач от успешно приключила за тях първа публична продан от ЧСИ. Оспорва се изводът на съда, че жалбоподателката не е процесуална легитимирана и че може да се брани само с иск за собственост по чл. 498, ал. 2 ГПК, без този иск да се предхожда от спиране на въвода. Абсурдно било постановление за възлагане на имот, издадено след незаконно проведена публична продан, да се сочи за изпълнително основание, разпростиращо действието си спрямо всички. Развиват се съображения, че искането за спиране на въвода е обезпечение на иска по чл. 440 ГПК, който е предявила още през 2024 г. Сочи се, че в производството по чл. 440 ГПК окръжният съд вече е спрял предходен въвод от 08.08.2024 г. Районният съд следвало да се съобрази с това разпореждане и да спре и втория въвод. Настоява се, че в процесния случай не става дума за изпълнение на парично, а на непарично вземане, за което се 1 прилагат чл. 523, ал. 2 ГПК и чл. 524 ГПК. Жалбоподателката се позовава на Тълкувателно решение № от 20.05.2022 г. по тълк. д. № 6/2020 г. на ВКС, ОСГТК, за да обоснове извода си, че влязлото в сила постановление за възлагане има силата на съдебно решение. Поради това можело да се говори за „присъден“ недвижим имот по смисъла на чл. 523, ал. 1 ГПК и при постановление за възлагане. Жалбоподателката се позовава и на Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по т.д. № 4/2017 г. на ВКС, ОСГТК, според което не поражда вещнопрехвърлителен ефект постановлението за възлагане в хипотеза, при която имотът, обект на изпълнението, е възложен на привиден кредитор. Сочи се също така, че според тълкувателното решение лице, което има правен интерес от позоваването на недействителността на публична продан, може да го направи в рамките на всеки допустим от ГПК за целта съдебен процесуален ред. Съдът бил игнорирал разпоредбата на чл. 433, ал. 5 ГПК. Излага се, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на страните, фактите на които се основават, и не е формирал явни фактически и правни изводи въз основа на събрани по делото доказателства. Съдът следвало да се произнесе по незаконосъобразността на изпълнението. Освен това не бил подкрепил с факти и документи извода си, че г-жа Белазелкова е заплатила цената на процесните имоти. Оспорва се, че практиката на ВКС, на която се е позовал районния съд, е по идентичен случай. С определението на районния съд се узаконявало престъпление. Съдът не бил съобразил, че законодателят е уредил, че може да се брани само трето лице, чийто права са преди, т.е. извън действието на акта, послужил за изпълнително основание. Нарушен бил принципът на законност по ГПК. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав за произнасяне по искането за спиране на въвода.

Въз основа на данните по делото и доводите на страните настоящият състав намира следното за установено от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по молба на Т. И. К. за спиране на въвод във владение, насрочен за 27.08.2025 г. Излага се, че в периода 15.11.2021 г. – 15.12.2021 г. е проведена публична продан по изп. д. № 630/2021 г. на ЧСИ С. Н., с рег. № 805 на КЧСИ. С постановление за възлагане от 05.01.2022 г. самостоятелни обекти в сграда с идентификатор № *** и *** били възложени на молителката. Твърди се, че постановлението не е обжалвано в двуседмичния срок за това, считано от съобщаването му на 06.01.2022 г., и е влязло в сила на чл. 20.01.2022 г. С Решение № 73 от 25.01.2022 г. по в. гр. д. № 2159/2021 г. на Окръжен съд – Бургас бил отменен отказ на ЧСИ, обективиран в съобщение от 02.10.2021 г., на искане на длъжниците за извършване на повторна експертна оценка на три имота, спрямо които съдебният изпълнител е предприел действие по публична продан, включително двата горепосочени имота. Съдът е върнал делото на съдебния изпълнител за извършване на повторна оценъчна експертиза. ЧСИ отменила успешно проведената публична продан и влязлото в сила постановление за възлагане и провела нова публична продан, която била 2 спечелена от Ксения Н. Белазелкова. На 05.01.2022 г. съдебният изпълнител издал ново постановление за възлагане и насрочил въвод във владение за 27.08.2025 г. Молителката смята, че постановлението й за възлагане е влязло в сила преди решението на Окръжен съд – Бургас, поради което е придобила правото на собственост върху процесните имоти, а втората публична продан и второто постановление за възлагане са незаконосъобразни. Твърди, се че г-жа Белазелкова не е заплатила цената по публичната продан, а същевременно е получила платената от молителката цена. Молителката счита, че е трето лице по смисъла на чл. 523, ал. 2 ГПК, тъй като разполага с титул за права, които изключват правата на Ксения Белазелкова. Иска да бъде обезпечен искът й по чл. 440, ал. 1 ГПК, като на основание чл. 523, ал. 2, вр. с чл. 524 ГПК бъде спрян насроченият въвод във владение.

С обжалваното определение районният съд е приел, че производството е по реда на чл. 424 ГПК. Позовал се е на Определение № 110 от 12.06.2018 г. по гр. д. № 1194/2018 г. на ВКС, II г. о., което е приел, че касае сходен случай.

