Решение № 182 от 26.10.2020, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

Номер 182

22.10.2020 г.

Град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Велико Търново

Трети граждански и търговски състав

На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА

ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20204001000194 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 237/13.04.2020 година по т. д. № 99/2018 година на Окръжен съд Велико Търново е отхвърлен предявен от Национална агенция за приходите против „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност иск с правно основание чл. 694, ал. 2, точка 1 от Търговския закон, във връзка с чл. 124, ал. 1 и чл. 365, точка 4 от ГПК за установяване съществуването на неприето вземане, предявено по реда на чл. 688, ал. 3 от Търговския закон, в размер на 210.54 лева, от които: 210 лева – главници за авансово удържан данък по чл. 42 от ЗДДФЛ по Декларация-образец 6, вх. № 040021708948886/19.09.2017 година за месец август 2017 година, Декларация-образец 6, вх. № 040021709086396/2.10.2017 година за месец септември 2017 година, лихва за забава в размер на 0.54 лева, начислена до 23.10.2017 година, като неоснователен и недоказан.

С посоченото решение е отхвърлена претенцията на Национална агенция за приходите за присъждане на Н. равените по делото съдебни разноски като неоснователна.

Решението е постановено при участието на основание чл. 694, ал. 4, изречение първо от Търговския закон на синдика на „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Националната агенция за приходите против 1

Решение № 237/13.04.2020 година по т. д. № 99/2018 година на Окръжен съд Велико Търново. Във въззивната жалба се излага, че решението за неправилно. Представителят на Националната агенция за приходите не споделя изводите на първоинстанционният съд, че с представените по делото писмени доказателства – платежни нареждания, е безспорно установено погасяването на публичните вземания, предмет на спора. Изтъква, че при липса на специални правила в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за разпределение на суми за удовлетворяване на публични вземания в случаите, в които публичните вземания се заплащат не на основание одобрена сметка за разпределение, приложими са разпоредбите на чл. 169 от Данъчно-осигурителни процесуален кодекс. Нормата на чл. 169, ал. 1 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс регламентирала възможност за събиране на публичните вземания и чрез участие в производство по несъстоятелност. В хипотезата, при която публичните вземания се удовлетворяват чрез разпределяне на суми в производството по несъстоятелност, приложим е чл. 722 от Търговския закон, уреждащ конкуренцията между отделните видове кредитори на несъстоятелността в рамките на разпределение на суми, получени от осребряване на имущество на длъжника, по изложени в жалбата съображения.

В случая безспорно е започнала процедура по принудително събиране на публичните вземания по смисъла на чл. 169, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, поради което следва да е преклудирана възможността на длъжника да посочва кое от дължимите публични вземания погасява.

Н. равено е искане да се отмени изцяло Решение № 237/13.04.2020 година по т. д. № 99/2018 година на Окръжен съд Велико Търново и да се постанови друго такова, с което да се установи съществуването и дължимостта на неприети в производството по несъстоятелност за „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност публични вземания в общ размер на 210.54 лева, от които: 210 лева – главници – данък върху доходите на физическите лица, установени с Декларация-образец 6, вх. № 040021708948886 и Декларация-образец 6, вх. № 040021709086396; 0.54 лева – лихви; в полза на Националната агенция за приходите да се присъдят Н. равените по делото разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Д. И. Г. – синдик на „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност, с който я оспорва.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност, представлявано от управителя Ю. Й. К..

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Националната агенция за приходите поддържа въззивната жалба, претендира разноски за двете съдебни инстанции.

„Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност, представлявано от управителя Ю. Й. К., и синдикът на дружеството Д. И. Г. не са се явили в съдебно заседание.

2

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по търговско дело № 99/2018 година по описа на Окръжен съд Велико Търново е образувано въз основа на предявен от Националната агенция за приходите иск с посочено правно основание чл. 694, ал. 2, точка 1 от Търговския закон срещу „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност за установяване съществуването на неприето в производството по несъстоятелност вземане за сумата 210.54 лева, от които: 210 лева – главница – публично държавно вземане за данък върху доходите на физическите лица, установено с Декларацияобразец 6, вх. № 040021708948886 и Декларация-образец 6, вх. № 040021709086396; 0.54 лева – лихви, начислени до 23.10.2017 година. В исковата молба се излага, че Националната агенция за приходите представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите, в които е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания.

С Молба с изх. № 24-04-209#32 от 24.10.2017 година по реда на чл. 688, ал. З от Търговския закон Националната агенция за приходите предявила в производството по несъстоятелност за дружеството-ответник публични вземания в общ размер на 1 157.87 лева, от които: главници – 1 146.87 лева; 11.00 лева – лихви. От предявените по реда на чл. 688, ал. З от Търговския закон публични държавни вземания синдикът на „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност включил в списък на неприети вземания сумата 210.54 лева, а останалите публични вземания в размер на 947.33 лева включил в списък на приети вземания. Сочи се, че предявените публични вземания са установени с три броя декларации –Декларацияобразец 6 и Справка-декларация по ЗДДС, приложени към подадената от Националната агенция по приходите молба по чл. 688, ал. З от Търговския закон. В срока по чл. 690, ал. 1 от Търговския закон Националната агенция за приходите подала възражение срещу включването на процесните вземания в обявения списък на неприети вземания. Със съобщение по т. д. № 79/2017 година по описа на Окръжен съд Велико Търново, получено от Националната агенция по приходите на 15.05.2018 година, последната е уведомена, че с Определение от 31.01.2018 година по т. д. № 79/2017 година на Окръжен съд Велико Търново съдът по несъстоятелността е оставил без уважение подаденото възражение.

