Решение № 87 от 09.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. София, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова в присъствието на прокурора Ст. Д. Д. като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно административно наказателно дело № 20211100602876 по описа за 2021 година

Производството е по реда на гл. XXI от НПК.

С решение от 15.02.2021 г., постановено по НАХД № 19794/2019 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 97 – ми състав, е признал обвиняемия Л.А.Д. за невиновен в извършване на престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение.

Срещу посочения съдебен акт е постъпил въззивен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура, в който се релевират доводи за неправилност на първоинстанционния акт. Поддържа се безспорна доказаност на повдигнатото обвинение, като се акцентира върху изслушаните свидетелски показания на полицейските служители Ц.

Д., Н. К. и З. Р.. Прави се искане за отмяна на решението на Софийски районен съд и признаване на обвиняемото лице за виновно в извършване на престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК.

С подадения протест не се правят искания за събиране на доказателства от въззивната инстанция.

В законоустановения срок не е депозирано възражение срещу подадения протест.

В разпоредително заседание от 21.07.2021 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, е преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия, свидетели или изслушване на вещо/и лице/а, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства или доказателствени средства.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на Софийска градска прокуратура (СГП) поддържа депозирания въззивен протест и не прави доказателствени искания.

1

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, обвиняемият Л.А.Д., редовно призован, се явява лично. Същият счита делото за неизяснено от фактическа страна и прави искане за събиране на нови писмени доказателства – кореспонденция с началника на ДАИ. Като намери направеното доказателствено искане за основателно, настоящият съдебен състав допусна провеждане на въззивно съдебно следствие с оглед обезпечаване правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

В хода на съдебните прения, представителят на СГП поддържа депозирания протест и оспорва извода на СРС досежно приложимостта на чл. 9, ал. 2 от НК към инкриминираното деяние. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В хода на съдебните прения, обвиняемият Л.А.Д. оспорва подадения протест и излага съображения по същество досежно притежанието на безсрочно удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ към датата на инкриминираното деяние.

В предоставената му последна дума, обвиняемият Л.А.Д. моли съда за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, XVII – ти въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивния протест, както и доводите и възраженията, направени в открито съдебно заседание, и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от надлежно легитимирана страна, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

За да постанови обжалваното решение, съставът на СРС е провел съдебно следствие по диференцираната процедура на глава XVIII – ма от НПК („Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“). Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: обясненията на обвиняемия Л.Д., показанията на свидетелите Ц. Д., Н. К. и З. Р., справки от ИА "АА" и СДВР, справка – картон на водача, заповед за задържане на лице, удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, справка за съдимост на обвиняемия.

Пред настоящата съдебна инстанция бе проведено съдебно следствие, в което бе събрано и приобщено ново доказателствено средство, а именно писмено такова – справка на МТИТС – ИА "АА", с рег. № 66-00-29-413/17. Последното обаче не обективира в себе си ново доказателство, извън установените на първоинстанционното съдебно следствие, поради което въззивният състав изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели и приложените писмени доказателства и доказателствени средства. Съставът на СРС е кредитирал изцяло показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, а също и посочените по-горе писмени доказателства и доказателствени средства и на базата на тези доказателствени източници е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. С оглед изложеното въззивният съд счита, че не са налице основания за промяната , тъй като, от една страна, пред настоящата съдебна инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, не са налице основания за съществена 2 промяна на фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд, доколкото тя е правилно установена, на базата на вярна и точна преценка на доказателствения материал.

Анализът на същия сочи на следното:

Обвиняемият Л.А.Д. е роден на 19.11.1945 г. в гр. Сандански, българин, с българско гражданство, с висше образование, пенсионер, женен, с адрес в гр. София, ж. к. „****, ЕГН **********. Същият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.

Обвиняемият Л.А.Д. в правоспособен водач на МПС, и издадено по законоустановения ред свидетелство за управление на МПС (СУМПС) № 281565044/10.02.2012 г., с придобита категория на управление „В“, и валидност до 10.02.2022 г.

