Решение № 620 от 12.11.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 620 12.11.2019 година гр.Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА

СЕКРЕТАР: ДИАНА ПЛАЧКОВА, като разгледа докладваното от председателя т.д.№1026 по описа за 2018г., намира за установено следното:

Искове с правна квалификация чл.226, ал.1 КЗ /отм/.

Ищцата Д.Б.С., ЕГН ********** *** твърди, че на *** сутринта в гр.*** от северната част на *** е настъпило ПТП с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег.№РВ3253МХ, управляван от К.А.А.. В автомобила като пътник пътувала Д.С.. Водачът управлявал автомобила в посока от бул.*** към кръстовището с бул.***. При навлизане в *** А. предприел маневра като от дясната пътна лента завил към лявата, в която се движел друг автомобил. Настъпил неизбежен удар в задната лява част на автомобила „Фолксваген“ с предна дясна част на автомобил „Рено сценик“. От удара А. изгубил контрол върху МПС, което се завъртяло по посока на часовниковата стрелка и навлязло в западната половина на платното за движение.

В този момент настъпил удар с насрещно движещ се автомобил „Киа Сийд“ в дясната половина на лек автомобил „Фолксваген“.

След удара двата автомобила спрели до металните колчета на тротоара. Ищецът Д.С. била в тежко състояние и в безсъзнание и била закарана с линейка в ***.

Твърди се, че в резултат на произшествието на ищцата са причинени множество травматични увреждания, а именно: политравма, травматичен шок, контузия на главата, счупване на черепните кости със счупване на базата, контузия и травма на мозъка, кома, десностранен кефалхематом, травматична субарахноидна хемарогия и интравентикуларна хеморагия, мозъчен оток, десностранен пневмоторакс, счупване на 1,5,7,8,9 ребра в дясно, счупване на дясна ключица, контузия на десен бял дроб, счупване на таза, счупване на криста илиака, счупване на илиячната кост, счупване на пубисната кост, счупване на седалищната кост. Посочва се, че С. е претърпяла поредица от оперативни интервенции за периода от *** до ***. След първоначален двумесечен престой ищцата била изписана с поставена трахеостома, гастростома, катетър и незатворени рани на таза, белия дроб и коляното, с пареза на четирите крайника. На този етап тя можела единствено да следи с поглед близките си и с почукване с ръка да дава сигнали за „да“ и „не“ на близките си. На 09.07.2015г. тя успяла да проговори за първи път, но говорът й и досега е тих и не й достига въздух за цяло изречение. Провеждала се е ежедневна рехабилитация, но и до днес тя не може да прави самостоятелни крачки.

Посочва се, че на 19.04.2016г. С. постъпила за 10 дни за операция в ***- гр.***. При провеждане на физиотерапия лекарите констатирали счупване на лява тазобедрена кост, вкалцяване на меките тъкани и остеопороза на видимите кости.

Твърди се, че проведеното лечение и травми и намаляването на калция в костите й са следствие от залежаването и лечението след ПТП.

Посочва се, че на 02.07.2016г. ищцата постъпила за една седмица за рехабилитация в ***, филиал ***, ***, като курсът е повторен през периода от 17.08.2016г. до 24.08.2016г. и през периода от 05.07.2018г. до 15.07.2018г.

Посочва се, че са последвали още оперативни интервенции в *** за периода от 27.06.2017г. до 03.07.2017г. и за периода от 20.02.2018г. до 01.03.2018г.

Поддържа се, че с Експертни решения на ТЕЛК на ищцата е определена 100% трайно намалена работоспособност с потребност от чужда помощ, последното решение от ***г.

Твърди се, че през времето, в което Д. не е била в болница, в дома й в гр.*** всеки ден и понякога по два пъти на ден без неделните дни, от гр.*** е идвал рехабилитатор, който да я раздвижва, като за тази услуга до момента е заплатена сума в размер на 53 000,00 лева.

