Решение № 2708 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2708 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20261100501608 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20987 от 18.11.2025 г. по гр.д. № 22801/2024 г. по описа на СРС, 59 с-в е осъден А. Й. В., ЕГН: **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, абонатен № ********: сумата от 632,43 лв., представляваща ¾ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 18.04.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 10,29 лв., представляваща 3/4 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 18.04.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; като са отхвърлени като неоснователни предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, срещу А. Й. В., ЕГН:

**********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

153 ЗЕ за периода от 01.05.2020 г. до 28.02.2021 г. по отношение на главницата за топлинна енергия и за периода от 01.03.2021 г. до 31.03.2021 г. по отношение на главницата за дялово разпределение, както и осъдителните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 148,26 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 26.03.2024 г. върху главницата за топлинна енергия и сумата от 2,72 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 1

01.09.2021 г. до 26.03.2024 г. върху главницата за дялово разпределение.

С постановеното решение е осъден П. А. В., ЕГН: **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„********, абонатен № ********: сумата от 210,81 лв., представляваща ¼ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 18.04.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 3,43 лв., представляваща ¼ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 18.04.2024г. до окончателното изплащане на дължимата сума; като са отхвърлени като неоснователни предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:

831609046, срещу П. А. В., ЕГН: **********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ за периода от 01.05.2020 г. до 28.02.2021 г. по отношение на главницата за топлинна енергия и за периода от 01.03.2021 г. до

31.03.2021 г. по отношение на главницата за дялово разпределение, както и осъдителните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 49,42 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 26.03.2024 г. върху главницата за топлинна енергия и сумата от 0,90 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.09.2021 г. до 26.03.2024 г. върху главницата за дялово разпределение.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК жалбоподателят - А. Й. В., поддържа становище, че решението е неправилно и необосновано в частта на уважаване на исковете срещу него. Поддържа, че неправилно съдът при постановяване на решението е приел, че ищецът е доказал реално потребление в имота, както и че исковите суми се отнасят за такива количества ТЕ. Поддържа, че ищецът не е доказал и качество на доставяната услуга, както и че измерените количества са били определени правилно при отчитане на топломера в абонатната станция. Освен това за последния не били представени доказателства, че е годно средство за измерване за исковия период. Излага оплаквания и че в производството не е доказано, че е потребител на ТЕ за исковия период.

Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част като исковете бъдат отхвърлени в цялост. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноските.

В с.з. на 25.03.2026 г. ответникът П. А. В. изразява становище за основателност на жалбата. Претендира разноски.

Подпомагащата страна на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по 2 делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Във връзка с доводите за неправилност по въззивната жалба, съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, срещу А. Й. В., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж.к. „******** и П. А. В., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж.к. „********, с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:

1. срещу А. Й. В. за заплащане на следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, абонатен № ********: сумата от 632,43 лв., представляваща ¾ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 18.04.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 148,26 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 26.03.2024 г. върху главницата за топлинна енергия; сумата от 10,29 лв., представляваща ¾ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 18.04.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 2,72 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.09.2021 г. до 26.03.2024 г. върху главницата за дялово разпределение;

2. срещу П. А. В. за заплащане на следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, абонатен № ********: сумата от 210,81 лв., представляваща ¼ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 18.04.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 49,42 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 26.03.2024 г. върху главницата за 3 топлинна енергия; сумата от 3,43 лв., представляваща ¾ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 18.04.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 0,90 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.09.2021 г. до 26.03.2024 г. върху главницата за дялово разпределение.

За да постанови решение в посочения смисъл, Софийски районен съд е приел, че ответниците имат качеството клиент на топлинна енергия като собственици в качеството им на наследници на О.П. В.а (наследодател на двамата ответници), починала на 24.04.2021 г. Обосновал е изводи, че в патримониума на последните е възникнало задължение за заплащане стойността на ТЕ потребена в имота, представляващ апартамент № 25, находящ се в гр. София, ж.к. „******** с аб.№ ******** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022г., поради което наследниците й – ответници в производството /при квоти ¾ част за ответника А. Й. В. и ¼ част за ответника П. А. В./ са задължени да заплатят стойността на потребената в имота за посочения период ТЕ и същите се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Приел е, че по делото са налице доказателства, които установяват количеството потребена ТЕ в имота за исковия период, както и че същото възлиза на сумите, за които исковете са били уважени като основателни при съобразяване и дадените констатации от приетата СТЕ.

Постановеното решение е правилно в обжалваната част.

По релевираните във въззивната жалба доводи, съдът приема следното:

За да се уважи искът за претендирана стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е възникнало облигационно отношение с ответната страна, по силата на което ищецът е престирал в количествено и качествено отношение топлинна енергия през исковия период, а за ответната страна е възникнало задължението да заплати уговорената цена в претендирания в исковата молба размер.

С оглед претенцията за цена на услугата "дялово разпределение" ищецът следва да докаже, че през исковия период е извършвана услугата "дялово разпределение", както и че същият се явява легитимиран да получи възнаграждението за тази услуга в претендирания по делото размер.

В производството не е спорно и се установява, че "Топлофикация София" ЕАД е енергийно предприятие, по отношение на чиято дейност са приложими разпоредбите на ЗЕ и подзаконовите актове, издадени въз основа на него.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Чрез представените в производството пред първата инстанция доказателства – 4 договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост, се установява, че на 19.02.1992 г. ответникът А. Й. В. и О.П. В.а са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, а именно апартамент № 25, находящ се в гр. София, ж.к. „********.

Установено е, че наследници на О.П. В.а, починала на 24.04.2021 г. са ответниците в производството – ответника А. Й. В. – преживял съпруг и ответника П.

А. В. - син. С оглед разпоредбите на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН, ответникът А. Й.

В. притежава ¾ ид.част от жилището, а ответника П. А. В.- ¼ ид.ч. от него.

При това, настоящия състав намира за установено, че ответниците са клиенти на топлинна енергия по отношение на процесния имот за исковия период като негови съсобственици. Изложените оплаквания от ответниците в обратен смисъл се явяват неоснователни с оглед установените обстоятелства, чрез обсъдените доказателства.

С оглед това, съдът намира че ответниците се намират в облигационни отношения с ищеца във връзка с доставката на ТЕ за исковия период за посоченото жилище и исковете срещу тях правилно са били уважени в една част. Същите се явяват „клиенти“ на топлинна енергия за битови нужди, които получават топлинна енергия и я използват за собствени нужди, и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължат цената й на топлопреносното предприятие. Доставяната топлинна енергия до имота се начислява за обекта по партида с абонатен № ********.

При това оплакванията на ответника в посочения смисъл се явяват недоказани и неоснователни.

С разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ е регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора, за които не е необходимо изрично приемане от абонатите - потребители. С оглед това и както правилно е посочил СРС между главните страни по спора е установено сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.