Решение № 7007 от 18.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7007 гр. София, 18.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110152627 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Групама застраховане“ ЕАД, с която срещу ЗД „Бул Инс“ АД е предявен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата 10 лева, частична претенция от 416,62 лева , представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца по застраховка "Каско на МПС" застрахователно обезщетение за причинени на правоимащото лице имуществени вреди от повреда на застрахованото имущество – автомобил „*******“ с рег. № *******, при настъпило на ******* г. в гр. *******, ул. „*******“, ПТП с участието на автомобил „*******“ с рег. № *******, който при извършване на маневра „включване в движението“, не се съобразява с пътната обстановка и с другите участници в движението и уврежда паркиралия автомобил „*******“ с рег. № *******, за което събитие е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП.

Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място, автомобил „*******“ с рег. № *******, управляван от Х. И. Х. /собственост на И. К. Т./, е претърпял щети в резултат от поведението на водача на лек автомобил „*******“ с рег. № *******, който предприел маневра „включване в движенето“, без да е съобразил положението на намиращите се в близост автомобили и така реализирал ПТП като ударил паркиралия автомобил в предната му дясна част, при което настъпило произшествие с материални щети, подробно описани в исковата молба.

За настъпилото събитие е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП.

За увредения автомобил е бил сключен договор за имуществена застраховка, като в изпълнение на задълженията си по същия застрахователят определил и изплатил на правоимащото лице сума в размер на 401,62 лева и извършил ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Към датата на събитието отговорността на водача на 1 лек автомобил „*******“ с рег. № ******* е била застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Ищецът е отправил извънсъдебно покана за изплащане на вземането, заплатено като обезщетение по имуществената застраховка и ликвидационни разноски. Ответникът отказал да удовлетвори същата. Моли за решение, с което претенцията му да бъде уважена.

Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Признава, че е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „*******“ с рег. № ******* към датата на събитието. Счита, че са налице обстоятелства, които изключват вината на водача на този автомобил.

Оспорва всички твърдения на ищеца във връзка с настъпване на произшествието и механизма му. Има забележки по протокола за ПТП. Поддържа, че вина за процесното ПТП има изцяло водачът на автомобила, застрахован при ищеца, тъй като паркирал неправилно на пътното платно и създавал пречки за другите участници в движението като станал причина за настъпване на произшествието.

Твърди се съпричиняване на вредите в условията на евентуалност. Оспорва иска и по размер като несъответен на средните пазарни цени. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски, в т. ч. и на адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата иск за платеното.

Основателността на предявения иск по чл. 411, ал. 1 КЗ е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно това са обстоятелствата, че е бил сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка, валиден и осигуряващ застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този застрахователен договор, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество, отправено до ответника искане за изплащане на регресното вземане, като сумата е останала непогасена в размер, възлизащ на претендираната с исковата молба.

В тежест на ответника по предявения иск е да докаже възраженията си срещу основателността на претенцията, в това число, че за настъпване на произшествието е допринесло поведението на управлявалия застрахованото имущество по застраховка „Каско“ водач.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „*******“ с рег. № ******* е била застрахована с договор за застраховка "Гражданска отговорност от ответника" към ******* г; че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение по действаща застраховка 2

„*******“ в размер на сумата 401.62 лева, както и е сторил ликвидационни разноски за определяне и изплащане на обезщетението в размер на сумата ******* лева.

Следователно спорно между страните е настъпването на ПТП по описания в исковата молба механизъм, поведението на кой от водачите е причина за същото, дали всички увреждания, за които ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, се намират в причинна връзка с процесното ПТП, респ. каква е действителната стойност на вредите, възникнали в резултат от застрахователното събитие, определена по средни пазарни цени към датата на настъпването им /******* г./.

За установяване механизма на произшествието в производството е представен съставен между водачите на двата автомобила двустранен констативен протокол за ПТП от ******* г., съгласно който произшествието е настъпило на същата дата между следните автомобили: лек автомобил „*******“, рег. № ******* и лек автомобил „*******“, рег. № *******. От съдържанието на протокола за произшествието става ясно, че водачът на лекия автомобил „*******“ е излизал от реда на паркирани автомобили на ул. „*******“ в гр. *******, като при извършване на маневрата е нанесъл щети по паркирания лек автомобил „*******“ в областта на дясна предна броня и десен преден калник.

В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите И. К. Т., Н. Г. С. и Х. И. Х..

