Решение № 90 от 23.07.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Разград, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Й.а

Членове:

В.а П. Д.а

Теодора М. Нейчева при участието на секретаря Диана Здр. Станчева в присъствието на прокурора Е. Й. Е. като разгледа докладваното от Теодора М. Нейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253300600134 по опИ. за 2025 година

Производството е по реда на чл.327 НПК.

С присъда № 6 от 22.01.2025г., постановена по НОХД № 20243330200298 по опИ. за 2024г., на Разградския районен съд, подсъдимият Х. А. Н., роден на *** в с.Семерджиево, област Русе, с постоянен адрес - град Цар Калоян, област Разград, ул.*****, български гражданин, със средно образование, вдовец, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********, е признат за виновен за това, че на 08.04.2023 г.в гр.Цар Калоян е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „ Волво“, модел „В 40“ с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,27 на хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за изпитателен срок в размер на ТРИ ГОДИНИ. А, на чл.55, ал.3 от НК не е наложено наказанието глоба, предвидено наред с наказанието „Лишаване от свобода“.

Също така с присъдата на основание чл.343г във вр. с чл343б, ал.1 от НК, подсъдимият Х. А. Н. е лишен от правото да управлява МПС за срок от една година, като на основание чл.59, ал.4 от НК е зачетено времето, през което същият е бил лишен от това право по административен ред.

Със същата присъда на основание чл.59, ал.2 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият Х. А. Н. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа.

С посочената присъда подсъдимият Х. А. Н. е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Разград, сумата от 50/петдесет/лева - разноски на съдебното производство.

Против присъдата е подадена въззивна жалба от адвокат В. Д. – защитник на подс.

Х. А. Н., ведно с допълнителни съображения. Оплакването е, че присъдата е неправилна, 1 незаконосъобразна и необоснована. В този аспект се сочи, че не са налице каквито и да било доказателства, от които да се направи извод, че подсъдимият е управлявал процесното МПС - лек автомобил, марка „ Волво“, модел „В 40“ с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,27 на хиляда, респективно, че е извършил деянието, за което му е предявено обвинение и е предаден на съд, както, че районният съд като е тълкувал превратно фактите и доказателствата /най-вече свидетелските показания/, от една страна е установил за безспорна погрешна фактическа обстановка по делото и така е достигнал до погрешния извод да приеме, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна деянието, за което същият е предаден на съд.

Направено е и оплакване, че следвало да се сезира прокуратурата за това, че са налице данни свидетелят И. К. да използва нерегламентирано детски труд от Б. – син на свидетеля Х. А., както и, че мотивите към присъдата били изготвени в срок по - дълъг от месец, макар, че делото не се отличавало с фактическа и правна сложност.

Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде оправдан подсъдимия за престъплението, за което е предаден на съд. Няма искане за събиране на доказателства.

В съдебно заседание пред въззивния съд, редовно призован подсъдимият Х. А. Н. се явява лично и заедно със защитника си адвокат В. А. Д.. Защитата на подсъдимия изразява становище, че поддържа изцяло въззивната жалба и мотивите към нея, както и, че нямат искания за нови доказателства. Изразява становище, че липсват самопризнания на подсъдимия, липсва каквото и да е пряко доказателство, че той е извършителя на престъплението, в което е обвинен. Единственият довод на обвинението е, че в автомобила са били двама човека и, че полицаите са заварили две отворени врати. Което обстоятелство според защитата е опровергано от свидетелските показания по делото. В този аспект, защитата сочи, че ако Н. е бил водач на процесния автомобил, след като е проследил цялата сцена на събитията от пристигането пред дома на И., словесния спор между него и между Х., съответно, че И. е преследвал Х. да го бие нагоре към гробищата на разстояние към 300 метра, съответно и завръщането на И. до дома му, то следва изводът - първо, че едва сега И. и Х. се виждат в този момент. Изминали са около 30 минути от пристигането на автомобила до момента, в който се виждат вече Х. и И.. Съгласно решението на съда, това е траело само около минута. Това е абсурдно кратко време, в което няма как за толкова кратко време да се случат толкова много събития. Ако Х. е бил водач, след като е видял какво става между двамата спорещи, той е можел спокойно да си тръгне от мястото, а не да чака И. да му обяснява какво е станало и най-вече да си иска ключовете, защото по пътя на логиката те би трябвало да са си в него. На следващо място, според защитата са налице самопризнанията на свидетеля Х., че той е управлявал автомобила. В този смисъл защитата счита, че обвинението и решението на съда са изградени единствено и изцяло по косвени доказателства, и то само по една хипотеза на И.. Единственият „свидетел“ на целия процес, който е станал вечерта, това е И.. Той не е видял кой е в колата, защото по неговите обяснения било тъмно, а през това време, той е бил в двора, а от там не може да види кой и от коя врата е слязъл от автомобила, защото там улицата прави завой и той просто няма поглед върху мястото, където е бил спрял автомобила.

