Определение № 319 от 06.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 319 гр. Варна, 06.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20233100900707 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 1414/18.01.2024 г. на Агенция по вписванията, гр. София, чрез пълномощник ю.к. Н.Б., с която се иска изменение на постановеното по делото Решение № 559/29.12.2023 г. в частта за разноските, с което Агенция по вписванията е осъдена да заплати на „Народно читалище Христо Смирненски – 1926“ ООД, ЕИК 000083925, сумата от 450 лева разноски по делото, като такива да не се присъждат на молителя в производството.

В молбата се излага, че неправилно съдът е присъдил разноски в полза на молителя в охранителното производство, каквото представлява производството по обжалване на отказ на длъжностно лице при Агенция по вписванията. Твърди, че Агенцията няма качеството на страна в това производство, поради което няма право на разноски, нито дължи такива. Като се позовава на разпоредбата на чл. 541 от ГПК и на цитирана практика на ВКС, моли за изменение на постановеното по делото решение, като разноските в производството да останат за молителя.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна „Народно читалище Христо Смирненски – 1926“ ООД депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на молбата с доводи за липса на активна процесуална легитимация Агенцията да иска изменение на решението в частта за разноските. В условията на евентуалност, твърди, че отговорността за разноски произтича от постановен от държавния орган незаконосъобразен акт, с оглед на което е предизвикан правен спор. Отправено е искане за отхвърляне на молбата.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата за изменение е допустима, тъй като е подадена в срок, от участник в производството с правен интерес да иска изменение в частта за разноските на постановеното решение. Разгледана по същество, молбата е неоснователна поради следните съображения:

1

Производството по делото е инициирано по жалба на „Народно читалище Христо Смирненски – 1926“ ООД за отмяна на отказ, постановен от длъжностно лице по регистрация към Агенция по вписванията по подадено заявление за обявяване на ГФО. С постановеното по делото Решение № 559/29.12.2023 г. съдът е отменил обжалвания отказ и е осъдил Агенцията да заплати на „Народно читалище Христо Смирненски – 1926“ ООД разноски в размер на 450 лева.

Съгласно изменение на чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, обн. в ДВ, бр.

105/2020 год., при обжалване на отказ, постановен от длъжностно лице по регистрация към Агенция по вписванията, последната може да представи отговор по жалбата, а постановеното от окръжния съд решение се съобщава и на Агенцията по вписванията – чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. В чл. 25, ал. 6 на същия закон се предвиди, че в производството по обжалване на отказ съдът присъжда разноски. Законодателните изменения по своята същност не водят до промяна на характера на производството от едностранно охранително производство в двустранно спорно производство по съществото на спора, а са насочени единствено към разрешаване на въпроса за определяне на разноските в производството по обжалване на отказ на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията. Действително Агенция по вписванията няма качеството на страна, а само на участник в това производство, а разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ указва единствено реда, по който следва да се определят разноските в полза на жалбоподателя, при спазване на правилата на ГПК.

В подкрепа на гореизложеното, следва да се отчете нормата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, приета с ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г., според която Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията по реда на ЗОДОВ. В приложното поле на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ законодателят изрично включва и случаите на имуществена отговорност на Агенцията от незаконосъобразно издадени от нейни органи и отменени по съдебен ред актове, действия или бездействия. След влизане в сила на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ са образувани множество дела по чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, по които са уважавани предявени от заявители искове за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от тях съдебно-деловодни разноски по обжалване на незаконосъобразни откази на длъжностни лица по регистрацията при Агенция по вписванията, а именно – държавни такси и адвокатски възнаграждения. Константната практика посочва, че предявените искове са уважавани, въпреки възраженията от страна на Агенцията, изразяващи се в твърдения за неприложимост на чл. 541 ГПК, според която разпоредба разноските за тези производства остават за сметка на молителя по съображения, че именно поради липсата на процесуална възможност заявителите да ангажират отговорността на Агенция по вписванията за разноски в хода на съдебно производство по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, което е едностранно и охранително по същността си, отговорността за разноски следва да се реализира по реда на ЗОДОВ, съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.

2

С влизането в сила на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, като в процесния случай са налице доводи от Агенцията, че приложението на посочената разпоредба следва да бъде отречено, законодателят урежда възможността на заявителите да претендират разноските, сторени в съдебното производство по обжалване на отказа, като по този начин се спестява провеждането на отделно производство по реда на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Разпоредбата на чл. 25, ал.

6 ЗТРРЮЛНЦ се явява специална по отношение на чл. 541 ГПК и като такава дерогира общата норма на основание чл. 530 ГПК. В този смисъл, задължението за заплащане на разноски произтича ex lege и не може да не бъде съобразявано при отправено искане за присъждане на деловодни разноски. Съдът осъществява дейност по правоприлагане и дължи прилагане на закона според точния му разум и смисъл, а изменението, допълването или отмяната на законови разпоредби е изричен прерогатив на законодателната власт в страната в лицето на Народното събрание на Република България.

На съда е служебно известна цитираната от настоящия молител практика на съдилищата в обратния смисъл, но същата не се споделя от настоящия съдебен състав.

С оглед горното, настоящата молба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 1414/18.01.2024 г. на Агенция по вписванията, гр. София, с която се иска по реда на чл. 248 от ГПК изменение на постановеното по т. д. № 707/2023 г. по описа на ВОС Решение № 559/29.12.2023 г. в частта за разноските, с което Агенция по вписванията е осъдена да заплати на „Народно читалище Христо Смирненски – 1926“ ООД сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3