Решение № 13 от 26.01.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Елин Пелин, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20231820100442 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ... представлявано от пълномощника юрисконсулт Н.П.А. със съдебен адрес: гр.София, бул. ”....”, № 25, офиссграда ...., ет.2, офис 4 за признаване за установено по отношение на ответника Е. К. П., ЕГН ********** от с.Гара Елин Пелин, Община Елин Пелин, Софийска област, ул. „...“, № 38Г, че дължи на ищеца следните суми: сумата от 1100.00 лева – главница; сумата от 213,60 лева договорна лихва за периода от 31.05.2021 г. до 30.03.2022 г.; сумата от 415,44 лева лихва за забава за периода от 01.06.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.12.2022 г., като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС. Претендира се и законна лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.12.2022 г., както и сумата от 184,58 лева разноски по заповедното производство, ведно със сторените разноски в настоящото исково производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по образувано ч.гр.д. № 1

1377/2022 г. на РС Елин Пелин.

Сочи се, че съдът е уважил подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1377/2022 г. на РС Елин Пелин и е издал заповед за изпълнение. Длъжникът П. е депозирала възражение в едномесечния срок от връчване на съобщението, поради което на заявителя е указано на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК да предяви иск за установяване на претенциите си, в която връзка ищецът депозира настоящия иск.

Твърди се, че вземането е възникнало по повод сключен между длъжника - ответник Е. К. П. и кредитора „Сити кеш“ ООД Договор за потребителски кредит № 521322/30.04.2021 г., с който на длъжника е предоставен кредит в размер на 1100.00 лева.

Кредитополучателят е усвоил заемната сума по кредита, но не е погасил вземанията в уговорения между страните срок.

На 12.07.2022 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупкопродажба на вземания /цесия/ от 26.08.2021 г. между „Сити кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с който вземанията на „Сити кеш“ ООД са прехвърлени на ищцовото дружество. До ответника са изпращани уведомителни писма, за съобщаване на цесията, но същия не е открит на посочените от него адреси. С исковата молба се представя уведомление за извършената цесия, което да бъде връчено на ответника с исковата молба.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на ответника Е. К. П., която срока по чл.131 от ГПК не депозира писмен отговор и не взема становище по иска. Ответницата П. редовно призована за открито съдебно заседание се явява лично и заявява, че признава задължението частично и заплаща ежемесечно дължимите суми според възможностите си, но моли съдът да прецени наличието на нищожни клаузи на сключения договор.

В проведените по делото открити съдебни заседания, ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД депозира писмени молби, в които потвърждава, че след входиране на заявлението по чл.410 от ГПК и образуване на исковото производство, ответницата П. е заплащала ежемесечно суми във връзка с претенциите на ищеца. В последната депозирана по делото молба, ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД прави признание, че ответницата П. чрез регулярни плащания преди датата на откритото съдебно заседание 2 проведено на 10.12.2025 г. е заплатила сума в общ размер на 1659,75 лева, от които първото плащане е от 07.03.2023 г., а последното от 07.11.2025 г.. С така заплатената сума ищецът сочи, че са погасени следните задължения: договорна лихва в размер на 213,60 лева; съдебни разходи – държавна такса за заповедното производство в размер на 34,58 лева и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство в размер на 150.00 лева, държавна такса за исковото производство в размер на 65,42 лева и юрисконсултско възнаграждение за исково производство в размер на 350.00 лева; лихва за забава в размер на 415,44 лева за периода от 01.06.2021 г. до 29.12.2022 г.; обезщетение за забава върху главницата от 30.12.2022 г. до окончателното плащане на задължението в размер на 402,70 лева и частично е погасена главница в размер на 28,01 лева. Според ищеца неплатени към датата на откритото съдебно заседание – 10.12.2025 г. са обезщетение за забава за месец 12.2025 г. в размер на 10,64 лева и остатък от главницата в размер на 1071,99 лева

Съдът след като се запозна с представените по делото доказателства и становищата на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1377/2022 г. по описа на РС Елин Пелин, съдът е уважил искането на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1/03.01.2023 г. против длъжника Е. К. П., с която е присъдил следните суми: сумата от 1100.00 лева – главница; сумата от 213,60 лева договорна лихва за периода от 31.05.2021 г. до 30.03.2022 г.; сумата от 415,44 лева лихва за забава за периода от 01.06.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.12.2022 г., както и законната лихва считано от 30.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 184,58 лева разноски по заповедното производство.

Заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника на 30.01.2023 г., като в предоставения месечен срок е депозирано възражение по реда на чл.414 от ГПК, с което се твърди, че не се дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и в същото време се сочи, че не се оспорват претенциите, поради което с разпореждане от 27.03.2023 г. съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си. Разпореждането е съобщено 3 на ищеца на 05.04.2023 г., като настоящият иск съдът намира за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК (на 27.04.2025 г.) от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи процесните суми на ищеца, поради което ищецът е легитимиран да предяви искането си.

От представените по делото и приети от съда писмени доказателства по безспорен начин се установява, че на 30.04.2021 г. между „Сити кеш“ ООД, ЕИК .... и Е. К. П. е сключен Договор за паричен заем № 521322, по силата на който е заемодателят е предоставил на заемателя сума в размер на 1100.00 лева, представляваща главница и чиста стойност на заема. Годишният процент на разходите по заема възлиза на 41,05 %, фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 35,04 %, като задължението следва да се изплати на 11 месечни вноски, три от които в размер на 32,12 лева и осем броя вноски по 156,17 лева. Първото плащане е уговорено за 31.05.2021 г., а падежа на последната вноска е опредЕ. за 30.03.2022 г., като общата сума за плащане възлиза на 1345,72 лева. В чл.6, ал.1 и ал.2 страните са уговорили, че се споразумяват договорът за кредит да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения – банкова гаранция или поръчител отговарящ на условията на чл.23 от Общите условия към договора за кредит.

От представените по делото Общи условия на „Сити кеш“ ООД по договор за потребителски кредит в сила от 01.10.2020 г. е видно, че с чл.23 страните по договорите приемат, следното: „Страните могат да уговорят изпълнението на договора за кредит да бъде обезпечено с някое от следните обезпечения: 1.Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната в случай, на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне четири пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени от Кредитора; не са Кредитополучатели по сключени и непогасени договори за кредит, сключени със Кредитора; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както и по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход; 2. Залог върху движима веща, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани 4 оценители/ надвишава 2 пъти общата сума за плащане по договор, включващо договорената главница и лихва; 3. Първа по ред ипотека; 4. Предоставяне на безусловна банкова гаранция издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит включваща договорената главница и лихва.

По делото е представено Приложение № 1 погасителен план към Договора за потребителски кредит № 521322 от 30.04.2021 г. видно от който е, че падежа на първата погасителна вноска е на 31.05.2021 г., а последната погасителна вноска се дължи на 30.03.2022 г. В погасителния план освен дължимата главница и лихва е фиксиран и размер на дължима неустойка при непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в чл.6 от договора за кредит, като размерът на дължимата месечна вноска е изчислен с включена неустоечна клауза.

Представен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

На 12.07.2022 г. между „Сити Кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подписано Приложение № 1 към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.08.2021 г. по силата на което вземанията на „Сити Кеш“ ООД срещу Е. К. П. произтичащи от Договора за потребителски кредит № 521322 от 30.04.2021 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството-кредитор.

Представено е и потвърждение за сключената цесия на основание чл.99, ал.3 от Закона за задълженията и договорите № Д-22-001351/12.07.2022 г., както и пълномощно изходящо от „Сити Кеш“ ООД, с което „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД са упълномощени да уведомят от името на „Сити Кеш“ ООД всички длъжници по вземания, които дружеството е цедирало /прехвърлило/ съгласно Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.08.2021 г. в полза на купувача „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

По делото е представено уведомително писмо адресирано до Е. К. П., за уведомяването й за извършеното прехвърляне на вземанията, както и 5 известие за доставяне, удостоверяващо, че пратката е върната като непотърсена.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявените искове за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 от ГПК са подадени в законоустановения месечен срок, поради което са процесуално допустими. Налице е правен интерес от установяване съществуването на вземането на ищеца, тъй като длъжникът е оспорил издадената заповед за изпълнение в срока по чл.414 от ГПК.

Предмет на установителния иск по чл.422 от ГПК е установяване съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение, а успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. Това предполага установяване от страна на ищеца наличието на валидно облигационно правоотношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесните суми, че тези вземания са били изискуеми към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК и че са надлежно прехвърлени на ищеца от стария кредитор, за което ответникът е надлежно уведомен.