Твърди се, че от момента на катастрофата родителите на ищцата са непрекъснато с нея и полагат грижи за подобряване на състоянието й. В продължение на 6 месеца нейната майка ползвала платен годишен отпуск и получавала 70% от трудовото си възнаграждение. След това ползвала 12 месеца неплатен отпуск. Твърди се, че за периода от 19.03.2015г. до 27.10.2016г., когато е ползвала отпуска, майката С. С. не е получила трудовото си възнаграждение в размер на *** лева.

Твърди се, че поради увреждане на здравето й ищцата е била лишена от правото да полага труд и да реализира доходи, поради което същата е претърпяла имуществени вреди в размер на 44530,00 лева за периода от завършване на средно образование – м.*** ***г. до м.*** ***г. или по *** лева месечно.

Ищцата твърди, че за лечение и лекарства, подробно описани в уточняваща молба, е заплатила сума в общ размер на 24 607,52 лева.

Поддържа се, че с влязла в сила присъда по НОХД №386/2016г. по описа на ПРС К. А. е признат за виновен за причиняване на описаното в исковата молба ПТП.

Поддържа се още, че застраховател на гражданската отговорност на виновния водач е ЗД“БУЛ ИНС“АД, с полица №*** със срок на действие от 20.10.2014г. до 20.10.2015г.

От съда се иска да осъди ответника да заплати на ищцата сумите: 500 000,00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на ПТП – ***г. до окончателното изплащане; 128 220,81 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които: 53 000,00 лева – разходи за рехабилитация за периода от 24.05.2015г. до 20.12.2018г., за 1325 процедури по 40,00 лева всяка, 6083,29 лева – обезщетение за имуществени вреди в размер на неполучената в пълен размер заплата от майката на ищцата за периода от ***г. до ***г., през който период тя е била ***месеца в платен и 12 месеца в неплатен отпуск, 44530,00 лева – обезщетение за имуществени вреди в размер на неполучено трудово възнаграждение от ищцата за периода от м.*** ***г. до м.*** ***г., 24 607,52 лева – платени за лекарства и лечение.

Ответникът ЗД“БУЛ ИНС“АД чрез процесуалния си представител адв.Н.Ш. оспорва исковете по основание и размер. Счита, че заявеното от ищцата искане за прекратяване на наказателното производство срещу виновния водач следва да се възприема като отказ от иск срещу него по чл.45 ЗЗД, поради което и застрахователят не следва да носи отговорност за репарирането на причинените вреди. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като същата като пътник в лекия автомобил е пътувала без поставен предпазен колан. Ответникът счита за прекомерно претендираното обезщетение за неимуществени вреди според приетия в съдебната практика критерий за справедливост. Застъпва становище за неоснователност на иска за обезщетение за имуществени вреди, като счита, че представените от ищцата доказателства не доказват претенциите по основание и размер. По отношение на претендираните суми като такива, които ищцата е пропуснала да реализира като трудови доходи, ответникът прави възражение, че е съществувала възможност след завършване на средното си образование С. да продължи да учи, като в този случай тя би била в невъзможност да полага труд и да получава възнаграждение за това – възможност, която опровергава твърдяната сигурност за увеличаване на нейното имуществено състояние.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

С влязла в сила присъда по НОХД №386/2016г. по описа на Пловдивски районен съд К. А. А., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на ***г. в гр.***, на бул.***, при управление на лек автомобил „Фолксфаген Поло“ с рег.№РВ3253МХ, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на обща стойност 6394,61 лева по лек автомобил „Кия Сиид“ с рег.№РВ1218АВ, собственост на И. Т. Г.. Видно от постановление от 18.12.2015г. на прокурор при Районна прокуратура – гр.***, по случая е било образувано досъдебно производство №61/2015г., което по искане на пострадалите лица, сред които Д.Б.С. и на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК производството е било прекратено по отношение на извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предложение ІІ-ро, вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Неоснователно е поддържаното от ответника становище за недопустимост на исковете с оглед даденото от ищцата съгласие за прекратяване на наказателното преследване срещу виновния водач за причинените телесни повреди. Няма основание това съгласие да се тълкува като споразумение за отказ от иск за вреди. Деликтната отговорност и в частност отговорността на застрахователя по никакъв начин не са предпоставени от ангажирането на наказателната отговорност на прекия причинител на вредите. Ето защо исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Влязлата в сила присъдата на наказателния съд установява, че на ***г. при управление на горепосоченото МПС К.