Представителят на Националната агенция за приходите твърди, че процесните неприети в производството по несъстоятелност за „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност публични държавни вземания са установени с Декларация-образец 6, вх. № 040021708948886 и Декларация-образец 6, вх. № 040021709086396, подадени от длъжника по реда на ЗДДФЛ. С подаването на декларациите представителят на дружеството-длъжник извънсъдебно е признал размера на дължимия от него данък върху доходите на физическите лица, който следва да внесе в определените в закона срокове. Към момента на депозиране на исковата молба процесните неприети публични вземания в общ размер на 210.54 лева са осчетоводени като дължими и непогасени. От приложеното към исковата молба Писмо с изх. № 5196/23.05.2015 година на Териториалната дирекция на Националната агенция за 3 приходите в гр. Велико Търново е видно кои публични задължения са погасени за периода 1.08.2017 година – 31.12.2017 година. От справката към писмото се установява, че не са извършвани плащания по процесните неприети вземания, поради което изложените от съда по несъстоятелността мотиви за погасяване на предявените неприети вземания за ДДФЛ не кореспондират с доказателства, приложени към исковата молба. Неприетото вземане за законна лихва за забава в размер на 0.54 лева върху посочените главници, начислена до 23.10.2017 година, е дължимо на основание чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания.

Н. равено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност съществуването на предявените от Националната агенция по приходите в производството по несъстоятелност за „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност публични държавни вземания в общ размер на 210.54 лева, от които: 210 лева – главници, 0.54 лева – лихви, начислени до 23.10.2017 година; в полза на Националната агенция за приходите да се присъдят Н. равените по делото съдебни разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание пред първата инстанция процесуалният представител на Националната агенция за приходите поддържа предявения иск.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност, представлявано от управителя Ю. Й. К., не е депозирало писмен отговор. В съдебно заседание пред първостепенния съд не се е явил управителят на дружеството и не е изразил становище по претенцията.

Участващият на основание чл. 694, ал. 4 от Търговския закон в производството синдик на „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност Елин Господинов Топалов е депозирал писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявените искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 от Търговския закон поради погасяване на предявените неприети вземания чрез плащане на основание чл.168, т. 1 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс.

С писмени молби синдикът на „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност Д. И. Г. поддържа доводите, изложени в отговора на исковата молба, за неоснователност на предявените искове поради погасяване на претендиралите вземания на основание чл. 168, т.

1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Твърди, че в Декларация- образец № 6, вх.

№ 040021708948886 за месец август 2017 година и Декларация-образец № 6, вх. № 040021709086396 за месец септември 2017 година, с които е удържан авансово данък по ЗДДФЛ в общ размер на 210 лева, данъчно задълженото лице изрично е посочило периода, за който се отнасят вноските по платения данък, поради което погасяването от Националната агенция за приходите на други задължения на „Симекс“ ЕООД-в несъстоятелност е незаконосъобразно и в противоречие с чл. 169, ал. З от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, чл. 722, ал. 1 от Търговския закон. Дължимите данъци, 4 посочени в декларациите, са внесени своевременно, поради което претенцията за лихви върху тях с оглед акцесорния ѝ характер е неоснователна.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност Н. рави следните фактически и правни изводи:

Решение № 237/13.04.2020 година по т. д. № 99/2018 година на Окръжен съд Велико Търново е валидно и допустимо.

С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и Н. равеното искане, съдът приема, че предявените искове са с правно основание чл. 694, ал. 2, точка 1 от Търговския закон.

С Решение № 297/24.07.2017 година по т. д. № 79/2017 година по описа на Окръжен съд Велико Търново е открито производство по несъстоятелност за ответника „Симекс“ ЕООД, гр. Свищов на основание чл. 630, ал. 1 от Търговския закон.

С Решение от 20.11.2017 година по т. д. № 79/2017 година на Окръжен съд Велико Търново на основание чл. 710 от Търговския закон „Симекс“ ЕООД е обявено в несъстоятелност, прекратени са дейността на търговското му предприятие и правомощията на органите на дружеството.

С Молба с изх. № 24-04-209#32/24.10.2017 година (вх. № 10378/26.10.2017 година на Окръжен съд Велико Търново) по реда на чл. 688, ал. З от Търговския закон Националната агенция за приходите е предявила публични вземания в общ размер на 1 157.87 лева, от които: главници – 1 146.87 лева, лихви – 11.00 лева, възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност. Основания за публичните вземания за данъци са: справка-декларация по Закона за данък върху добавената стойност и декларации-образец 6 за данък върху доходите на физическите лица: