Решение № 3938 от 05.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3938 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря И.КА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20221110121694 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 82, предл. 2 от ЗЗД, вр. чл. 232, ал. 2 , предложение 1 от ЗЗД, вр. чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. чл. 236 от ЗЗД Ищецът „Б П Н“ ЕООД твърди, че на 09.09.2021г. е сключил договор за наем на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“, с рег. № СО 0712 ВР, собственост на ищцовото дружество – „Б П Н“ ЕООД с ответника Р. И. Г..

Поддържа, че договорената цена за наем на автомобила била 70 лева на ден, а ответникът се е задължил да върне процесния атомобил на 10.09.2021г.

Изтъква, че сключеният на 09.09.2021г. договор за наем бил срочен – за период от един ден, съгласно точка I, т.е падежът е настъпил на дата 10.09.2021г, когато наемателят – Р. И.

Г. е следвало да върне процесния товарен автомобил.Твърди, че на основание чл. 236 от ЗЗД, договорът се счита продължен за неопределен срок.

Заявява, че използвайки автомобила наемателят – Г. с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал повече от едно лице да преминат през страната в нарушение на закона, а гореописаният товарен автомобил, собственост на ищеца бил задържан като веществено доказателство.

Сочи, че за периода от 10.09.2021г., - датата на която товарния автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“ с рег. № СО 0712 ВР следвало да бъде върнат до 02.11.2021г., когато е върнат с приемо-предавателен протокол, дружеството не го е използвало по предназначение и е претърпяло вреди, представляващи неосъществено увеличаване на имуществото.Ищецът изчислява пропуснатите ползи както следва: 53 дни * 70 лева на ден = 3710 лева.Заявява, че ответникът е направил следните плащания : 70 лева, в деня на подписване на договора и още едно плащане в размер на 100 лева представляващо депозит.Поддържа, че остатъкът за доплащане за ползване на автомобила е в размер на 3610 лева.

1

Твърди, че за осъществяване връщането и приемането на автомобила от гр.Бургас, където бил задържан, се наложило да се направят допълнителни разходи, в размер на 200 лева, изразяващи се в приемане на автомобила от гр.Бургас и транспортирането му до гр.София.

Моли съда да постанови решение с което да осъди ответника – Р. И. Г. да заплати на „Б П Н“ ЕООД сумата от 3610 лева, представляваща неплатената част от наемната цена по точка I от договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда,а също моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 200 лева, представляващи направени разноски за приемане на товарния автомобил от град Бургас.Ищецът претендира и законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и сторените по делото разноски.

С депозирана молба от 02.11.2023г. заявява, че алтернативно, претендира сумата от 3610 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи по смисъла на чл. 82 във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, от страна на ищеца с оглед невъзможността да се ползва от вещта за срок от 10.09.2021г. до 02.11.2021г., осуетено от забавеното изпълнение на ответника по наемни правоотношения.Твърди, че с оглед на това, че в следствие на виновното и недобросъвестно поведение на ответника се е стигнало до увреждане в посочения претендиран размер, счита че претендираната сума следва да бъде равна, в най – малка степен, на дължимата наемна цена, която ищецът би получил, в случай, че за посочения период от 10.09.2021г. до 02.11.2021г. има възможност да се ползва от собствената си вещ основна за предмета му на дейност.

В открито съдебно заседание на 12.02.2024г. процесуалния представител на ищцовото дружество конкретизира по изложените в молбата от 02.11.2023г. основания, че искът за пропуснати ползи се предявява не алтернативно, а евентуално на водещия иск.

Ответникът чрез назначения от съда особен представител изцяло оспорва иска като неоснователен и недоказан.Твърди, че по делото няма ангажирани доказателства , че ответникът дължи сумата по исковата молба.Моли да се даде ход на делото по същество на спора.

В съдебно заседание ответникът чрез назначения особен представител заявява,че оспорва исковата молба заедно с представеното становище.Твърди, че в представения договор за наем № 7 липсва годината, което затруднява съда и защитата на ответника да прецени основателността на иска.Оспорва датата на договора за наем.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото Договор за наем № 7 от 09.09.2021г, се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът, в качеството си на наемодател е предоставил на ответника, в качеството му на наемател, собствения на ищеца товарен автомобил марка „Пежо“ модел „Боксер“, с рег. № СО 0712 ВР.Страните са определили наемна цена за ден (24 часа) – 70 лева.Страните са уговорили също така че при пробег над 300 километра, се заплащат + 0,10 стотинки на километър.Наемателят от своя страна се е задължил да плаща наемната цена по начина и сроковете, посочени в договора. както и че ищецът, в качеството на наемодател, е изпълнил задължението си по договора да предостави на ответника – наемател превозното средство в уговорения за това срок – 09.09.2021г.

От приложената по делото Заповед № 6101з – 240 / 02.11.2021г. на МВР Главна Дирекция „Гранична полиция“, Регионална Дирекция „Гранична полиция“ – Бургас, се установява, че във връзка с изпълнение на Определение от Наказателно ОХ дело № 4496 по описа за 2021г. на Районен съд – Бургас е върнат отнетия от Районен съд – Бургас с Протокол по наказателно ОХ дело № 4496 по описа за 2021г. на собственика К П П, 2 веществено доказателство автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“ с идентификационен номер на рама (VIN) № **************, двигател № - без номер на двигател, български регистрационни табели – ***********.