А. е нарушил правилата за движение по пътищата – шофирал е с превишена скорост и е предприел маневра навлизане в съседна пътна лента, без да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея и в разрез със задължението си преди да започне маневрата да се убеди, че предприемането й няма да създаде опасност за участниците в движението.

Приетата в настоящото производство автотехническа експертиза на вещото лице С.М. сочи, че с действията си /предприета маневра „смяна лентата“/ А. е станал причина за удар в задната лява страна на управлявания от него автомобил и в предната дясна страна на движещия се зад него лек автомобил „Рено Меган Сценик“.

След този удар А. е изгубил контрол над автомобила, който се е завъртял и е навлязъл в насрещното платно, където е настъпил втори неизбежен удар в дясната страна на лек автомобил „Фолксваген Поло“ и в предната част на лек автомобил „Киа Сиид“. Не се спори и това се установява от събраните по делото доказателства, че ищцата Д.С. е пътувала на предна дясна седалка в управлявания от А. лек автомобил „Фолксваген Поло“.

Приетата медицинска експертиза на вещото лице Д.М. посочва, че при ПТП на ***г. Д.С. е претърпяла следните травматични вреждания: кома; политравма – контузия на главата, счупване на черепните кости със счупване на основата на черепа; контузия и травми на главния мозък; подкожен хематом на черепа в дясно; наличие на кръвоизлив в подрехавата мозъчна обвивка и мозъчните стомахчета; дифузен оток на мозъка; квадри пареза; десностранно наличие на въздух в плевралната кухина; контузия на десен бял дроб; счупване на 1,5,7,8,9 ребро в дясно; счупване на дясна ключица; счупване и разместване на костите на таза; счупване на крилото на хълбочната кост в дясно; счупване на тялото на хълбочна, седалищна и срамна кост в дясно; счупване на дъното на ставната ямка на дясна тазобедрена става; разкъсване на лявата кръсцово-хълбочна става с разместване; счупване на горното рамо на лява седалищна кост. Всички тези увреди и техните усложнения според вещото лице са в причинна връзка с претърпяното ПТП. В експертизата са описани настъпилите усложнения от получените травматични увреждания, които вещото лице е пояснило и в съдебно заседание, а именно: ищцата е изпаднала в будна кома – състояние, което временно застрашава живота и при което един месец след изписването от болницата С. е чувала, но не е можела да говори; квадрипареза; нестабилност при ходене с помощни средства; увреда на гласовия нерв; увреда в говора; вторична пневмония и плеврални сраствания; невъзможност за самостоятелно ходене и самостоятелно обслужване; остеопороза – генерализирана; патологична фрактура в лявото бедро на база на развитата остеопороза; хопотрофия на мускулатурата; тежките увреждания в областта на таза са довели до детеродна неспособност - съмнително износване и невъзможност за раждане по естествен път, както и до необходимост от поставяне на изкуствена става.

Според експерта прогнозата за възстановяването на Д. не е добра. Необходимо е в бъдеще да се продължи ежедневната рехабилитация и да се провежда санаториално и балнеолечение; предстои отстраняване на поставените метални тела, подмяна на тазобедрените стави с изкуствени, продължаване на оперативното отстраняване на калцификатите в областта на двете тазобедрени стави; ползване на ортопедична обувка за десния крак.