Решение № 173 от 21.09.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Габрово, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Големанова

Членове:

Симона Миланези

Велемира Д.а при участието на секретаря Ваня Д. Матеева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20234200500273 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца по делото срещу Решение №82/11.05.2023г. по гр.д.№1058/2022г. по описа на РС Севлиево.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводът на първоинстанционния съд, че А. А. не се е явил на работа през два последователни работни дни - 19.05. и 20.05.2022г., с оглед на което законосъобразно му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" по чл.190, ал.1, т.2 от КТ бил направен в противоречие с правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, при неправилна преценка на събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния закон. Работодателят - ОП „Гори и земи" гр.Севлиево" не бил установил, при условията на пълно и главно доказване, че А. А. не се е явил на работа в продължение на два последователни пълни работни дни.

По делото било установено и не се спорело от жалбоподателя, че е отсъствал от работа след обяд на 19.05.2022г. и през целия ден - 20.05.2022г., тъй като пътувал до Румъния за участие в състезание. По делото няма доказателство, че същият бил отсъствал от работа и не е изпълнявал трудовите си задължения на 19.05.2022г. преди обяд, като изводът на районния съд в обратния смисъл бил напълно произволен. Същевременно било безспорно, че жалбоподателя е получил трудово възнаграждение за пълен отработен месец май 2022г.

Твърди се, че въз основа на събраните по делото доказателства не се установявало приетото от съда, че преди обед на 19.05.2022г. жалбоподателя не се е явил на работа.

Видно от писмото на Главна дирекция „Гранична полиция" А. А. излязъл от РБългария през ГКПП Русе в 15.09ч. на 19.05.2022г. Разстоянието от гр.Севлиево до гр.Русе е 150.9км , като въз основа на общодостъпни данни в интернет същото можело да бъде изминато за около 2 часа- при средна скорост около 75км/ч и разрешена скорост извън населено място до 90км/ч. Използвайки житейската логика и опитните правила, на които съдът сам се бил позовал, за да стигне в гр.Русе в 15.09ч. жалбоподателят бил тръгнал от гр.Севлиево, където е местоработата му след 12.30ч., т.е. в ранния след обяд. С оглед изложените данни, 1 следвало да се приеме, че ако е бил на работа до обяд на 19.05.2022г., А. е можело да премине границата на ГКПП Русе на същия ден в 15.09ч.

Отсъствието на ищеца за един работен ден и половина, не се обхващало от нормата на чл.190, ал.1, т.2 от КТ, а освен това в случая това отсъствие не било виновно. За пътуването си до чужбина и отсъствието си на 20.05.2022г. ищецът уведомил всички служители на общинското предприятие и изготвил молба за отпуск, но поради липсата на работодател, обективно не е имало кой да издаде заповед за отпуск. Становището на районния съд, че при липсата на директор на общинското предприятие, молбата за отпуск на А. следвало да бъде подадена до Кмета на Община Севлиево, който е издавал заповеди за отпуск по предходни негови молби, нямал правно основание, а почива на предположения. Действително подаването на молба за отпуск само по себе си не представлява основателна причина за неявяването на служителя на работа, но в конкретния случай този факт имал значение с оглед извършване на преценка за наличие или липса на негово виновно поведение. Предвид горното жалбоподателят твърди, че отсъствието му от работа на 19.05.2022г. след обяд и на 20.05.2022г. не е без основателни причини и не може да се третира като виновно нарушение на трудовата дисциплина.

Освен това при налагане на дисциплинарното наказание не били взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението му, каквито са изискванията на чл.189, ал.1 от КТ. Становището на районния съд, че след като в чл.190, ал.1, т.2 от КТ законодателят е определил неявяването на работника или служителя на работа в течение на два последователни дни за тежко, работодателят не е имал задължение да прави преценка по чл.189, ал.1 от КТ, противоречало на закона и на практиката на ВКС.

Необоснован и незаконосъобразен бил изводът на съда, че работодателят е спазил императивната разпоредба на чл.193 от КТ. В конкретния случай, въпреки отправената покана изх.№173/ 11.07.2022г., връчена на ищеца на същата дата, работодателят не му дал реална възможност да представи обяснения, тъй като му определил срок за представяне на същите до 17ч. на същия ден. Съдът неправилно приел, че даденият на ищеца срок за даване на обяснения - до 17ч. на 11.07.2022г. е разумен.

Неправилен и необоснован бил и извода на съда, че дисциплинарното наказание е наложено в двумесечния срок по чл.194, ал.1 от КТ.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски.

Ответникът оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение. При издаване на заповедта за уволнение работодателят бил изпълнил всички законови изисквания. Моли съда потвърди обжалваното решение и да присъди и направените по делото разноски.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

С обжалваното Решение №82/11.05.2023г. по гр.д.№1058/2022г. по описа на РС Севлиево са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за признаване на уволнението му за незаконосъобразно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето пред котето работника е останал без работа, на осн. чл.225 КТ. С решението първоинстанционния съд е осъдил ищеца да заплати на ответника и сумата от 1831,20лв.-разноски по делото.

Решението е обжалвано изцяло.