Затова според защитата се поставя въпросът как в тъмната нощ свидетеля И. е могъл да определи какъв е цветът, марката и регистрационния номер на автомобила. И това, че с след гонката на Х., видетелят И. е видял Н., и то само да стои до автомобила си, не води до извода, че той го е шофирал.

В контекста на изложението, защитата на подсъдимия прави възражение, че не следва да се вземат предвид показанията на свидетеля А. А., тъй като той преразказва това, което му е казал свидетеля И., а не е видял каквото и да било. Като според защитата е доказано, че свидетеля А. не е видял Н. да шофира, не е видял две отворени предни врати и потвърждава, 2 че автомобилът е бил с неработещ двигател, когато той е пристигнал, което е също много важно по делото. Няма преки доказателства, че в автомобила са били двама човека, и че шофьорът е бил Н.. И обвинението, и в присъдата, и мотивите се градят единствено и само на косвените показания на свидетеля И. К., който признава, че не е видял лично Н. да шофира. Липсват самопризнание на обвиняемия, налице е признание на извършителя, няма свидетели кой е шофирал автомобила, налице са показания на свидетели, които и двамата заявяват, че не са видели нищо. Липсват безспорни и категорични данни Н. да е извършител на деянието, за което е обвинен. Ето защо, моли въззивния съд като вземе предвид изложените в жалбата и в съдебно заседание, подробни съображения, да отмени присъдата като неправилна и незаконосъобразна и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невинен. А и той вече двукратно си е изтърпял наказанието, което се предвижда по закон и за него остава само едно морално удовлетворение от една оправдателна присъда.

Подсъдимият Х. Н. заявява, че поддържа това, което е казал защитника му. Заявява също, че ключовете на колата полицаите са ги взели от господин И.. Господин И. е излъгал зет си, а зет му е излъгал полицаите, и няма как същият да бъде в затвора. Твърди, че И. е отнел ключовете на колата и се е хвалил на зет си, че предварително е взел ключовете и те всъщност двама-трима са били като са дошли със зет му, след 20-30 минути. След ударите на господин И. попаднал в спешното в Разград в много тежко състояние с кръвно 150/210. Тези документи са били в чекмеджето на господин Ч. една година и половина. Цялата злоба, лъжа и измама е от господин Б. и понеже той е малолетен, неграмотен, той е основата.

В предоставената на подсъдимия последна дума , същият заявява, че желае да му се възстанови автомобила. Пострадал е, вече две години са минали, но и не съм виновен, да му се възстанови и здравословното състояние. От две години от 85 кила, сега е на 60 кила и е пострадал – едно, че с кръвно живее и с апарат в ухото. След ударите на господин И. е паднал в безсъзнание, не е виновен, не е бил в затвора, няма как да бъде. Ключовете на колата полицаите са ги взели от господин И..

Писмени възражения срещу подадената въззивна жалба не са постъпвали.

В съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, участващият по делото прокурор от Окръжна Прокуратура – Разград заявява, че жалбата е допустима, но неоснователна. В хода на съдебните прения изразява становище, че РРС е обсъдил в пълен обем събраните в хода на производството доказателствата и е дал отговор на въпросът - за тези доказателства, които сочат или уличават подсъдимия Н. към извършване на престъпление, така и за тези, които биха могли евентуално да опровергаят неговото деяние, като в своята съвкупност всички те сочат, макар и косвено за това, че е управлявал МПС след употреба на алкохол. В този смисъл прокурорът счита, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което пледира да бъде потвърдена изцяло.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна:

Делото се разглежда за втори път, тъй като друг възивен състав на Окръжен съд – Разград с решение № 41/27.05.2024г. по внохд № 108/2024г. по опИ. на съда, е отменил изцяло постановената от РРС при първоначалното разглеждане на делото, присъда № 7/30.01.2024г. по нохд № 236/2023г. по опИ. на посочения съд.

