Решение № 5246 от 28.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5246 гр. Пловдив, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330100072 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от М. М. С. срещу „Кредисимо“ ЕАД се твърди, че на 03.07.2023г. ищецът получил от ответното дружество паричен заем от 2750 лв. Същият обаче не получил екземпляр от договора, погасителния план и общите условия към него, следователно не било спазено изискването на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 ЗПК и договорът бил изцяло недействителен. За периода от 03.07.2023г. до 29.12.2023г. същият заплатил на ответника 500 лв. на 20.10.2023г., 1445 лв. на 13.12.2023г. чрез системата на Изипей, а на 29.12.2023г. сключил нов договор за паричен заем от 4150 лв., като част от тази сума в размер на 2234.71 лв. била предназначена за процесния кредит. Така общо платената сума възлизала на 4179.71 лв. Същата превишавала дадената в заем такава, поради което и като платена над чистата стойност на кредита с оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК подлежала на връщане. Направено е искане за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 50 лв., получена без правно основание по договор за паричен заем от 03.07.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата, като са претендирани и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който е взето становище за неоснователност на предявената претенция. Не оспорва наличието на правоотношение по Договор за потребителски кредит № ***/03.07.2023 г. Посочва, че по договора за кредит на ищеца била предоставена сумата от 2750 лева, която следвало да бъде върната в срок от 12 месеца при ГПР – 47.70 % и ГЛП – 39.64 %. Не оспорва факта че сумата по него от 3387.54 лв. е изцяло платена, но твърди, че сумата е платена на валидно правно 1 основание.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е договор за потребителски кредит № *** от 03.07.2023г., сключен между М. М.

С. и „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който е предоставен кредит в размер на 2750 лв., със срок на кредита 12 месеца, при лихвен процент 39.64 % и годишен процент на разходите 47.70 %, общ размер на всички плащания 3387.54 лв., ведно с Приложение № 1 – погасителен план, както и Общи условия за предоставяне на кредити.

От ответното дружество е представена и справка за платените по договора суми, видно от която от страна на кредитополучателя е заплатена сума в размер на 4 179.71 лв., с която са погасени 2750 лв. главница, 389.49 лв. лихва, 16.58 лв. лихва за забава, 95 лв. суми за извънсъдебно събиране на просрочени вземания и 928.64 лв. погасена вноска по поръчителство.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че от представените по делото доказателства в тяхната съвкупност следва да се приеме, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит № *** от 03.07.2023г., по силата на който е предоставен кредит в размер на 2750 лв., със срок на кредита 12 месеца, при лихвен процент 39.64 % и годишен процент на разходите 47.70 %, общ размер на всички плащания 3387.54 лв. В тази връзка по делото е представен договор за кредит, ищецът не оспорва, а напротив – твърди в исковата молба, че е получил паричен заем от 2750 лв., като същевременно от представената от ответното дружество справка се установява и размерът на заплатените от страна на ищеца в полза на ответното дружество суми по договора.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.

2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Формата е за действителност и според чл. 22 ЗПК неспазването на изискването за форма на договора води до неговата недействителност. В случая предвид липсата на подпис на представения договор следва да се приеме, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 10 ЗПК и последният не е сключен в писмена форма. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която потребителят дължи връщане 2 на чистата стойност по кредита. Чистата стойност на договора за паричен заем е в размер на сумата от 2 750 лв. Видно от представената от ответника справка, платените от ищеца суми по договора са в общ размер от 4 179.71 лв. или над чистата стойност на кредита заплатена е сумата от 1429.71 лв. С оглед направеното от ищцовата страна искане, допуснато е изменение в размера на предявения осъдителен иск на сумата от 1400 лв., поради което и с оглед диспозитивното начало в процеса, искът следва да бъде уважен до посочения размер, като сумата се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата.

При този изход на спора, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 49.20 лв. В производството ищецът е представляван от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, видно от представения договор за правна защита и съдействие, поради което при съобразяване на липсата на фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че по делото са събирани само писмени доказателства, както и че по дела с идентичен предмет има постановена богата съдебна практика, съдът намира, че в полза на адв.Д. Б. следва да се присъди сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Витоша” № 146, Сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“ да заплати на М. М.

С., ЕГН ********** от *** сумата от 1 400 лв., представляваща недължимо получена при начална липса на правно основание по договор за потребителски кредит № *** от 03.07.2023 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Витоша” № 146, Сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“ да заплати на М. М.

С., ЕГН ********** от *** сумата от 49.20 лв. направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Витоша” № 146, Сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“ да заплати на адв.

Д. Г. Б., ***, с личен номер *** с адрес ***, сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3

4