Решение № 3388 от 03.10.2024, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 3388

Плевен, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

Членове:

ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

НЕДЯЛКО ИВАНОВ

При секретар БРАНИМИРА МОНОВА и с участието на прокурора ИВО ВЕСЕЛИНОВ РАДЕВ като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО ИВАНОВ канд № 20247170600544 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, представлявана от инж. И. С. срещу решение № 31/24.04.2024 г., постановено по а.н.д. № 309/2023 г. на Районен съд – Кнежа.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Твърди се, че по делото не са представени и събрани доказателства, от които да бъде установено, по какъв ред е била добита процесната дървесината. Счита се, че неправилно съдът е приел за верни твърденията, че дървесината е добита от поземлен имот на роднина на Т., тъй като няма доказателства в тази насока, а именно писмено разрешение за отсичане на дървета, издадено по реда на ЗУТ или ЗОСИ, за конкретен поземлен имот, с конкретен брой дървета, посочени по дървесни видове и обем, както и не са представени доказателства от кой точно кадастрален номер имот са добити. Сочи се, че в ЗУТ и в ЗОСИ липсва понятие санитарна сеч, както и че в ЗУТ и подзаконовите му актове, липсва уредба относно маркиране на отсечената дървесината преди транспортирането й. Липсва и уредба по отношение на издаваните във връзка с транспортирането на такава дървесина превозни документи, удостоверяващи законният и произход. Навеждат се доводи, че липсата на уредени правила в ЗУТ и ЗОСИ е запълнена в ЗГ, като в разпоредбите на чл. 207, чл. 211, aл. 4 от Закона за горите, в чл. 50, т. 3, чл. 59, ап.1, чл. 63а, и чл. 64 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, законодателят изрично е посочил, че разпоредбите се отнасят само и единствено за дървесина добита извън горските територии, тези разпоредби се явяват специални /особени/ норми спрямо общата разпоредба на чл. 2, ал. 3, т.3 от ЗГ и по този начин правилото на чл. 2, ал. 3 от ЗГ не се отнася за тях, съгласно правния принцип Lex specialis derogat generali - специалната норма дерогира общата.

Посочва се също, че в раздел II, Контрол, чл. 196, ал.1 от ЗГ законодателят е уточнил, че освен по отношение на всички дейности в горските територии, контрола се разпростира и върху съхранението, транспортирането и преработването на дървесина, като липсва уточнението същите да се отнасят единствено и само за горските територии и по този начин законодателят е отделил дейностите извършвани в горските територии от дейностите извършвани извън горските територии, каквито безспорно са съхранението, транспортирането и преработването на дървесина.

Излагат се доводи, че при транспортиране, за всичката дървесина независимо къде и по кой ред е добита, важи правилото, че трябва да бъде маркирана с контролна горска марка, ако е добита от горски територии, съответно с общинска марка ако е добита по реда на ЗУТ и ЗОСИ и трябва да бъде придружена с превозен билет. Релевират се доводи, че по категоричен начин е доказано, че въпросната дървесина е транспортирана без превозен билет и без да е маркирана с КГМ или общинска марка, като издадената от кмета на с. Чомаковци служебна бележка, без изходящ номер е неотносима към процесния случай и не е в състояние да предаде качеството законност на процесната дървесина. Служебната бележка е издадена общо бланкетно без да е посочено основание на което се издава, без да са посочени данни за разрешителното за отсичане и номер на имота. Твърди се, че от събраните писмени и гласни се е доказало нарушението, неговият извършител и неговата вина, АУАН и НП отговарят на всички изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, направено е пълно и точно описание на нарушението, правилна е правната квалификация на нарушението, липсва противоречие между установеното в АУАН и НП, а при определяне на наказанието административно-наказващия орган е наложил наказание в предвидения минимум. Моли да бъде отменено обжалваното решение, а по същество – да бъде потвърдено НП. Алтернативно моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Кнежа. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна поради липсата на фактическа и правна сложност на делото.

В съдебно заседание касаторът – Директорът на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, не се явява, представлява се от юрисконсулт А. П., която поддържа жалбата по изложените в нея аргументи. Посочва, че не споделят изводите на въззивната инстанция, че административно- наказващият орган е излязъл от кръга на правомощията си, като е издал процесното НП, тъй като в закона за горите, в чл. 191 е написано, че ИАГ и нейните структури осъществяват контрол по прилагането на Закона за горите, на всички дейности в горските територии, както и извън тях, каквито са транспортираното, съхранението и преработката на дървесина.

