Решение № 250 от 06.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. София, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000503342 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивни жалби на „Главпроект 07“ ЕООД срещу решение № 261182/04.04.2022г. и решение № 262046/21.06.2022г., на СГС, ГО, 6 състав, постановени по гр.д. № 5312/18г. като с първото са уважени искове по чл.108 от ЗС и чл.30, ал.3 от ЗС, а с второто е допусната поправка на очевидна фактическа грешка.

Жалбоподателят „Главпроект 2006“ ЕООД е депозирал въззивна жалба срещу № 262046/21.06.2022г., на СГС, ГО, 6 състав, постановено по гр.д. № 5312/18г. по реда на чл.247, ал.1 от ГПК.

Жалбоподателят „Главпроект 07“ ЕООД твърди, че обжалвания съдебен акт е недопустим в частта, в която едновременно е уважен иск по чл.108 от ЗС, предявен при условията на евентуалност/алтернативност по отношение на обособена част от топла връзка и по отношение на четири самостоятелни обекта/помещения в топлата връзка. Във връзка с недопустимостта се излагат съображения. Обжалваното решение е неправилно. Неправилно е прието на кого е принадлежало правото на собственост върху самостоятелни обекти във високата и ниската сграда, както и в топлата връзка през различните периоди от построяването на сградния 1 комплекс до завеждане на делото; кога е възникнала етажната собственост, кои сгради и обекти съставляват част от нея, до кой момент съществува тя, дали е образувана нова етажна собственост; кои части от „топлата връзка“, припадащи се към 11етажната сграда, имат характер на общи части за етажната собственост, респективно кои помещения от нея имат характер на индивидуална собственост. Неправилно е отхвърлено направеното от въззивника – ответник възражение, че е собственик на основание апорт и въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност. Това е обусловено от неправилния извод, че цялата обособена част от топлата връзка, включваща фоайе, кухня към столова и столова е обща част по предназначение към момента на възникване на етажната собственост по отношение на единадесет етажната сграда. Неправилно е прието, че до 07.06.1995г. единствен собственик на сградата е била държавата- едноличен собственик на капитала на „Главпроект“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че още през 1993г. бившата ДФ „Главпроект“ е преобразувана в ЕООД с държавно имущество и от тогава собствеността върху сградата става частна собственост. Това обстоятелство не е прието за безспорно в протокола от съдебното заседание, проведено на 22.10.2019г.

В жалбата се проследява промяната в собствеността върху сградния комплекс от държавна в частна. Поддържа, че е единствен собственик на 11 етажната сграда и липсва съсобственост, поради което няма и етажна собственост. Съдът изобщо не е обсъдил извършеното през периода 1991-1994г. фактическо разделяне на топлата връзка. Въз основа на това преустройство се прекратява първата „етажна“ собственост. Правилно е прието в решението, че за определяне предназначението на находящите с в обособената част от топлата връзка помещения, следва да бъде определено какво е то към момента на възникване на етажната собственост. Но неправилно е определен началният момента на възникването й, без да се съобрази датата на плащане по договора за покупко продажба на обособената част от 07.06.1995г., на която е прехвърлена собствеността – чл.9, ал.1 от Договора, а оттам и датата на образуване на „третата“ етажна собственост- 21.06.1995г., а не 07.06.1995г. Към този момент обособената процесна част от топлата връзка, припадаща се към 11етажната сграда включва: реално обособена част от входно фоайе на цялата топла връзка с площ от 210 кв.м.; реално обособена част от столова на цялата топла връзка с площ от 210 кв.м.; цялата кухня към столова с площ от 240 2 кв.м. като към 6етажната сграда не се придава никаква част от кухнята. Тези три помещения не са били обща част по предназначение. Такава е само реалната обособена част от входното фоайе, тъй като е осигурявало достъп на двамата етажни собственици до техните етажи от 11етажната сграда.