На 04.06.2019 г., около 14:15 ч., в гр. София, обвиняемият Л.Д. управлявал лек автомобил марка “Дачия”, модел “Логан”, с рег. № ****, оборудван като таксиметров автомобил за извършване на таксиметрова дейност – с рекламни надписи на „Т.Е.Е.“ АД, с жълт цвят, с надпис “такси”, с монтирана светеща табела на покрива “такси”, с включен светлинен индикатор за заетост “свободно”. Посоченият лек таксиметров автомобил се движел по ул. „Железопътна“ с посока на движение към ул. "Първа българска армия". На кръстовището на ул. „Железопътна“ и ул. „Христо Станишев“, срещу клон на банка „ЦКБ“, на обвиняемия Л.А.Д. била извършена проверка от полицейски служители при 02 РУ – СДВР – свидетелите Ц. Д., Н. К. и З. Р.. Същите поискали от обвиняемия да представи документи за управление на лек таксиметров автомобил. Последният не представил валидно удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, изискуемо съгласно чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г., поради което бил задържан със заповед за задържане от 04.06.2019 г.

От справка от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" се установява, че на обвиняемия Л.А.Д. са били издадени "Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил" серия ВТ № 031611, с валидност до 30.06.2018 г., както и "Удостоверение за психологическа годност" за водач на лек таксиметров автомобил № 509643, с валидност до 20.09.2019 г.

От справка от Министерство на вътрешните работи – Столична дирекция на вътрешните работи, отдел „Пътна полиция“, се установява, че обвиняемият Л.А.Д. не е бил лишаван от право да управлява МПС, не му е отнемано СУМПС и срещу него няма издадени, връчени и влезли в сила наказателни постановление за управление без СУМПС.

От приложена справка – картон на водача се установява липса на предходни груби нарушения на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като последното констатирано такова е от 2014 г.

С молба рег. № 66-00-44 от 01.02.2019 г. (л. 37 – л. 38 от досъдебното производство) обвиняемият Л.А.Д. е инициирал процедура по преиздаване на изискуемото съгласно Наредба № 34 от 06.12.1999 г. удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил.

На 12.02.2020 г. на Л.А.Д. е издадено удостоверение № 1006180 за водач на лек таксиметров автомобил, валидно до 12.02.2025 г.

Така възприетата от въззивния състав фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят и от въззивната инстанция. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от постановлението на СРП рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. В тази насока следва да бъде отбелязано, че в депозирания въззивен протест и в пледоариите пред въззивната инстанция, представителят на държавното обвинение не оспорва конкретни факти и обстоятелства, предвид и че решаващият съд изцяло се е съгласил и солидаризирал с твърдяната за осъществена фактическа обстановка. Единствените съображения, наведени от представителя на СГП, са във връзка с изводите на първоинстанционния съд досежно 3 приложението на чл. 9, ал. 2 от НК към процесната хипотеза. Предвид така изложеното, без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, въззивният състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивния протест, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на обжалвания акт в цялост, да посочи следното:

От доказателствата по делото се установява, че обвиняемият Л.А.Д. е правоспособен водач на МПС, което обстоятелство е видно от справка от СДВР, отдел "Пътна полиция" (л.

26 от ДП). От приложена по делото справка от ИА "Автомобилна администрация" (л. 4 от ДП) се установява също, че към датата на осъществяване на инкриминираното деяние обвиняемият Д. е имал издадено удостоверение за психологическа годност № 509643 от 20.09.2018 г., валидно до 20.09.2019 г.

От показанията на свидетелите Ц. Д., Н. К. и З. Р., депозирани в хода на досъдебна фаза и приобщени от първата инстанция по реда на чл. 283 от НПК, по категоричен начин се установява, че при извършване на полицейска проверка на инкриминираните дата и място, обвиняемият Л.А.Д. не е притежавал валидно удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил. Показанията на изброените свидетели са непротиворечиви, като в пълнота описват осъществилата се на процесната дата фактическа обстановка. Въз основа на тях се установява, че на 04.06.2019 г. обвиняемият е управлявал лек автомобил марка “Дачия”, модел “Логан”, с рег. № ****, с рекламни надписи на „Т.Е.Е.“ АД, с жълт цвят, с надпис “такси”, с монтирана светеща табела на покрива “такси” и с включен светлинен индикатор за заетост “свободно”. В аналогичен смисъл са и обясненията на обвиняемия, дадени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, поради което същите, в тази им част, следва да бъдат кредитирани. Последният не отрича, че е упражнявал таксиметрова дейност, включително и към момента на спирането му за проверка от полицейските служители.

Подобно на районната инстанция, настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите Ц. Д., Н. К. и З. Р., тъй като същите кореспондират напълно с писмените доказателства – приложените справки от СДВР и ИА „АА“ досежно издадените на обвиняемия документи за осъществяване на таксиметрова дейност, и спомагат за установяване на горните факти. При тези съображения и въззивният състав ги възприема като достоверни и изгражда въз основа на тях своите фактически и правни изводи.