Определение № 280 от 05.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 280 гр. Пловдив, 05.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600333 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

С Определение № 478 от 18.06.2024 г. по ЧНД № 1156/2024 г.

Пловдивският окръжен съд, на основание чл. 440, вр. чл. 437 от НПК е оставил без уважение молбата на осъдения И. Б. Б. за условно предсрочно освобождаване по отношение на неизтърпяната част от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ с Определение № 1460/19.09.2023г. по ЧНД № 1667/2023г. на Окръжен съд – Пловдив.

Недоволен от постановеното определение е останал адв. К., като защитник на осъдения Б., който на 21.06.2024 г. е подал жалба с искане да се отмени, като необосновано и същият да бъде условно предсрочно освободен.

Намира за неправилна преценката на съда, че подзащитния му не е дал доказателства за поправянето си. Посочва, че в становището на началника на затвора и инспектора по социални дейности и възпитателна работа, са изложени единствено положителни данни за трайно и позитивно поведение на осъденото лице във връзка с пребиваването му в затвора, награждаван е двукратно за постигнати успехи в трудовата дейност, констатиран е нисък риск от рецидив от 39 точки и намаление в повечето проблемни зони. Въпреки тези положителни данни, ИСДВР – В. Ч. е посочил в становището си, че на последния етап от изтърпяване на наказанието е било отчетено негативно и 1 арогантно поведение от страна на л.св. Б. към служителите и некачествено изпълнение на възложените задачи. И при явното противоречие с отразените преди това положителни данни, съдът е преценил, че не са налице достатъчно доказателства за поправяне е превъзпитание на осъдения по чл.439а, ал.1 и ал.2 от НПК, отказвайки да уважи искането им за неговото условно предсрочно освобождаване.

Началникът на Затвора – * и Окръжна прокуратура – Пловдив не са изразили становище по подадената жалба.

Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, но по съществото си е неоснователна.

В Окръжен съд – Пловдив, на основание чл.437, ал.2 от НПК е подадена молба от осъдения Б. с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Първоинстанционният съд е разгледал постъпилата молба в открито съдебно заседание с участието на страните, като е оставил без уважение искането на осъдения Б., преценявайки, че не са налице предпоставките за неговото условно предсрочно освобождаване.

Противно на доводите на жалбоподателя, окръжният съд подробно е обсъдил кумулативните предпоставки на чл.70, ал.1 от НК, изискващи осъденото лице да е изтърпяло съответната част от наложеното му наказание лишаване от свобода, както и на доказателствата за неговото поправяне.

От представената справка за правното положение е видно, че л.с. И. Б. изтърпява едно общо, най-тежко и увеличено наказание в размер на 2 години и 5 месеца „Лишаване от свобода“, наложено му с Определение № 1460/19.09.2023г. по ЧНД № 1667/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, влязло в сила на 16.11.2023г. С това определение, на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК са групирани, наложените наказания на осъдения Б. наказания по НОХД № 1118/2023г. и по НОХД № 1614/2023г., двете по описа на Окръжен съд – Пловдив, като му е определено едно общо и най-тежко наказание от 2 години „Лишаване от свобода“. На основание чл.24 от НК, 2 определеното общо и най-тежко наказание е увеличено с 5 месеца, съответно на 2 години и 5 месеца „Лишаване от свобода“, което постановено да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим. На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато времето, през което осъденият Б. е бил задържан и е търпял реално наложеното му наказание лишаване от свобода по горепосочените две дела на Окръжен съд – Пловдив. Така постановеният акт на Окръжен съд – Пловдив е бил потвърден с Определение № 450/16.11.2023г. по ВЧНД № 453/2023г. на Апелативен съд – Пловдив.

Началото на изтърпяване на настоящото наказание е от 01.06.2023г., като л.св. И. Б. е постъпил в Затвора – * на 29.12.2022г. Придобил е право на условно предсрочно освобождаване на 12.02.2024г.

Видно от данните в затворническото досие и от допълнително изисканата справка, към 26.06.2024г. – датата на евентуалното влизане в сила на определението но окръжния съд, л.св. И. Б. ще е изтърпял фактически 2 години и 5 дни, от които ефективно 1 година и и 25 дни, от работа 5 месеца и 6 дни и от предварително задържане 6 месеца и 4 дни. Неизтърпеният остатък възлиза на размер от 4 месеца и 5 дни.