Столовата и кухнята са обслужвали

ЕТД с държавно имущество

„Главпроект“ ЕООД. Съдът е приел, че топлата връзка представлява едноетажна постройка, която в миналото е осигурявала достъпа до двете сгради- 11 етажната и 6етажната, че на по- късен етап след преустройство, те са имали обособени самостоятелни входове, а топлата връзка е преустроена в общо пет броя самостоятелни помещения, както и четири от тях стават част от 11етажната сграда, след като е изградена разделителна стена, а единият от обектите е към 6етажната сграда. Правилно е прието, че достъпът до обособените помещения е самостоятелен за всяко едно от тях през дворното пространство към бул. „Шипченски проход“. Неправилно е прието, че четирите обособени помещения са обща част по предназначение.

Това противоречи на изложеното в исковата молба. Съдът не е съобразил представените по делото строителни книжа за извършеното преустройство в едноетажната сграда. Не е обсъдил приетата като доказателство Виза за преустройство и смяна на предназначението, одобрена със заповед № РД-0950-22/05.01.2005г., която е основание за извършените преустройства на помещения в топлата връзка, както е посочено в техническата експертиза. Не са обсъдени многобройните писмени доказателства за четвъртото помещение – ресторант „Пица Доминос“, както и тези, отнасящи се до кафе- бюфет.

Съдът неправилно е приложил материалния закон- чл.38, чл.40 и чл.41 от ЗС.

Не е съобразено, че извършеното преустройство през периода 1995-1996г. е узаконено през 1996г. мотивите на обжалваното основно решение са вътрешно противоречиви. Правилно е прието, че ЗТСУ/отм/ не предвижда изискванията, въведени в ЗУТ за формата за действителност за приемане на решение за преустройство на общи части в отделни самостоятелни обекти.

Неправилно е прието, че за извършените преустройства не се установява постигнато общо съгласие на всички етажни собственици за промяна на предназначението, макар че са цитирани показанията на свидетеля Бояджиев и са изброени декларациите- съгласия от 2003г. за преустройствата на топлата връзка в отделни самостоятелни помещения. Съгласие е имало още през 1994г., когато е извършено разделянето на двете сгради, обективирано в 3

Протоколи № 13 и № 14. Съгласието на Държавата като собственик на 100% от капитала на трите преобразувани търговски дружества, е безусловно изразено в същите протоколи. Съгласие за преустройствата през периода 1996г-2006г. е изразено в исковата молба, където е посочено, че те са извършени с негово съгласие. Въззивникът поддържа, че от събраните доказателства е установено, че той е собственик на топлата връзка.

Неправилният извод на съда, че преустроените самостоятелни обекти в топлата връзка са общи части и предназначението им не е променено, е довело и до отхвърлянето на възражението му за придобиването им по давност. Жалбоподателят сочи, че от 1995г., евентуално от 2005-2006г. топлата връзка няма статут на обща част. Възражението му за давност е основателно за периода 1995г., евентуално от 2007г., датата на апорта, до 2018г. Счита, че искът по чл.108 от ЗС е неоснователен и поради това такъв е и искът по чл.30, ал.3 от ЗС. По отношение на решението по чл.247 от ГПК се сочи, че липсва несъответствие между мотивите и диспозитива на решението от 04.04.2022г. Съдът се е произнесъл по ненадлежно заявено искане.

Изложени са доводи във връзка с неправилността на поправката на очевидна фактическа грешка.

Затова моли въззивния съд да обезсили решението на СГС в недопустимата част и прекрати производството по делото, да го отмени изцяло в допустимата част и отхвърли предявените искове. Моли да се отмени решението, постановено по реда на чл.247 от ГПК и молбата на ищеца да се остави без уважение.

Жалбоподателят

„Главпроект 06“ ЕООД счита за неправилно решението по чл.247 от ГПК досежно периода на присъдените суми.

Затова моли да се отмени решението в тази част.

В депозиран писмен отговор в законоустановения срок „Главпроект 2006“ ЕООД е изразил становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ответника. Счита, че СГС е обсъдил всички факти и доводи на страните. Сочи, че решението е допустимо, правилно и законосъобразно.

В депозиран писмен отговор в законоустановения срок „Главпроект 07“ ЕООД счита жалбата на ищеца срещу решението по чл.247 от ГПК за недопустима и да бъде оставена без разглеждане или без уважение.

