Решение № 4534 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4534 гр. ., 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110145623 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „.“ АД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „.” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил.

Поддържа, че щетите са на стойност 491,36 лв., като в този размер е изплатил застрахователно обезщетение по образуваната преписка за щета с № ., след което в негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски.

Твърди, че към деня на ПТП делинквентът е бил застрахована страна по валидна задължителна застраховка „.” при ответното дружество. Поддържа, че и след покана ответникът е заплатил само част от регресния дълг в размер на 260,68 лв., поради което претендира непогасения остатък от последния в размер от 245,68 лв., представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено по застраховка „.” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 04.11.2020 г., в гр. ., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и за сумата от 95,87 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната главница за периода от 05.09.2022 г. до 05.09.2025 г.

1

В срока за отговор на исковата молба ответникът „.“ АД първоначално оспорва механизма на настъпване на ПТП и навежда възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахования от ищеца автомобил. С допълнителна молба, ответникът признава исковете по основание и размер и твърди, че е заплатил на ищеца сумата от 349,92 лева, от които 245,68 лв., претендирана главница, 95,87 лв., претендирана мораторна лихва и 8,37 лв., законна лихва.

С молба 09.01.2026 г. ищецът е потвърдил извършеното плащане и погасяване на горните вземания, като претендира разноските за държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата .. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято . е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи наличие на главен дълг, изпадане на ответника в забава и размер на обезщетението за забава.

С оглед признанието на иска и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства, спадащи към фактическия състав на спорното право, както и че на 16.12.2025 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 349,92 лв., с която е погасил претендираните в настоящото производство вземания за главница, законна лихва и обезщетение за забава. Предвид обявеното за безпорно между страните плащане на сумата от 349,92 лв., което 2 обстоятелство съдът взема предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, предявените осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени.

Доколкото по делото е признато претендираното право, следва да бъде постановено решение, основано на признание на иска. Същевременно, съдът не установи наличие на обстоятелствата, визирани в чл. 237, ал. 3 ГПК, явяващи се пречка за постановяване на такова решение.

Съдът, взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което всички суми следва са бъдат посочени и присъдени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро.

По разноските

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски съразмерно с уважената част от исковете в общ размер на 153,39 евро, от които, 51,13 евро, заплатена държавна такса и 102,26 евро, възнаграждение на юрисконсулт.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ АД, ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. ., бул. „.“ № 51 срещу „ЗК .“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., бул. „.“, № 43, осъдителни искове с правно основание чл.

411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 245,68 лв., представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено по застраховка „.” обезщетение по образуваната при ищеца преписка за щета с № ., за застрахователно събитие, настъпило на 04.11.2020 г., в гр. ., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и за сумата от 95,87 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната главница за периода от 05.09.2022 г. до 05.09.2025 г., като погасени чрез плащане в хода на настоящото производство.

ОСЪЖДА „ЗК .“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., бул. „.“, № 43, да заплати на „.“ АД, ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. ., бул. „.“ № 51, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 153,39 евро, разноски в производството.

3

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4