Решение № 152 от 30.05.2025, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. ХАСКОВО, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря С. Г. Д. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500243 по описа за 2025 година Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 324/29.10.2024 г. по гр.д.№ 549 по описа на съда за 2024г., Районен съд Димитровград ОСЪЖДА „Цаневстрой“ ЕООД с ЕИК 205487770, със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, ул. “Гоце Делчев“ № 30, представлявано от управителя си С. М. - Ц. да заплати на Б. Д. М., с ЕГН ********** от ***, Н. М. М., с ЕГН ********** от ***, чрез адвокат З. В. Д. от АК- Варна, с №1900161790 и адрес гр. Варна, ул.“Владислав Варненчик“ № 106 с адрес за кореспонденция гр. Димитровград, ул. “Цар Борис 1“ № 5, офис 12, сумата от по 60 000 /шестдесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и страдания/ в резултат на трудова злополука, с настъпила смърт на сина им Д. Н. М., б.ж. на *** на 16.03.2023г., ведно със законната лихва от датата на събитието 16.03.2023 г. до окончателното заплащане на сумата, като иска в останалата му част до претендираните в размер на по 150 000/сто и петдесет хиляди/ лева за всеки един от тях е отхвърлен като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА „Цанев строй“ ЕООД с ЕИК 205487770, със седалище и адрес на управление гр.

Димитровград, ул. “Гоце Делчев“ № 30 представлявано от управителя си С.М. - Ц. да заплати на Т. Д. Н., с ЕГН ********** от ***, действащ със съгласието на майка си и негов законен представител Г. С. И., с ЕГН **********, сумата от 100 000 /сто хиляди/ лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и страдания/ в резултат на трудова злополука, с настъпила смърт на баща му Д. Н. М., б.ж. на *** на 16.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на събитието 16.03.2023 г. до окончателното заплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата му част до претендираните в размер на 200 000 лв., като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА „Цаневстрой“ ЕООД с ЕИК 205487770, със седалище и адрес на управление гр.

Димитровград, *** представлявано от управителя си С. М. - Ц. да 1 заплати на Г. С. И., с ЕГН**********, действаща като майка и законен представител на малолетното дете И. Д. Н., с ЕГН ********** от **, сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука с настъпила смърт на баща му Д. Н. М., б.ж. на ** на 16.03.2023 г. ведно със законната лихва от датата на събитието 16.03.2023 г. до окончателното заплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата му част до претендираните в размер на 200 000 лв. като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА „Цаневстрой“ ЕООД с ЕИК 205487770, със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, ул. “Гоце Делчев“ № 30 представлявано от управителя си С. М. - Ц. да заплати на Г. С. И., с ЕГН ********** от ****, сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука, с настъпила смърт на Д. Н. М., б.ж. на ** на 16.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на събитието 16.03.2023 г. до окончателното заплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата му част до претендираните в размер на 150 000 лв.като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА „Цаневстрой“ ЕООД, с ЕИК 205487770, със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, ул. “Гоце Делчев“ № 30 представлявано от управителя си С.М. - Ц., да заплати по сметка на Районен съд - Димитровград държавна такса в размер на 13 200 /тринадесет хиляди и двеста/ лв. ОСЪЖДА „Цаневстрой“ ЕООД с ЕИК 205487770, със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, ул. “Гоце Делчев“ № 30 представлявано от управителя си С.М. - Ц., да заплати на адв. З. В. Д. от АК- Варна, с №1900161790, с адрес гр. Варна, ул.“Владислав Варненчик“ №106, телефон *** и адрес за кореспонденция гр. Димитровград, ул. “Цар Борис 1“ № 5, офис 12 адвокатско възнаграждение в размер на 8130 /осем хиляди сто и тридесет/ лв., съобразно уважената част на исковите претенции.

Решението е постановено при участието на „ДЗИ - Общо застраховане ЕАД, ЕИК 121718407, седалище и адрес на управление: гр.София, ***, трето лицепомагач на страната на ответника.

Недоволни от решението са останали въззивниците - Г. С. И. лично и като родител и законен представител на Т. Д. Н. и И. Д. Н., както и въззивниците Б. Д. М. и Н. М.

М., които чрез пълномощника си го обжалват в частта, в която са определени обезщетенията за неимуществени вреди, като твърдят, че определените от съда обезщетения са били занижени и съдът следвало да ги определи в пълните предявени размери по отношение на децата, по отношение на съпругата на починалия и по отношение на неговите родители.Изложени са съображения по приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като се твърди, че определените обезщетения са несправедливи и не отговарят на изискванията на материално правните норми.

Прави се искане въззивната инстанция да отмени решението на Районен съд Димитровград в обжалваната част и вместо него да постанови ново по съществото на спора като уважи предявените искове, с правно основание чл.200 КТ, в пълните предявени размери. Претендират присъждане на разноски пред настоящото производство.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Цанев строй“ ЕООД, с който се оспорва въззивната жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

Хасковският окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество .

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

2

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда и при наличието на положителни и липса на отрицателни процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.

С оглед наведените във въззивната жалба доводи е необходимо да се обсъди следното:

Производството е по чл.200 от Кодекса на труда.

Образувано е по подадена искова молба от Г. С. И., лично и като майка и законен представител на Т. Д. Н. и И. Д. Н., наследници на Д. Н. М., б.ж. на ***, Б.Д.М. и Н. М. М., чрез адв. З. Д., АК-Варна против „Цаневстрой“ ЕООД, с ЕИК 205487770, с адрес на управление гр.Димитровград.

