Решение № 129 от 20.02.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Бургас, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20232120200031 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба от Ж. Н. Д. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. А. А. – БАК, с посочен съдебен адрес: *, срещу Наказателно постановление № 22-0769-003090/24.11.2022 г., издадено от Началник на група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.

175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се посочва, че съставеният АУАН е незаконосъобразен, а извършването на нарушението е останало недоказано.

С разпореждането си за насрочване на основание чл. 79б, ал. 2, вр. с 63г ЗАНН съдът е прекратил производството по делото, в частта относно наложеното на жалбоподател наказание „Глоба“, доколкото е констатирал, че на 15.12.2022 г. жалбоподателят е заплатил сумата от 160 лева - 80% от наложената с процесното НП глоба. Разпореждането е било надлежно връчено на страните и е влязло в сила на 24.01.2023 г., като след тази дата предмет на делото, съгласно повелята на чл. 79б, ал. 3 ЗАНН е останало само наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, поради което и проверката на съда се разпростира само в тази част.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А. - БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, като пледира за отмяна на НП в частта, предмет на съдебен контрол. Допълва, че липсва умисъл у жалбоподателя за извършване на нарушението. Моли за отмяна на НП в частта, предмет на съдебен контрол, и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган - Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВРБургас се представлява от надлежно упълномощен представител – юрисконсулт *, която 1 счита, че жалбата е неоснователна и НП, в обжалваната част, следва да се потвърди.

Претендира разноски, а под евентуалност прави възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната страна.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на жалбоподателя, приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.

59, ал. 2 ЗАНН. Това е така, защото видно от приложената разписка (л. 6) НП е връчено на жалбоподателя на 09.12.2022 г., а жалбата е депозирана на 22.12.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че В ЧАСТТА относно наложеното наказание „Лишаване от право“ е процесуално допустима. Разгледана по същество в тази част жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 17.06.2022 г., около 20.45 часа св. Л. Л. – мл.автоконтрольор към Сектор „ПП“ изпълнявал служебните си задължения в гр. Бургас. На ул. „Проф. Яким Якимов“ срещу магазин „Лидл“ той спрял за проверка лек автомобил „Форд Ц Макс“ с рег. № *, управляван от жалбоподателя, който се движел в поска към ул. „Стефан Стамболов“. В хода на проверката св. Л. констатирал, че автомобилът е със служебно прекратена на 14.06.2022 г. регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

За констатираното на място Л. съставил АУАН бл. № 287731/17.06.2022 г., като посочил, че автомобилът е с прекратена регистрация, квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В нарочно сведение (л. 15) Д. посочил, че не е знаел, че МПС-то е с прекратена регистрация и никой не го е информирал за това.

Материалите по преписката били изпратени в РП-Бургас, като с постановление от 26.10.2022 г. (л. 12) наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, поради което и отказал да образува досъдебно производство.

Въз основа на решението на прокурора за отказ за образуване на ДП на 24.11.2022 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от проверката по случая и решил, че с действията си Д. е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че е управлявал процесния автомобил, но заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.

2

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * – Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, която към дата 24.11.2022 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок от постановяване на отказа да се образува ДП. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от Д. неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:

За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (Наредбата) - регистрацията на съответното превозно средство може да се прекратява служебно, като това може да стане съгласно разпоредбата на чл.18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.

18б, ал.2 от горепосочената Наредба - задължително следва да бъде уведомен собственикът на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“, считано от 14.06.2022 г., но за това действие към 17.06.2022 г. не е уведомен собственикът на автомобила (видно от приложената на л. 10 докладна записка – такова уведомление е било изпратено чак на 3

15.08.2022 г. и то след като вече регистрацията е била служебно възстановена след сключване на „Гражданска отговорност“). Следователно при извършеното служебно прекратяване на регистрацията наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.

143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по ал. 11 да изиска и получи регистрационните табели. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на водача, да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което произтича най-малко от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от закона не е скрепено с точно определен срок.

Оттук следва, че не може да се очаква от водача да е могъл да предполага, че регистрацията е действително прекратена, както би било примерно в случая по чл. 143, ал.

15 от ЗДвП и още повече – кога точно контролните органи реално са извършили това прекратяване. Видно от приложената на л. 11 гръб справка се установява,че в случая договорът за застраховка гражданската отговорност е изтекъл на 15.05.2022 г. и считано от тази дата автомобилът е бил без валидна застраховка. Проверката е извършена от служителите на Гаранционния фонд на 20.05.2022 г. , писмото на фонда до Сектор „ПП“ е изпратено по електронен път, а самата регистрация е прекратена на 14.06.2022 г. – т.е. дори хипотетично да се приеме, че собственикът или ползвателят би могъл да предположи, че щом няма валидна застраховка, вероятно регистрацията на автомобила ще бъде служебно прекратена – то по никакъв начин не може да се обоснове извод, че той може да е наясно кога точно съответните органи ще решат да извършва (дали въобще ще извършат) проверка, кога точно Гаранционният фонд ще информира Сектор „ПП“ и кога точно полицейските органи ще решат да прекратят регистрацията на база на това уведомление. Всичко това, съпоставено с обстоятелството, че не съществува публична база данни, в която собствениците на автомобили или водачите да проверяват дали регистрацията на МПС е била прекратена или не и кога точно се е случило това (ако се е случило), води до извода, че няма как да се приеме, че управлявайки автомобила на 17.06.2022 г. Д. е знаел (умисъл) или поне е могъл да знае (непредпазливост), че регистрацията е служебно прекратена преди тази дата.

Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение. В този смисъл са и мотивите на РП-Бургас, обективирани в постановлението за отказа за образуване на ДП.