Определение № 43 от 30.01.2026, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 25/2026
- Вид
- Определение № 43
- Подписан
- 30.01.2026
- В сила
- 30.01.2026
- Състав
- СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА, ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.127-130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127-130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127-130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127-130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43 гр. В., 30.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: С.Ж.С.
Членове:
В.Й.М.
Г.П.Й. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500025 по описа за 2026 година
Постъпила е частна жалба от „***“ с ЕАД *** и седалище и адрес на управление: гр. ***,Б*** вх.***, общ. ***,обл. *** (***), чрез С.Д. – юрисконсулт против Разпореждане №305 от 25.12.2025г. по ч.гр.д.
№972/2025г. на РС-*** .
Жалбоподателят твърди,че КРС неправилно е приел,че следва да се приложи договор за цесия и съдът неправилно тълкува разпоредбата на чл.410,ал.3 ГПК.
Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по същество.
От данните по делото Окръжният съд констатира следното:
Пред РС-*** е образувано ч.гр.д. №972 по описа за 2025г. на съда по подадено Заявление по чл.410 ГПК от „***“ ЕАД,с ЕИК *** и седалище и адрес на управление: гр. ***,Б*** ***", общ. ***,обл. *** (***), срещу Р. Н. М. ЕГН:**********, настоящ адрес гр. *** В заявлението се твърди, че по вземането, предмет на искането на заявителя, е извършена цесия, като се цитират конкретни данни за такъв договор и последващо уведомяване на длъжника по вземането за извършената цесия. Заявителят обаче, не е представил към заявлението си документи,установяващи така извършената цесия, поради което в хода на служебно извършваната от съда проверка на осн.410 ГПК вр. чл.129 ал.1 от 1
ГПК за редовност на заявлението,последният не е могъл да установи дали заявителят има правото да предяви подобна претенция към длъжника по съдебен ред.
С Разпореждане Рег№ 901/16.12.2025г.,., на осн. чл.411 ал.2 т.1 във вр.чл.410 и във вр. чл.129 ал.2 ГПК, Заявлението е оставено без движение и първоинстанционният съд е дал ясни, подробни и изчерпателни указания на заявителя за отстраняване на констатираните в заявлението нередовности, а именно да представи доказателства, че има правен интерес да предяви заявление за издаване заповед за изпълнение на процесното вземане – договор между него и кредитора на длъжника.
Указанията на съда и неблагоприятните последици от неизпълнението им са съобщени на заявителя с връчване на разпореждането.В указания от съда срок ,както и до постановяване на обжалвания съдебен акт не са отстранени констатираните от съда нередовности на заявлението.
При това положение първостепенният съд е оставил без разглеждане подаденото от „***“ ЕАД заявление по чл.410 ГПК.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с подаденото заявление, доказателствата по делото, дадените указания до заявителя достигна до следните изводи:
Становището на заявителя в частната жалба срещу обжалваното Разпореждане е неоснователно по следните съображения:
С допълнението на ГПК – ДВ. бр.86 от 2017 г., следва да се приеме, че т.1 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е загубила значението си. Съдът вече не дължи указания единствено в посочените хипотези на това тълкувателно решение, а следва да извършва проверка на подадените заявления за издаване на заповеди за изпълнение, като проверява редовността и допустимостта на исковите молби – съгл. чл.127-130 ГПК. В случай, че заявлението е нередовно, съдът дължи пълни, точни и изчерпателни указания– каквито в случая са дадени от първостепенния съд. Те касаят единствено активната легитимация на заявителя, а не изискване за представяне доказателства по същество на искането му, респ. основателността на претендираното парично вземане.Установяването на страните по производството по един категоричен начин е основен принцип на 2 правото,който определя допустимостта на претенцията-било искова молба,било заявление по 410 или 417 ГПК в заповедното производство.С прехвърляне на вземането на трети субект се променят съществени елементи от договорните отношения между страните и тази промяна следва да бъде доказана по несъмнен начин.В този смисъл придобиване качеството на кредитор от заявителя следва да бъде подкрепено с убедителни доказателства,каквито в случая са договорът за цесия и уведомяването на длъжника за това.
Такава е установената съдебна практика след посоченото изменение на ГПК / напр. Определение №390/19.10.2022 г. по в.ч.гр. д.
№262/2022 г. на ОС-В., с което е потвърдено Разпореждане № 1118 РЗ/30.06.2022 г. по ч.гр.д. № 1025/2022 г. на РС-В., Определение №505/04.112025 г. по в.ч.гр. д. № 269/2025 г. на ОС-В., Определение №506/04.11.2025 г. по в.ч.гр.д. № 271/2025 г- на ОС-В.…и други/ Съдът, като съобрази изложените обстоятелства намира, че правилно РС-*** е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение не отговаря на изискванията за редовност и заявителят не е отстранил в указания срок допуснатата нередовност и го е оставил без разглеждане.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №305 от 25.12.2025г. по ч.гр.д. №972/2025г. на РС-*** .
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3