Определение № 5754 от 12.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5754 гр. София, 12.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500138 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство, срещу определение № 46771/10.11.2025 г., постановено по гр. д. №61525/2024 г. на СРС, 182 състав, с което е оставена без уважение молба за изменение на решение №16221 от 29.08.2025 г. в частта за разноските, с която в полза на ищеца в исковото производство, са присъдени 735 лв.. разноски, от които 400 лв. адвокатско възнаграждение и 335 лв. държавна такса. Жалбоподателят счита, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно по съображения, изложени в жалбата. Моли същото да бъде отменено, като на ищеца не бъдат присъждани разноски, съобразявайки, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Ответникът не е ангажирал становище в законоустановения срок.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV – В въззивен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ 1 на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Депозирана е искова молба на В.Й.И. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4830,74 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 25.01.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 2411,11 лв. – изискуема редовна лихва за периода 05.08.2009 г. – 29.11.2012 г., сумата от 601,23 лв. – наказателна лихва в периода 07.09.2009 г. до 24.01.2013 г., сумата от 531,86 лв. – разноски по де делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.02.2013 г. по ч. гр. д. № 3350/2012 г. по описа на СРС.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал писмен отговор на исковата молба, с който излага становище за недопустимост на иска над сумата от 4830,74 лв. за главница, поради липса на правен интерес, тъй като счита, че с погасяване на главното задължение се погасява и акцесорното такова. Не оспорва, че за събиране на вземанията по изпълнителния лист е образувано изп. дело № 20138520400816 по описа на ЧСИ К.П., прекратено с постановление от 23.07.2020 г. на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК. Не оспорва, че по делото не са предприемани изпълнителни действия. Сочи, че между страните липсва правен спор, поради което за ищеца не е налице и правен интерес от водене на делото. Намира, че позоваването на справка от ЦКР при БНБ относно подадени данни за кредитната задлъжнялост на ищцата, включваща и процесните вземания не е достатъчно да обуслови правен интерес от предявяване на иска. В случай, че съдът приеме предявения иск за допустим, заявява, че признава иска, доколкото възможността за принудително изпълнение досежно вземането е погасена по давност. Искането към съда е за уважаване на предявения иск, както и разноските да се възложат в тежест на ищеца, доколкото ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е предприемал каквито и да е действия за принудително събиране на задълженията, както и с оглед признанието на иска.

С решение №16221 от 29.08.2025 г. по гр. д. №61525/2024 г. на СРС, 182 състав, съдът е уважил исковата претенция, като е присъдил в полза на ищеца 735 лв. разноски, от които 400 лв. адвокатско възнаграждение и 335 лв. държавна такса, при уважено своевременно направено възражение за прекомерност от насрещната страна.

С молба от 16.09.2025 г. ответникът е поискал изменение на решението в частта за разноските, но тя е била оставена без уважение с обжалваното определение определение № 46771/10.11.2025 г.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК „Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца“.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на посочената разпоредба.

От една страна не е налице признание на иска по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК В случая ответникът, видно от отговора на исковата молба, излага твърдения за недопустимост на производството над сумата от 4830,74 лв., доколкото с погасяване на главното вземане се погасяват и акцесорните такива. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че направеното впоследствие признание на иска не е безусловно, а заявено при евентуалност, което изключва приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2ГПК.

На следващо място съдът не споделя тезата на ответника, че не е станал повод за завеждане на делото. Установено е в хода на производство, че ответникът, в качеството си на правоприемник на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, разполага с изпълнителен титул, който може да бъде приведен в действие. Отделно доказателство за това е издадената от БНБ 2 справка за кредитна задлъжнялост, издадена въз основа на заявление от В.Й.И. /ищец/ от 31.05.2024 г., т. е. непосредствено преди завеждането на исковата молба, предмет на разглеждане от първоинстанционния съд. В същата са посочени дължими от ищцата към ответното дружество задължения, за които е бил издаден процесният изпълнителен лист.

При това положение съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от завеждане на исковата претенция, като начин за отричане правото на ответника да събере вземането си по принудителен ред, респ. ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Като взе това предвид съдът счита, че разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца, както е постановил с решението от 29.08.2025 г.

В този смисъл жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №380866/20.11.2025 г. на „Еос Матрикс“ ЕООД срещу определение № 46771/10.11.2025 г., постановено по гр. д.

№61525/2024 г. на СРС, 182 състав, с което е оставена без уважение молба за изменение на решение №16221 от 29.08.2025 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3