Определение № 21371 от 30.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21371 гр. София, 30.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511826 по описа за 2025 година установи следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Девил Синема Груп” ЕООД, ЕИК 206299814, подадена срещу Разпореждане № 28853/15.09.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 49612/2024 г. на СРС, 126 състав, с което е оставено без уважено заявлението на „Девил Синема Груп” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу С.П.М., ЕГН **********, за разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над сумата от 100 до претендираните 400 лева поради прекомерност.

В жалбата се поддържа, че препис от обжалваното разпореждане не е връчван на жалбоподателя. Същият узнал за разпореждането при справка в деловодството на съда.

Твърди се, че разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева са били заплатени, като в тежест на ответната страна, станала повод за делото, е да ги понесе.

Сочи се, че адвокатско възнаграждение от 100 лева не отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за разноските за адвокатско възнаграждение за сумата над 100 лева до пълния претендиран размер от 400 лева.

В установения за това срок не е постъпил отговор от С.П.М..

Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС редът на чл. 248 ГПК се прилага само ако заповедният съд е пропуснал да се произнесе по искането на молителя за присъждане на разноски. Във всички останали случаи, в които страна е останала недоволна от акта на заповедния съд, оплакванията се разглеждат по реда на чл. 413 ГПК.

Предвид гореизложеното жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. По делото не се установява обжалваното разпореждане да е било връчвано на жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

1

Съгласно Тълкувателно решение от 15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС производството по разглеждане на частни жалби е пълно въззивно.

Съдът дължи служебно да провери всички релевантни факти, включени в предмета на обжалването.

Производството по ч.гр.д. № 49612/2024 г. на СРС, 126 състав, е образувано по заявление на „Девил Синема Груп” ЕООД срещу С.П.М.. Със заявлението е поискано да се издаде заповед за изпълнение за следните суми: 291 лева – дължими месечни вноски по договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция; 388 лева – неустойка, 168,65 лева – обезщетение за забава за периода 23.08.2022 г. – 16.08.2024 г., както и разноски по делото в размер на 425 лева, от които 25 лева – държавна такса и 400 лева – адвокатско възнаграждение.

СРС е издал в полза на „Девил Синема Груп“ ЕООД заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.П.М. за следните суми: 291 лева – дължими месечни вноски по договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция, 388 лева – неустойка, 168,65 лева – обезщетение за забава за периода 23.08.2022 г. – 16.08.2024 г., 25 лева – държавна такса и 100 лева – адвокатско възнаграждение. Тази заповед за изпълнение е влязла в сила към настоящия момент, тъй като длъжникът не е подал възражение по чл. 414 ГПК в установения за това срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, приложима и в заповедното производство, заявителят има право да получи в съответствие с уважената част от претенцията му направените деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение. Разноските обаче трябва да са реално сторени.

В случая към заявлението по чл. 410 ГПК е приложен договор за правна защита и съдействие от 14.08.2024 г., сключен между Адвокатско дружество „К.И П.” и заявителя „Девил Синема Груп” ЕООД. С договора е уговорено, че „Девил Синема Груп” ЕООД следва да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за изготвяне и депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С.П.М., както и за осъществяване на процесуално представителство.

В договора за правна защита и съдействие е удостоверено, че адвокатското възнаграждение от 400 лева е било заплатено в брой при подписване на договора.

Съгласно Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в тази част договорът за правна помощ има характер на разписка за полученото адвокатско възнаграждение. Тоест следва да се приеме, че претендираните със заявлението за издаване на заповед за изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лева са били реално сторени от „Девил Синема Груп” ЕООД.

Поради това за целия размер от 400 лева следва да бъде издадена заповед за изпълнение. Това следва от обстоятелството, че в останалата си част заявлението на „Девил Синема Груп“ ЕООД е било изцяло уважено от съда.

Необходимо е да се посочи, че дори и първоинстанционният съд да намира, че уговореното адвокатско възнаграждение от 400 лева е прекомерно с оглед извършената от адвоката работа, то съдът не може служебно да преценява справедливия размер на дължимото се възнаграждение – така Определение № 4479/06.10.2025 г. по ч.гр.д. № 1287/2025 г. на I I I Г.О. на ВКС, Определение № 690/15.12.2014 г. по ч.пр.д. № 6649/2014 г. на I Г.О. на ВКС, Определение № 878/10.12.2013 г. по ч.пр.д. № 3365/2013 г. на I Т.О. на ВКС, Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че съдът може да присъди в по2 нисък размер претендираното адвокатско възнаграждение, но само при наличие на възражение от насрещната страна. Към момента на издаване на заповедта за изпълнение заповедното производство се развива като едностранно такова. Затова едва след издаване на заповедта за изпълнение и връчването й на длъжника същият може, ако счита, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни, да възрази по установения за това ред в ГПК. Но недопустимо е съдът да упражнява процесуалните права на страните по делото.

Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на СЕС, на което се е позовал първоинстанционният съд, също не предвижда възможност съдът служебно да извършва проверка за прекомерност на претендираните от страните адвокатски възнаграждения.

С оглед изложените по-горе мотиви се налага извод, че разпореждането, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение за разноските за адвокатско възнаграждение за горницата над сумата от 100 лева до сумата от 400 лева, е неправилно, тъй като е постановено при съществено процесуално нарушение. Поради това обжалваното разпореждането следва да бъде отменено, като въззивният съд следва да разпореди издаването на заповед за изпълнение за пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение от заявителя „Девил Синема Груп” ЕООД.

Тази заповед за изпълнение следва да се връчи от първоинстанционния съд на С.П.М..

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 15.09.2024 г. по ч.гр.д. № 49612/2024 г. на СРС, 126 състав, с което е оставено без уважено заявлението на „Девил Синема Груп” ЕООД, ЕИК 206299814, за издаване на заповед за изпълнение срещу С.П.М., ЕГН **********, за разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над сумата от 100 до претендираните 400 лева поради прекомерност, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по заявление, подадено от „Девил Синема Груп” ЕООД, ЕИК 206299814, срещу С.П.М., ЕГН **********, за сумата от още 300 лева, представляващи разликата над сумата от 100 лева до пълния претендиран размер от 400 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за производството по ч.гр.д. № 49612/2024 г. на СРС, 126 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 70 състав, за издаване на заповедта за изпълнение, която следва да бъде връчена на С.П.М., ЕГН **********.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3