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ – за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, като се претендира и лихва за забава, считано от датата на смъртта на наследодателя на ищците - 16.03.2023 г. до окончателното заплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че на 10.03.2023 г. около 10.20 ч. Д. Н. М., б.ж. на *** е претърпял инцидент - падане от покрив на къща, като вследствие на удара по-късно починал, видно от акт за смърт № 0392/17.03.2023г. Смъртта настъпила по повод изпълнение на трудовите му задължения във фирмата на ответника „Цаневстрой" ЕООД с ЕИК 205487770, със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, *** представлявано от управителя си С.М. — Ц. Пострадалият работил на длъжност „***", като трудовият му договор е сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, за неопределен срок, при пълно работно време, с месторабота - обекти на фирмата. Трудовата злополука станала по време на подготовка за монтиране на улуци на покрива на къща, собственост на физическо лице, на което ответникът - фирмата трябвало да извършат демонтаж на старите улуци и монтирането на нови такива, като Д. М. участвал пряко в монтажа на улуците. Като причина за настъпване на злополуката е посочено, че не е осигурена безопасност от падане от височина. При падането от покрива претърпял много тежки травми на главата и бил откаран по спешност в УМБАЛ "Свети Георги" в гр. Пловдив. Съществуващите травми на главата се оказали несъвместими с живота и Д. М. починал в болницата на 16.03.2023 г. в 05.00 часа. С протокол № 5103-26-8 от 27.06.2023 г., издаден от НОИ-ТП- Хасково било извършено разследване за установяване на трудовата злополука, а в разпореждане №51042622 от 11.07.2023г. с издател НОИ – ТП-Хасково посочени резултатите от извършеното разследване и установяването на трудова злополука. Декларацията за трудова злополука с вх.№ 5101-26 14 от 13.04.2023 г. на НОИ- ТП-Хасково не била оспорена от страните.

Твърди се в исковата молба, че Д. Н. М., б.ж. на ** е живял на семейни начала с ищцата Г. С. И. от близо петнадесет години, като по време на съвместното им съжителство се раждат и двете им деца Т., роден на 24.09.2010 г. и И., роден на 14.02.2022 г. Осигурявал доходите за отглеждането на децата. Бил грижовен баща, като Т. бил изключително много привързан към него и обичал да прекарва свободното време с баща си, да ходят заедно на разходки. Искал да прилича на баща си, като обичта между тях била взаимна. След десетгодишно очакване се родило и второто дете в семейството, като името на детето, което означава „светлина“ било избрано от бащата.Момченцето било дълго чакано дете и бащата не спирал да му се радва, и го е обичал много. С майката на децата живели като щастливо семейство. С появяването на бял свят на второто дете планирали да се оженят, след като порасне малко, за да стане част от церемонията на родителите си. Грижел за да тях и за това смъртта му за тях била непрежалима, тежка и ги поставила в много трудно положение. 3агубата му ги поставила пред участта децата му да израснат без баща и да си 3 спомнят за него по хубавите мигове преживени заедно, а майка им да преодолее голямата си любов, да се опита да остане силна и да се бори сама за оцеляване на семейството си, за отглеждането и възпитанието на децата си и да се нагърби с тежката задача да им бъде майка и баща едновременно.Родителите на Д. М. поддържали топли отношения с него. Той е синът, на когото винаги разчитали и който им помагал за всичко, и в домакинството, и при решаването на здравословни проблеми. Всички, които го познавали се радвали на задружното семейство. След смъртта му и майка му и баща му изпаднали в депресия. Майка му все още не можела да приеме, че синът и го няма и никога няма да и каже,"мамо".Баща му изпаднал в депресия и трудно се връщал към предишния си живот.Загубата му им се отразявала много тежко, тъй като им помагал и се грижел за тях.След смъртта на Д. М. и приемането от НОИ, че е починал при трудова злополука, ищцата Г. С. И. подала искане до застрахователя „Д3И Животозастраховане" ЕАД Дирекция „Управление на щети медицинско и животозастраховане",София, като била образувана претенция с №71152952300080/10.10.2023г. Между ответника работодател и заинтересованото лице „ДЗИ - общо застраховане" ЕАД, гр.София била сключена задължителна застраховка „трудова злополука", обективирана в застрахователна полица № 711522262000018 от 08.12.2022 г., със срок за една година - до 08.12.2023 г. , което определяло правното основание на претенцията по отношение на третото лице в процеса. С писмо с изх.№ 09222935/24.11.2023г. ищцата получила отговор, в който се твърди, че застрахователят няма основания за изплащане суми по представените документи, тъй като приема, че се касае за ретроактивно покритие за застрахователно събитие - към момента на злополуката липсва писмен договор в съответствие с изискванията на действащото законодателство Съгласно разпоредбата на чл.200 КТ за вредите от трудова злополука, или професионална болест, които са причинили временна нетрудоспособност, трайна неработоспособност над 50% или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов служител има вина за настъпването им. От тази законова разпоредба следва, че фактическите състави за възникване на отговорността на работодателя имат обективен характер и кумулативно включва следните предпоставки: наличие на трудово правоотношение между злополука, претърпяна работодателя в периода и работника, трудова на трудовото правоотношение, вреда, причинена на пострадалия и причинна връзка между трудовата злополука и вредата.