Протокол с решение от ОСЗ № 9270 от 22.10.2025, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 9270 гр. Пловдив, 22.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330110140 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:11 часа се явиха:

***

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба по реда на чл. 422 ГПК от „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу В. Д. К.. Твърди се, че между страните бил сключен договор за паричен заем от 01.11.2022 г., по силата на който ищецът предал в собственост на ответника сумата от 800 лв. Същият се задължил да я върне на 9 месечни вноски при ГПР 40%. Възнаградителната лихва, уговорена за срока на договора, била в размер на 139,15 лв. Твърди се, че ответникът не изпълнявал в срок задълженията си, като към датата на подаване на ИМ незаплатената сума била в размер на 800 лв. за главница. Твърди се още, че на 16.01.2023 г. е заведено дело срещу ищеца за прогласяване на недействителността на процесния договор, като искът бил уважен и счита, че на основание чл. 23 ЗПК дължима остава чистата стойност на кредита.

Отделно от това сочи, че на 04.07.2022 г. бил сключен друг договор за заем между страните за заемна сума в размер на 500 лв. и ГПР 40 %, по който длъжникът също не изпълнявал задълженията си. Останали неплатени суми по този договор за главница и възнаградителна лихва. Въз основа на изложеното моли съдът да признае за установено по отношение на ответника, че същият му дължи следните суми: по договор за заем от 04.07.2022 г. главница в размер на 266,37 лв. и договорна лихва в размер на 22,55 лв. за периода 04.12.2022 – 04.03.2023 г.; по договор за заем от 01.11.2022 г. сумата от 800 лв., съставляваща чиста стойност на кредита. Моли за присъждане на разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба чрез особения представител. Ответникът възразява срещу допустимостта на ИМ. По същество намира исковете за неоснователни, счита, че клаузите в договора за 1 паричен заем от 04.07.2022 г. са неравноправни, както и че част от условията на договора са недействителни по смисъла на чл. 20 ЗПК. Намира, че целият договор е недействителен и на основание чл. 22 ЗПК, тъй като липсва яснота относно изчисляването на възнаградителната лихва, не били спазени изискванията за посочване на ГПР. В същия не била включена сумата за гаранция по договора за гаранция. Цитира се клаузата на чл. 4 от договора.

Сочи се свързаността между ищеца и дружеството „Файненшъл България“, като ответникът счита, че краткият срок за предоставяне на обезпечение и останалите условия водят до единствена възможност за потребителя да се обърне към свързаното дружество-гарант. Счита, че ГПР следва да отговаря на реалните условия по договора. Прави възражение за прихващане за платените от ответника суми, които твърди да са на стойност 288,92 лв., които да бъдат прихванати към чистата стойност в размер на на 500 лв. Оспорва се по договора да е настъпила предсрочна изискуемост, като сочи, че по делото не е приложено доказателство за уведомяване на длъжника за такава. Цитира тълкувателна практика на ВКС в тази връзка. Ето защо счита, че вземането по заповедта не е било изискуемо в заявения размер към подаване на заявлението. Моли за отхвърляне на исковете по всеки от двата договора.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 23 ЗПК. За основателността на иска по чл. 23 ЗПК следва ищецът да е предал на ответника сумата от 800 лв. като чиста стойност на кредита без основание в тази връзка. По исковете по чл. 240 ЗЗД следва да се установи сключването на валиден договор за потребителски кредит, предаването на заемната сума, наличието на писмена уговорка за възнаградителна лихва, както и настъпването на изискуемостта за връщане на тези задължения.

На първо място установява се от представения договор от 04.07.2022 г., че в чл. 4 било уговорено задължение на длъжника да представи обезпечение до 3 дни от сключване на договора. Първите две обезпечения - поръчители и банкова гаранция следвало да отговарят на специални условия, посочени в договора.