Ответникът по касация – И. В. Т., е представил отговор по касационната жалба чрез адв. Р. М. от Адвокатска колегия – гр. Ловеч, който счита, че въззивния съд е стигнал до правилен правен извод, че издаденото НП е изцяло незаконосъобразно и правилно е постановил решение, с което отменя обжалваното НП, доколкото от събраните по делото доказателства, не се установява Т. да е извършил вменените му нарушения. Посочва, че в обжалваното НП административно наказващия орган е приел противоречива фактическа обстановка, която не е подведена под конкретна правна квалификация на деянието, за което се вменява вина на Т., доколкото не са събрани относими и необходими доказателства за произхода на дървесината, съответно с каква марка е следвало да се маркира и кой следва да издаде твърдения превозен билет. Счита, че това нарушава правото на защита на жалбоподателя и го въвежда в невъзможност да разбере в какво е обвинен. Невежда доводи, че в административно- наказателното производство са допуснати съществени нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, а дори да се приеме че Т. е извършил някакво нарушение, счита, че то представлява маловажен случай. Моли да бъде потвърдено въззивното решение и прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и правилна, добре и законосъобразно мотивирана и предлага на съда да я уважи по изложените в нея мотиви.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

С решението си съдът е отменил наказателно постановление № 326/28.08.2023 г. на РДГ - Ловеч, с което на И. В. Т. [ЕГН] от гр. Червен бряг, обл. Плевен, [улица]на основание чл. 213, aл. 1, пр. 4, т. 1 и т. 2 от Закона за горите му e наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 266, ал. 1 пр. 4 от Закона за горите, вр. чл. 213, ал.1 пр. 4, т.1 от същия закон, както и административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 266, ал.1 пр. 4 от закона за горите, във връзка с чл. 213, ал. 1 пр. 4, т. 2 от същия закон, за това, че на 31.05.2023 г. в с. Чомаковци, общ. Червен бряг, по [улица], транспортира с лек автомобил „Воксхол Вектра“, с peг. № [рег. номер], 0,6 пр. куб. м./нула цяло и шест пространствени кубически метра/ дърва за огрев от акация, джанка и върба, с дължина 0,20-0,30 см., немаркирани с контролна горска марка, общинска марка или производствена марка и непридружени с превозен документ.

Съдът намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и Наказателно постановление № 326/28.08.2023 г. на Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч да бъде потвърдено като законосъобразно.

В случая, правилно въззивният съд е приел за установено изложената в оспореното наказателно постановление фактическа обстановка, като е приел за установено, че на посочените в НП дата и място- на 31.05.2023 г. в с. Чомаковци, общ. Червен бряг, по [улица], И. В. Т. транспортира с лек автомобил „Воксхол Вектра“, с peг. № [рег. номер], 0,6 пр. куб. м./нула цяло и шест пространствени кубически метра/ дърва за огрев от акация, джанка и върба, с дължина 0,20-0,30 см., немаркирани с контролна горска марка, общинска марка или производствена марка и непридружени с превозен документ, доказващ законния произход на дървесината, за което е съставен АУАН №326/05.06.2023г.

Неправилно обаче съдът е приел, че разпоредбите на Закона за горите не са приложими към процесния случай, като е приел, че процесната дървесина не е добита от гора от горския фонд, а от поземлен имот на роднина на Т., която му я е подарила, в резултат на извършена санитарна сеч, като РС е приел, че за да са съставомерни деянията по чл. 213, то дървесината следва да произхожда от горския фонд. Неправилно РС е приел, че не са налице доказателства за пряк умисъл на Т., като с оглед представена служебна бележка от кмета на с. Чомаковци, на Т. било разрешено да превози дървесината.

По делото не са представени конкретни доказателства от кой поземлен имот са добити процесните 0,6 пр. куб. м./нула цяло и шест пространствени кубически метра/ дърва за огрев от акация, джанка и върба, с дължина 0,20-0,30 см., нито доказателства кой е собственик на имота от който е добита дървесината.

Съобразно нормата на чл. 207 от Закона за горите - дървесината, добита извън горските територии, преди транспортиране се маркира с марка - собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът. Маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината.

Съгласно чл. 131б, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за горите: дървесината, добита извън горския фонд при условията и по реда на Закона за опазване на селскостопанското имущество, преди транспортиране се маркира с марка - собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът. Марката се изработва по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината. Съгласно ал. 2 от същата норма дървесината, добита извън горския фонд при условията и по реда на Закона за опазване на селскостопанското имущество, се транспортира придружена с превозен билет или с писмено удостоверение, издадено от длъжностно лице, определено от кмета на общината. За всяко транспортно средство се издава отделен превозен билет или удостоверение, което съдържа всички реквизити на превозния билет.

Съгласно чл. 196, ал. 1 от Закона за горите - Изпълнителната агенция по горите и нейните структури осъществяват контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности в горските територии, както и върху съхранението, транспортирането и преработването на дървесина и недървесни горски продукти.

С оглед на цитираните правни норми, действащи към датата на нарушенията, относно добиването и транспортирането дървесината извън горския фонд, съдът приема, че жалбоподателят и ответник по касация И. В. Т., е осъществил съставите на вменените му административни нарушения, по чл. 213, ал.1 пр. 4, т.1 и т.2 от ЗГ, като транспортира с лек автомобил „Воксхол Вектра“, с peг. № [рег. номер], 0,6 пр. куб. м./нула цяло и шест пространствени кубически метра/ дърва за огрев от акация, джанка и върба, с дължина 0,20-0,30 см., немаркирани с нито с контролна горска марка, нито с общинска марка или производствена марка и непридружени с превозен документ, доказващ законния произход на дървесината, с което безспорно е осъществен състава на нарушенията по чл. 213, ал. 1, предл. 4, т. 1 и т.2 от ЗГ, съобразно които норми, се забранява транспортирането на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, общинска марка или производствена марка и непридружена с превозен документ, доказващ законния произход на дървесината.