За да постанови решението си съдът е приел следното : не било спорно между страните, че същите са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността "*** ОП „Гори и земи“ гр.Севлиево при ответника. Със заповед №13/29.08.2022г. на ищеца, на основание чл.195 КТ във вр. с чл.188, т.3 във връзка с чл.187, ал.1, т.8 и т.10 КТ във връзка с чл.190, ал.1, т.7 КТ във вр. с чл.187, ал.1, т.1, предл. 3 КТ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание " уволнение" за неявяване на работа в два последователни дни. В мотивната част на заповедта били конкретизирани вида на нарушенията, обстоятелствата, свързани с тях, дата на извършването им и нарушителя.

2

Заповедта е връчена на ищеца на 29.08.2022г., което обстоятелство е удостоверено с подписа му.

По делото е представено искане за даване на обяснения с изх. №173/11.07.2022г., с която на основание чл.193, ал.1 КТ са поискани писмени обяснения от ищеца относно неявяване на работа на дати 19.05.2022г. и 20.05.2022г. По делото било представено заявление от ищеца, адресирано до ответника, в което заявява, че срокът който му е даден за писмени обяснения е прекалено кратък и в този срок е в невъзможност да изготви същите.

В обжалваното решение съдът приел, че посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение „неявяване на работа в два последователни дни, а именно работните дни в периода 19.05.2022г. – 20.05.2022г. включително, е осъществено. Доколкото неявяването на работа представлява отрицателен факт, който следва да бъде доказан от работодателя, приложение намира приетото в ТР №6/15.06.2014г. по ТД №6/2013г. ОСГК ВКС, съгласно което когато в тежест на страната е установяването на отрицателен факт, то тя може да извърши това чрез съвкупност от положителни факти /индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт. Видно от представената по делото справка от МВР ГД „Гранична полиция“ било регистрирано излизане на ищеца А. А. А. през ГКПП Дунав Мост на 19.05.2022г. в 15:09ч. и влизане на същия през същото ГКПП на 22.05.2022г. в 18:25ч. Посочената справка е официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила, с оглед на което съдът приел, че ищецът е напуснал пределите на Република България на тази дата в 15:09ч. и очевидно, не е престирал труд на работното си място. Съдът не кредитирал показанията на свидетелката Я., в частта относно обстоятелството, че през май месец, преди пътуването си, ищецът извършвал маркиране на дървета, доколкото показанията на свидетелката в тази част били разнопосочни, непоследователни и не кореспондирали с останалите доказателства – показанията на свидетеля М., приетите по делото писмени доказателства, отделно свидетелката не си спомняла конкретни дати и не присъства на извършване на проверките на сечища и маркиране. По отношение на представения по делото от ищеца технологичен план, в който на ръка било написано, че е извършена проверка на сечището на 19.05.2022г. в присъствие на В.М., съдът приел, че посоченото отразяване, доколкото е направено от самия ищец, представлява в тази си част частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя си факти, поради което не се ползва с доказателствена сила. Освен това отразените в него факти, относно извършената проверка, не се установявали от дадените свидетелски показания на свидетелката М., чийто подпис носи технологичният план, доколкото същата заявила, че не си спомня за конкретния ден, като посочва, че подписва документи за извършените проверки не на място в сечището, а в последващ момент.

Положеният подпис върху технологичния план от страна на свидетелката М. няма удостоверителна стойност, доколкото същата не се явява длъжностно лице. От показанията на свидетеля П. М. се установявало, че през месец май 2022г. не било извършвано маркиране в подотдел 299Х в землището на с.Крушево, такова е било извършвано през м.юни.

Освен това изложената от ищеца теза, че е напуснал страната след като е извършил проверка на сечище не кореспондирали с изложените в исковата молба твърдения, че на 19.05.2022г. сутринта е извършил маркиране, а след обяд на същия ден извършил проверка на сечище на „***“ ЕООД в с.Сенник, като копието на технологичния план, върху което ищецът сам удостоверил, че е извършил проверка на сечището в с.Сенник е представен, след като е била представена справка, видно от която ищецът е напуснал пределите на страната в ранния следобед на този ден. Наличието на констативни протоколи по образец за извършване проверка на сечища, изготвени от ищеца по повод извършени проверки на сечището на други дати, липсата на такива протоколи за процесната дата - 19.05.2022г., свидетелските показания на свидетеля М., наличието на официален свидетелстващ документ за напускането на страната на ищеца на тази дата, както и правилата на житейската логика и опитните правила, че за да достигне ГКПП Русе от работното си място, на ищеца са необходими около три часа, създавали достатъчно взаимосвързани индиции, установяващи по несъмнен начин неявяването му на работа на 19.05.2022г.

По отношение на отсъствието на ищеца на дата 20.05.2022г., ищецът твърди, че уведомил всички служители за пътуването си и изготвил молба за отпуск, но по делото не били представени писмени доказателства такъв отпуск да е бил разрешен от работодателя.

След като не е спорно между страните, че ищецът не се е явил на работа на посочената дата – 20.05.2022 г., същото се установява и от представената справка от Гранична полиция и предвид твърдението на ищеца, че е бил в отпуск, съдът счел, че доказателствената тежест 3 да установи този факт е негова. Платеният годишен отпуск се ползва от работника/служителя с писмено разрешение от работодателя, т.е. работникът/служителят може да започне ползването на този отпуск само след достигането до него на изявление за разрешение на работодателя, изразено писмено. Неявяването на работа на работника/служителя в периода, за който е отправил до работодателя искане за отпуск, без такъв да му е бил разрешен по посочения начин, съставлява дисциплинарно нарушение, предвидено в чл.187, т.1 от КТ, за каквото може да се наложи и наказание дисциплинарно уволнение.