Въз основа на показанията на свидетелите Т. и Х. се установява, че св. Т. е предоставил автомобила „*******“ на св. Х. за да пътува последният със съпругата си до гр. *******. Колата е била паркирана в задънена улица в близост до хотел, в който имали резервация за настаняване. Свидетелят Х. отишъл до хотела да попита дали разполага с паркинг, тъй като паркирането в района било затруднено, когато съпругата му се обадила, че друг шофьор е ударил колата, с която се придвижвали.

На място установил като водач на автомобил „******* *******“, който се е намирал паркиран срещу автомобила „*******“, жена, която заявила, че при маневра за излизане от реда на паркираните автомобили и включване в движението по улицата е настъпило съприкосновение между двата автомобила. Пояснява, че автомобилите са се намирали паркирани един срещу друг (предна част към предна част) на улица, на която е било разрешено паркирането само от едната страна. Тази улица била без изход, свършвала на пешеходната зона в центъра на гр. *******, поради което и движението по същата било двупосочно. Свидетелят Х. е заявил пред съда, че водачът на другия автомобил е направила опит да напусне мястото на произшествието, но съпругата му я е настигнала с цел изясняване на обстоятелствата около настъпване на произшествието и съставяне на протокол за събитието. Другият водач според свидетеля Х. е предоставила неистински телефонен номер за връзка с нея, който е бил вписан в протокола. Свидетелят е заявил пред съда, че той е подписал протокола за ПТП за водач на превозно средство „А“, но не той е изготвил съдържанието му. Уврежданията по лекия автомобил „*******“ са били в областта на неговата предна дясна част.

Свидетелят С. заяви пред съда, че е шофьор, но не си спомня да е участвала в ПТП в гр. *******, не си спомня да е управлявала л.а. „******* *******“, че протоколът за ПТП не съдържа неин подпис, че не й е известна улицата „*******“ в гр. *******, че вписаният в двустранния протокол като неин телефонен номер се различава с една цифра от номерът, който тя ползва. Показанията на този свидетел 3 не допринасят за изясняване на спора от фактическа страна. Същите са в противоречие с всички останали доказателства, събрани в производството, с оглед което и съдът не ги кредитира.

Изслушано е и е прието заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. И. Н.. Същото съдът кредитира, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от него специални знания от областта на авто-техническите науки. Въз основа на заключението съдът приема за установено, че около ******* часа на *******г., в град *******, на улица „*******“, водачът на лек автомобил марка „*******“, модел „*******“ с рег.№ ******* при маневра за включване в движението по улицата, реализира ПТП със спрелия (паркиран), лек автомобил марка „*******“, модел „И10“ с рег. № *******, в резултат на което настъпва ПТП с материални щети. Съгласно заключението щетите по лек автомобил марка „*******“ се намират в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото на ******* г. в гр. ******* произшествие. Към датата на застрахователното събитие – ******* г., процесният автомобил е бил в експлоатация 2 години, 9 месеца и 13 дни, считано от датата на първоначална регистрация – ******* г., с оглед което и вещото лице е приело, че същият следва да бъде отремонтиран в официален за марката сервиз. Вещото лице е посочило, че водачът на лекия автомобил „*******“ е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието, като се убеди, че зоната около превозното средство е свободна и позволява безпрепятствено извършване на започнатата маневра за включване в движението.

Определената от експерта стойност на действителните вреди е в размер на 401,62 лева с оглед датата на въвеждане на застрахованото МПС в експлоатация. По средни пазарни цени и с влагане на алтернативни части обезщетението би било в размер на 340,19 лв.

Въз основа на събраните в производството писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице по САТЕ съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание и по размер, доколкото последният е предявен като частичен за сумата 10 лева, а ищецът не е предприел никакви действия по изменение на размера му по реда на чл. 214 ГПК. Причина за настъпване на произшествието е поведението и на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Водачът на този автомобил е нарушил правилата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като при потегляне от спряло състояние не се е убедил, че може да извърши маневрата безпрепятствено. Не са установени възраженията на ответника в производството, че лекият автомобил, застрахован от ищеца, е бил паркиран в нарушение на правилата за движение по пътищата. Ето защо и възражението на ответника за наличие на съпричиняване е неоснователно.

С оглед изложеното, съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът, застрахованият водач на лек автомобил „******* *******“ с поведението си е причинил вредоносния резултат, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при ищеца по имуществена застраховка автомобил, като ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер, който не надхвърля действителната пазарна стойност на вредите съгласно заключението на САТЕ.

Разпечатката съдържа 29 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19a24740-18f1-43ad-bdba-26b7906f0dec