Правото на взискателя да получи владението на закупения имот се удостоверявало от влязло в сила постановление за възлагане след проведена публична продан, а не произтичало от „изпълняемо решение“ по смисъла на чл. 523, ал. 2 ГПК. Щом нямало решение, постановено в исково производство, което със сила на пресъдено нещо да установи правото на взискателя да получи вещта, то и разпоредбата на чл. 523 ГПК не намирала приложение.

Излага се, че съгласно чл. 498, ал. 2 ГПК въводът на купувача от публична продан се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота, като това лице може да се брани само с иск за собственост. Въводът се осъществявал не само спрямо длъжника, но и спрямо всички трети за изпълнителното производство лица, включително и срещу действителния собственик, независимо от това дали са установили владение преди или след предявяване на иска, решението по което се изпълнява, поради което в тази хипотеза третите лица не се ползвали със защитата по чл. 523 и чл. 524 ГПК.

Посочено е, че ако тези лица не отблъснат насочването на принудителното изпълнение върху имота чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК или чрез иска по чл. 440 ГПК, срещу въводът е допустимо да се бранят само с иск за собственост. Районният съд е изтъкнал, че в случая изпълнителното дело е образувано за събиране на парично вземане, а не за предаване на владението на имот. Според съда молителката, която не се намира в държане на имотите, не може да се ползва от процедурата по чл. 523 ГПК, т.е. не е процесуално легитимирана да подаде искане за спиране на въвода. Тя можела да се брани само с иск за собственост по чл. 498, ал. 2 ГПК, без този иск да е предхождан от спиране на въвода. С тези мотиви съдът е приел, че молбата е недопустима. Оставил е производството без разглеждане и е прекратил производството по делото.

Настоящият състав изиска справка от ЧСИ С. Н., според която по изпълнителното дело е бил насрочен въвод във владение в процесния имот за 08.08.2024 г. На същия ден Окръжен съд – Бургас е препратил по компетентност на съдебния изпълнител молба на Т. К. по чл. 523, ал. 2 ГПК.

Съдебният изпълнител дал на жалбоподателката тридневен срок да поиска от 3

Районен съд – Бургас спиране на изпълнението. С Определение № 922 от 11.02.2025 г. по гр. д. № 5433/2024 г. на Районен съд – Бургас молбата за спиране на изпълнението била оставена без разглеждане и делото било прекратено. С Определение № 1341 от 21.05.2025 г. по в. гр. д. № 719/2025 г. на Окръжен съд – Бургас определението на районния съд било потвърдено.

Поради това на 27.08.2025 г. съдебният изпълнител насрочил нов въвод.

Същият бил проведен успешно, като в имота не било заварено трето лице.

От справката на съдебния изпълнител става ясно , че към настоящия момент липсва действие, което да бъде спряно чрез налагане на обезпечителна мярка. Може да бъде спряно само действие, което още не е извършено.

Погрешно е виждането на жалбоподателя, че от факта на спирането на насрочен за една дата въвод (за което по делото няма данни) следва, че всички следващи въводи са незаконосъобразни. Единствено спиране на цялото изпълнително дело може да им такъв ефект. Поради изложеното е отпаднал правният интерес на жалбоподателката от молбата за спиране на изпълнението.

Настоящият състав намира за нужно да посочи, че счита за правилен извода на районния съд, че нормата на чл. 523 ГПК не намира приложение при въвод във владение въз основа на постановление за възлагане. За тази хипотеза е налице специална уредба в чл. 498, ал. 2 ГПК, според който:

„Въводът на купувача от публична продан се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. То може да се брави само с иск за собственост“. Същият извод се подкрепя и от езиковото тълкуване на чл. 523, ал. 1 ГПК, където се употребява изразът „присъденият недвижим имот“. В цитираното от жалбоподателката Тълкувателно решение № от 20.05.2022 г. по тълк. д. № 6/2020 г. на ВКС, ОСГТК, се обосновава именно, че постановлението за възлагане не може да се приравни на влязло в сила съдебно решение. Съвпадението е само в крайния резултат от тълкувателната дейност – че постановлението за възлагане се приравнява на решенията, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, в смисъл, че и постановленията, както и посочените решения, не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. Ето защо редът по чл. 523 ГПК, на който се позовава жалбоподателката, е неприложим. Такава е волята на законодателя и съдът не може да я замени по съображения за целесъобразност.

Жалбоподателката разполага с друг предписан от законодателя ред, по който да получи защита – предявяване на иск за собственост. В производство по този иск могат да бъдат разгледани всички нейни оплаквания, изложени в молбата й, касаещи принадлежността на правото на собственост.

Поради всичко изложено жалбата е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Съществува противоречива практика на ВКС относно възможността за обжалване (в полза на утвърдителния отговор: Определение № 110/12.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1194/2018 г. на ВКС, II г.о., Определение № 516/21.07.2015 г. по ч.гр.д. № 2889/2015 г. на ВКС, IV г.о.; в полза на отрицателния отговор:

Определение № 533/10.11.2017 г. по ч.гр.д. № 4245/2017 г. на ВКС, IV г. о., 4

Определение № 535/10.11.2017 г. по ч.гр.д. № 3451/2017 г. на ВКС, I V г. о.,), ето защо настоящият състав е посочил, че определението подлежи на обжалване.

Воден от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4725 от 25.08.2025 г. по ч. гр. д. № 6155/2025 г. на Районен съд – Бургас.

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на препис от страната.