Решение № 468 от 03.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Пловдив, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Маслинкова при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело № 20255330108239 по описа за 2025 година

Иск с правната квалификация чл.143 вр. чл. 139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на М. Н. и В. Н., чрез тяхната майка и законен представител М. Д. против В. Н.. Ищците твърдят, че ответникът е техен баща. Бащата бил осъден да заплаща издръжка в размер на 220 лв. за всяко от децата. Този размер на издръжката не отговарял на нуждите на децата, размерът на минималната работна заплата бил увеличен, инфлацията била висока, нуждите на децата нараснали. М. Н. бил ученик в ***** клас в град П.. Нужни му били средства за наем, храна, джобни пари, пътни и облекло. В. имала нужда от джобни пари, средства за закупуване на кетъринг за обяд в училище, пари за дрехи. Майката получавала трудово възнаграждение в размер на 2090 лв., като след съответните удръжки нетният й доход бил 1621 лв., получавала и месечна семейна помощ за деца в размер на 110 лв., както и еднократно плащане за В. Н. в размер на 150 лв. за началото на всеки учебен срок. Майката нямала други доходи. След развода получила семейния автомобил – *****, с рег. № *****. Твърди се, че бащата на ищците работи в ***** в Б. и взимал заплата не по-малко от 6000 лв. месечно. Твърди се, че бащата не заплащал за децата си никакви суми, освен издръжката, 1 дължима съгласно съдебното решение, а личните му отношения с децата били нередовни. Прави се искане да се увеличи издръжката за детето М. В. Н. в размер на 800 лв. месечно, а за детето В. В. Н., в размер на 500 лв. месечно. В съдебно заседание на 3.11.2025г. е изменен искът съответно на 1000лв. за М. и 700лв. за В..

В определения срок е постъпил писмен отговор. Бащата твърди, че не са налице нараснали нужди за децата, обуславящи увеличение на издръжката с посочените от ищците суми. Ответникът можел да заплаща издръжка в размер на не повече от 300 лева на месец за всяко от децата си. Твърди, че реализира доходи в много по-малък размер от сочения от ищците, изплащал заем и имал нужда от средства за собствената си издръжка. Оспорва представените писмени доказателства от ищците, с изключение на актовете за раждане, бележки от училища и решение за развод. Децата нямали разходи, в размерите, посочени в исковата молба. Според ответника, с претендираните суми за издръжка се цели цялата издръжка за децата да се поеме само от бащата. Твърди се, че когато синът му имал нужда от пари за екскурзия в И., бащата я платил изцяло, също и многократно закупувал необходими дрехи, обувки и пособия за децата си. Претендираната издръжка била прекомерна.

Моли да бъде присъдена издръжка в размер на 300 лева за всяко от децата.

От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че М.

В. Н., ЕГН ********** и В. В. Н., ЕГН ********** са деца на М. С. Д., ЕГН ********** и В. Й. Н., ЕГН **********. Със съдебно решение по гр. д. № 241/2021г. на Районен съд – П. ответникът е бил осъден да заплаща издръжка от 220лв. за всяко децата.

От гласните и писмените доказателства беше установено, че двете деца живеят с майка си. Има разходи във връзка с обучението им. Посещават извънкласни занимания. Необходими са средства за облекло, храна, отопление, развлечения. За децата са нужни средства и за здравеопазване, екскурзии. Майката осигурявала джобни. Бащата живеел и работел в Б.. Рядко прекарвал време с децата. Давал понякога парични суми, като подарък за децата, които се съхранявали от майката на ответника и децата нямали възможност да ги използват без съгласието на баба си по бащина линия.

Заплатил една екскурзия.

Относно доходите на страните се установи, че майката получава 2 облагаем доход около 2000лв. Бащата около 6000лв. месечен облагаем доход.

Определената с предходен съдебен акт издръжка е под минималната в момента от 155 евро. Съдът намира, че месечно за всяко от децата са необходими средства от поне 400 евро, които да покрият нуждите. Майката осигурява непосредствените грижи. Бащата не осигурява средства над издръжката.

Ответникът е родителят с по-високи възможности. Възнаграждението на майката е минимално. Децата са пораснали. Нуждите са се увеличили. Съдът намира, че бащата следва да заплаща издръжка от по 300 евро за всяко от децата, а останалите средства се поемат от майката. С оглед на ниските доходи и полагането на непосредствените грижи следва Д. да поеме по-малък дял.

Установи се от доказателствата, че са нараснали нуждите на децата, променена е икономическата обстановка в страната. Уваженият размер няма да представлява затруднение за ответника. Следва да бъде отхвърлен иска за разликата над 300 евро до пълните претендирани размери от 1000лв. за М. и 700лв. за В.. Не се установиха нужди на децата, които да обосновават такива размери. Също така издръжката е отговорност и на двамата родители.

Уважаването на иска в такъв размер би освободило майката от всякакви разходи за децата.

С оглед частичното уважаване на иска страните имат право на разноски по съразмерност.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 864 евро, изчислена върху увеличения размер на издръжката.

На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на издръжка следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на присъдената по гр. д. № 241/2021г. на Районен съд – П. месечна издръжка, дължима от В. Й. Н., ЕГН ********** на всяко от децата М. В. Н., ЕГН ********** и В. В. Н., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител М. С. Д., ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА 3 същата от 220.00 лв. на по 300,00 евро (триста евро), считано от датата на подаване на исковата молба – 7.05.2025г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 1000 лева за М. В. Н. и 700 лева за В. В. Н..

ОСЪЖДА В. Й. Н., ЕГН ********** да заплати на М. В. Н., ЕГН ********** и В. В. Н., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител М. С. Д., ЕГН ********** сумата от 263,57 евро /двеста шестдесет и три евро и 57 евроцента/, представляващи разноски по съразмерност.

ОСЪЖДА М. В. Н., ЕГН ********** и В. В. Н., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител М. С. Д., ЕГН ********** да заплатят на В. Й. Н., ЕГН ********** сумата от 95,00 евро /деветдесет и пет евро/, представляващи разноски по съразмерност.

ОСЪЖДА В. Й. Н., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 864,00 евро /осемстотин шестдесет и четири евро/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл.

242 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4