За третото обезпечение - "одобрено от заемодателя дружество-гарант", не били посочени никакви условия, на които трябва да отговаря. Признава се от ищеца, че действително е сключен такъв договор за гаранция с одобрено от него дружество-гарант. Това се потвърждава и от заключението на ССЕ, което в таблица 2 посочва задължения за поръчителство при проверка в счетоводството на самия ищец. Тези задължения са в размер на 454,16 лв. на фона на главница от 500 лв. Посочените обстоятелства в съвкупност водят до извода, че възнаграждението за поръчителя е разход по кредита. Изводът произтича както от размера на самото възнаграждение, така и от обстоятелството, че поръчителят се явява предварително одобрен от кредитора и не следва да отговаря на никакви допълнителни условия, за разлика от другите две обезпечения, които се предоставят на избора на длъжника. В този смисъл дружеството-гарант е обезпечение, което създава 2 улеснена процедура за получаване на кредита, доколкото не следва да отговаря на никакви допълнителни условия и е одобрено предварително от кредитора. По този начин длъжникът бива мотивиран да избере именно това обезпечение, за което обаче се дължи допълнително възнаграждение, съизмеримо с главницата по кредита и което присъства като задължение в счетоводството на самия кредитор. Като разход по кредита възнаграждението за поръчител следва да намери отражение в ГПР, но видно от клаузата на чл.

2, т. 7 и т. 8 от договора същото не е включено нито в общодължимата сума, нито в ГПР, за което е посочено, че няма да бъдат включени разходи, които не са посочени в договора за кредит. Липсата на разход по кредита в ГПР води до нарушаване правилата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а оттам и до недействителност на договора за потребителски кредит на осн. чл. 22 ЗПК.

Изводът за недействителност води до извод за дължимост единствено на чистата стойност на кредита на осн. чл. 23 ЗПК. Съгласно договора тази чиста стойност е в размер на 500 лв.

Установява се от ССЕ, че са платени от длъжника 517 лв. по кредита, поради което главницата се явява изцяло погасена. Следва да се посочи, че е основателно възражението на особения представител в тази връзка, като съдът счита, че същото няма характер на възражение за прихващане, а на възражение за плащане на единственото действително задължение по договора.

Въз основа на изложеното следва изцяло да се отхвърлят исковете за главница и лихва по договор за кредит от 04.07.2022 г. - главницата като изцяло погасена, а лихвата като недължима по недействителен договор. За разлика от заявлението, в ИМ не се претендира законна лихва по тези задължения, поради което съдът не следва да се произнася.

По отношение другия договор за кредит от 01.11.2022 г. безспорно между страните е, че същият е обявен за недействителен, дължи се чистата стойност в размер на 800 лв., като ССЕ установява, че не са постъпили плащания от длъжника за погасяване на тази стойност. Не се представят доказателства в тази връзка, поради което следва да бъде призната дължимостта на тези 800 лв. Съдът не следва да се произнася по законна лихва поради липсата на такова искане.

При този изход на спора право на разноски по съразмерност има ищецът, доколкото ответникът не е сторил такива.

Следва да се присъди общо за исковото и заповедното производство държавна такса в размер на 50 лв. по единствения уважен иск, юрисконсултско възнаграждение от 125 лв. от общо претендирани 50 лв. за заповедното и определени 200 лв. за исковото производство поради невисоката правна сложност. Ищецът е сторил разноски за ССЕ в размер на 200 лв. и възнаграждение за особен представител в размер на 600 лв., като съгласно размерите на уважената и отхвърлена претенция, съдът намира, че следва да се присъдят наполовина, а именно 100 лв. за експертиза и 300 лв. за особен представител.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че В.

Д. К., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** дължи на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 4046, следните суми, дължими по Договор за паричен заем № ***/04.07.2022г., за които е издадена Заповед за изпълнение по 410 ГПК по ч.гр.д. № 3263/2024г. на ПРС, а именно: сумата от 266, 37 лева – неплатен остатък от главница; сумата от 22, 55 лева – неплатен остатък от възнаградителна лихва за периода 04.12.2022г. – 04.03.2023г.;

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.с чл.23 ЗПК, че В. Д. К., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 4046, следната сума, по недействителния Договор за паричен заем № ***/01.11.2022г., за която е издадена Заповед за изпълнение по 410 ГПК по ч.гр.д. № 3263/2024г. на ПРС, а именно: сумата от 800 лева, представляваща чистата стойност по кредита.

ОСЪЖДА В. Д. К., ЕГН: **********, да плати на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: 131576434, разноски за заповедното и исковото производство, както следва: 50 лв. – държавна такса, 125 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 400 лв. – разноски за експертиза и особен представител.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок, който за ответника тече от днес, а за ищеца - от връчването му.

Да се връчи на страните.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 11,33 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

4