Производството пред първоинстанционния съд /Разградския районен съд/, по което е постановена обжалваната присъда № 6 от 22.01.2025г., по НОХД № 20243330200298 по опИ. за 2024г. на посочения съд, е протекло по общия ред, в което са събрани както гласни, така и писмени доказателства, имащи значение за изясняване на обективната истина по делото.

Подсъдимият Х. А. Н. е български гражданин, роден на ***. с. Семерджиево, обл.

3

Русе, с постоянен адрес: гр. Цар Калоян, ул. *****, обл. Разград, неосъждан, със завършено средно образование.

На процесната дата притежавал валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ с № 283818717, издадено /преиздадено/ на 20.11.2018г. от ОДМВР-Разград, като в периода 2009г.-2023г. има регистрирани осем нарушения на правилата за движение по пътищата. Собственик е на лек автомобил, марка “Волво”, модел „В40“ с per. № ***.

На 08.04.2023 г. вечерта св. Х. А. се прибрал от гр. Варна, където работел, в гр. Цар Калоян, в дома на св. Ф. Ш., с която имали общо дете, за да празнуват рождения му ден. Св.

Х. А. се обадил на чичо си подс. Х. Н. и го поканил да се почерпят по случай повода. Подс.

Х. Н. отишъл до дома на св. Ф. Ш. с личния си л.а. “Волво”, модел „В40“ с per. № ***. Св. Ф.

Ш. имала син на 18г. - Б., който работел в животновъдния обект на св. И. К.. Вечерта напреднала, но доведения син на св. Х. А. - Б., не се прибирал за рождения ден на природения си брат, което ядосало Х. А. и след изпитото количество алкохол, същият решил да отиде до фермата, където той работел, за да го прибере. Той помолил подс. Х. Н. да го закара и Н., макар да бил в употребил алкохол и да се намирал в пияно състояние, се съгласил.

С л.а. “Волво”, модел „В40“ с per. № ***, шофиран от подс. Х. Н., двамата се придвижили до животновъдния обект на св. И. К.. Изминавайки разстоянието от около 1,5-2 км, спряли пред фермата, находяща се в гр. Цар Калоян на ул. ***. В това време К. се намирал в двора на стопанския обект и видял спрелия автомобил от предната пасажерска страна на който слязъл Х. А.. Той бил агресивно настроен и започнал да се кара с К., който забелязвайки, че Х. А. не е трезвен му казал да не се разправя с него. Въпреки това Х. А. продължил. Св. К. се ядосал и подгонил Х. А.. Последният се уплашил и тръгнал да бяга като се затичал в посока към гробищния парк. Св. К. видял, че няма да го стигне и се върнал към фермата си, пред която продължавал да стои л.а. “Волво”, а от вътрешната страна на отворената шофьорска врата на превозното средство стоял подсъдимият Н.. На въпросите на К. защо е пред дома му и как е дошъл, Н., съзнавайки че е карал пиян, се оправдал, че той няма вина и че е дошъл пеша. Св. К. не му повярвал, тъй като видял, че Х. А. е слязъл от пасажерското място. Същевременно цялата опИ.на случка между св. К. и Х. А. траела около 1 минута и било невъзможно обв. Н. да измине пеша опИ.ното разстояние-1,5-2 км. за този интервал от време. Св. К. бил наясно, че обв. Н. е управлявал автомобила, посегнал към контактния ключ и загасил автомобила. За да попречи на Н. да се качи отново зад волана и да кара в нетрезво състояние К. задържал ключовете и се обадил на зет си - св. А. Г. А., казал му набързо какво се е случило и поискал да се подаде сигнал за случая на тел. 112. А. А., който не разбрал напълно в детайли ситуацията не подал сигнала веднага, решил да се обади, след като на място установи повече подробности, които да представи при разговора с телефонния оператор. Шофирайки с автомобила си за животновъдния обект св. А. А. видял св. Х. А. да влиза в дома си и тъй като от тъста си знаел, че е един от дошлите при него, спрял пред къщата на Х. и го извикал. Излязла неговата съжителница - Ф. Ш., която твърдяла, че той не се е прибирал. На въпросите на А. А. защо Х. и Х. са отишли горе в дома на тъст му Ф. отговаряла, че не знае защо са отишли и кога са излезли от вкъщи. След разговора с нея А. вече се обадил на 112, но понеже все още нямал в детайли информация как са се развили събитията, сигналът му бил, че двама са отишли да тормозят И. К., говорил конкретно за Х. А., че бил пиян, оставил колата и избягал от мястото, където се е случило всичко. Когато отишъл на адреса на тъста си там били св. К. и подс. Н..