От приложения по делото Протокол от 08.10.2021г. по НОХД № 4496/2021г. е видно, че е вписано съдържанието на окончателното споразумение, постигнато между Районна прокуратура – Бургас, защитника на обвиняемия и обвиняемия, съгласно което Обвиняемият Р. И. Г. (ответник по настоящото дело) се признава за виновен за това, че на 15.09.2021г., в парк „Росенец“, община Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал повече от едно лице = 38 чужди граждани, да преминат през страната в нарушение на закона, като деянието е извършено чрез използване на МПС – товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“, с рег. № ***********(именно процесното МПС).

Представения по делото приемо - предавателен протокол № 6101р- 26476 от дата 02.11.2021г., в изпълнение на Определение по НОХД № 4496/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, свидетелства за фактическото получаване от страна на представителя на ищеца по делото – Кристиян Петков Палиев на процесното МПС.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение по договор за наем, по което наемодателят е престирал съобразно уговореното, поради което за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената наемна цена, забава в плащането, както и че наемателят е продължил да ползва процесното МПС след настъпване на падежа.

По делото безспорно се доказа, че на 09.09.2021г. между страните е сключен договор за наем на МПС товарен автомобил марка „Пежо“ модел „Боксер“, с рег. № **********, със срок на действие на договора един ден – 10.09.2021г.Установява се и това, че наемодателят – ишец е предоставил МПС на наемателя ответник, при цена от 70 лева на ден съгласно точка I от Договора.

Съдът приема, че при така установеното продължаване на ползването на наетия товарен автомобил със знанието и без противопоставянето на ищеца, след изтичане на първоначално предвидения срок – 10.09.2021г., сключеният между страните договор за наем се е трансформирал в договор за неопределен срок на основание чл. 236, ал. 1 от ЗЗД.

По делото безспорно се установи, че ответникът не е върнал процесното МПС на уговорената дата 10.09.2021г. – на която настъпва падежа на задължението.От представения Протокол от проведено открито съдебно заседание на 08.10.2021г. по НОХД № 4496/2021г безсопорно се установи, че ответникът по настоящото дело – Р. И. Г. се признава за виновен по повод на внесено в съда споразумение за извършено престъпно деяние на дата 15.09.2021г.,чрез използване на процесното МПС, следствие на което същото е отнето.Видно от Заповед № 6101з – 240 / 02.11.2021г. на МВР Главна Дирекция „Гранична полиция“, регионална дирекция „Гранична полиция“ и Приемо - предавателен протокол с рег.№ 6101 p-26476/02.11.2021г се установи, че процесното МПС „Пежо“ модел „Боксер“ с идентификационен номер на рама (VIN) № ****************** с рег. № ************** е върнато на ищеца по делото чак на дата 02.11.2021г.

С оглед на гореизложеното съдът намира за основателни твърденията на ищцовото дружество, че за периода от 10.09.2021г. (датата на падежа) до 02.11.2021г. (датата на която МПС е върнато с приемо – предавателен протокол), дружеството не е използвало процесното МПС по предназначение и е претърпяло вреди, представляващи неосъществено увеличаване на имуществото.Съгласно точка I от Договор за наем от 09.09.2021г., договорената цена за наем на товарния автомобил е 70 лева на ден, като за процесния период 3 остатъкът за доплащане за ползване на автомобила е в размер на 3610 лева.

От изложеното съдът намира, че предявения главен иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.

В настоящия случай произнасянето по евентуалния иск е в пряка зависимост от отхвърлянето на главния осъдителен иск.Доколкото претенцията по главния иск се явява основателна, съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск за обезщетение за пропуснати вреди и пропуснати ползи

Относно претенцията за извършени допълнителни разходи в размер на 200 лева, изразяващи се в приемане на автомобила от гр.Бургас и транспортирането му до гр.София, съдът намира за недоказана претендираната сума, тъй като в действителност такива разходи не се установява да са извършвани (липсват доказателства).Тези разноски макар и необходими, не са доказани.Също така не се доказа и основанието за дължимост на тази сума.Не са ангажирани доказателства в тази насока – фактура или касов бон, поради което тази претенция подлежи изцяло на отхвърляне.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът съобразно уважената част от предявените искове.Ищецът е направил действително сторени разноски, възлизащи в общ размер на 1194,40 лв – платена държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител.Съобразно уважената част на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1131,70 лева.Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. И. Г.”, ЕГН ********** адрес: гр. София, ж.к.„Младост” – 1, бл. 57, вх.

2, ет. 5, ап. 12 да заплати на „Б П Н“ АД, с ЕИК ************ и седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Лагера“, ул. „Балчик“ №5, ет 5, ап. 19 на основание чл. 79 ЗЗД вр с чл. 236 ЗЗД сумата 3610,00 лева, представляваща незаплатена част от наемната цена по точка I от Договор за наем на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“, с рег. № ********* от 09.09.2021г. за периода от 10.09.2021г. – 02.11.2021г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

- ОСЪЖДА Р. И. Г.”, ЕГН ********** адрес: гр. София, ж.к.

„Младост” – 1, бл. 57, вх. 2, ет. 5, ап. 12 да заплати на „Б П Н“ АД, с ЕИК ************* и седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Лагера“, ул. „Балчик“ №5, ет 5, ап. 19, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1131,70 лева, представляваща сторени разноски в настоящото производство.