4

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с искове по чл.108 и чл.30, ал.3 от ЗС. Ищецът „Главпроект 2006“ ЕООД твърди, че с ответника „Главпроект 07“ ЕООД са единствените собственици в 11 етажна сграда, находяща се в гр. София, ул.

„***“ № 6/ високо тяло/ Двете дружества са собственици в режим на етажна собственост на отделни етажи, а именно: ответникът на част от партерния етаж и на етажи от 2ри до 8ми включително. Ищецът е собственик на етажи 9, 10 и 11 от сградата. Двете дружества са собственици на съответните идеални части от правото на собственост от общите части на същата в съотношение 27, 3 % за ищеца и 72, 7% за ответника. В това съотношение са съсобственици в самостоятелни обекти, обособени в пристройката на административната сграда на нивото на партерния етаж, т.нар. бивша топла връзка. Тези търговски обекти се отдават под наем от ответника, който не му заплаща припадащата му се идеална част от 27, 3%. „Главпроект 2006“ ЕООД твърди, че топлата връзка, свързваща двете административни сгради, находящи се ул. „***“ № 6 е обща част по предназначение. Тя е означена и в АДС, в който фигурират и двете сгради, като високо и ниско тяло. Топлата връзка е означена като входно и обслужващо ниско тяло, свързващо двете сгради и включва: входно фоайе, стол и кухня с обща застроена площ от 650 кв.м. по АДС. Тя е била използва за вход към сградите. Столовата и кухнята са се ползвали от служителите в тях. Ищецът сочи, че през 1991г. държавно предприятие „Главпроект“ е било преструктурирано в няколко юридически лица, еднолична собственост на държавата. Между тях е било разпределено имуществото му. Първата е ДФ „Главпроект“, регистрирана със съдебно решение от 11.03.1991г. Втората е ДФ „Градоустройство Главпроект“, регистрирана със съдебно решение от 30.09.1991г., впоследствие преобразувана в ЕООД. Третата е ДФ „ АСИ Стройпроект“, регистрирана с решение от 27.06.1991г., а след това преобразувана в ЕООД. Между трите дружества е разделена собствеността на двете сгради и топлата връзка на основание заповед № РД-02-14-78/01.04.1991г. и Протокол № 5/19.03.1993г.

Така през 1994г. ДФ „Главпроект“ е запазила правото на собственост върху 11 етажната сграда, включително сутерена към сградата и топлата връзка със столова, кухня и фоайе. „АСИ Стройпроект“ ЕООД и „Градоустройство 5

Главпроект“ ЕООД са придобили правото на собственост върху етажи от ниското тяло/ шестетажна сграда/. През 1995г. топлата връзка е преградена и са обособени два отделни входа към всяка сграда като за високата 11 етажна сградата входът остава през топлата връзка от към бул. „Шипченски проход“.

Това е старият вход, който е съществувал. Преграждането е извършено така, че столовата с кухнята към нея и фоайето от топлата връзка са предоставени в оперативно управление на ДФ „Главпроект“, собственик на 11етажната сграда. През 1993г. ДФ „Главпроект“ е преобразувана в ТД „Главпроект“ ЕООД с едноличен собственик държавата и е било приватизирано. С Договор за покупко- продажба на част от 11 етажната административната сграда като обособена част от „Главпроект“ ЕООД е продадена на СД „ПроСофт- Г.“. Обособената част включва 9, 10 и 11 етаж. С продажбата възниква етажна собственост между „Главпроект“ ЕООД и СД „ПроСофтГ.“. Всеки от съсобствениците притежава право на собственост върху идеални части от общите части на сградата по естеството и предназначението им. В приватизационната оценка от 2003г. изрично е описано, че дружеството притежава 41, 95% от топлата връзка и от общите части, но това са първоначалните 57, 7%, описани в АДС. „Главпроект“ ЕООД има 72, 7%, а ищецът 27, 3%. Процесните 27,3% ид.ч. от правото на собственост върху общите части на сградата включват и бившата топла връзка, тъй като тя се състои от помещения, които са предназначени да обслужват нуждите и на двамата етажни собственици.