В становището на Началника на Затвора – *, съгласно изискванията на чл.155 от ЗИНЗС се посочва, че още в началото, изготвената оценка на правонарушителя е определена при невисок риск от вреди за всички категории. Първоначалният риск от рецидив е бил среден – 44 т. в ниските му стойности, впоследствие е отчетено снижение до 39 т. – нисък риск от рецидив, но на границата към среден риск. Снижение се наблюдава в зоните за отношение към правонарушението от 8т. на 7 т., трудова дейност от 2 т. на 0 т., начин на живот от 8т. на 7 т., умения за мислене от 7 т. на 6 т. В тази връзка се констатира позитивна промяна в отношението на л.св. Б. към извършеното престъпление, награждаван е и на два пъти.

Въпреки това, в доклада се посочва, че л.св. Б. е в последния етап от изтърпяване на наказанието, като при него е отчетено различно поведение с отрицателен характер, коментирано от прекия му ръководител на работното място. По този повод е констатирана промяна в отношението на лишения от свобода, изразяваща се в арогантното му поведение към служителите, както и некачествено изпълнение на поставените задачи.

Изрично в становището на началника на затвора се посочва, че към 3 настоящия момент престоят на л.св. Б. в контролирана среда не е оказал необходимия корекционно-възпитателен ефект и не са изпълнени целите и задачите на трайно и мотивирано законосъобразно поведение в условията на свобода. Планът на присъдата към момента не е изпълнен, като не са налице достатъчно положителни показатели, за да се приложи института на УПО.

Идентични са становищата и на заетите лица от затворническата администрация по изпълнение на присъдата – К. С., С. Б., В. Ч. и изготвения за целите на производството пробационен доклад.

Въззивната инстанция намира за безспорно установено, че осъденият Б. е изтърпял фактически повече от изискването в чл.70, ал.1, пр.2, т.1 от НК, за не по-малко от ½ от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Но по делото няма данни, от които да се направи положителен извод, че същият е дал доказателства за своето поправяне, да е налице настъпила трайна и необратима, положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието по чл.439а, ал.1 и ал.2 от НПК, като добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Цялостното поведение на л. св. Б. по време на престоя му в пенитенциарното заведение не позволява достигането до категоричния извод, че настъпилата положителна промяна в поведението му е трайна, въпреки снижения риск от рецидив на 39 т., защото в затворническото досие на лишения от свобода не се съдържат данни, че това се основава на съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина.

От окръжния съд правилно е съобразено, че не е настъпила сериозна промяна в очертаните като проблемни области, при демонстрираното от лишения от свобода нестабилно отношение към правонарушението, актуалното му поведение към служителите в затвора и некачественото изпълнение на поставените от тях задачи. Според цитираната съдебна практика, примерното му поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и законността. Неслучайно и положителната промяна у осъдения трябва да обхваща и отношението му към стореното в цялостния срок на изтърпяване на наказанието, с оглед на плана за 4 изпълнението му и постигнатите резултати от работата на лишения от свобода, които очевидно не са налице. В този смисъл се явяват обосновани, направените изводи за липсата на настъпили трайни, положителни промени в нагласите и поведението на осъдения, които да сочат за постигнати цели на наказанието.

В заключение, предвид на така изложените съображения, настоящият въззивен състав намира за правилна и обоснована преценката на окръжния съд, че липсва най-важната кумулативна предпоставка на чл. 70, ал. 1, пр.1 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения Б., тъй като същият не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал.1 - 3 от НПК.

По гореизложените причини, следва да се потвърди атакуваното определение, а жалбата на осъдения Б., да се остави без уважение, поради което и на основание чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК, Апелативният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 478 от 18.06.2024 г. по ЧНД № 1156/2024 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения И. Б. Б. за условно предсрочно освобождаване по отношение на неизтърпяната част от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ с Определение № 1460/19.09.2023г. по ЧНД № 1667/2023г. на Окръжен съд – Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5