Определение № 3947 от 20.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3947 гр. София, 20.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Жива Декова Касационно гражданско дело № 20268002101907 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от ищците А. М. К., Е. Х. К. и Е.

Х. К., чрез адвокатите Н. Д. и Г. Р. и от ответника по исковете „Г. К.“ Е., чрез процесуален представител адв. С. К., двете против въззивно решение № 982 от 12.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1691/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 1563 от 01.07.2025 г., постановено по гр. д. № 346/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което на основание чл. 200, ал. 1 КТ ответникът „Г. К.“ Е. е осъден да заплати на ищцата А. М. К., сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради смъртта при трудова злополука, настъпила на 16.08.2024 г. и преждевременна загуба на нейния съпруг Х. Г. К., ведно със законната лихва, считано от 16.08.2024 г. до окончателното изплащане на главницата, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 200 000 лв., както и на малолетните ищци Е. Х. К. и Е. Х.

К., сумата от по 140 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради смъртта при трудова злополука, настъпила на 16.08.2024 г. и преждевременна загуба на техния баща Х. Г. К., ведно със законната лихва, считано от 16.08.2024 г. до окончателното изплащане на главницата, като исковете са отхвърлени до пълните им предявени размери от по 200 000 лв. за всеки от двамата 1 малолетни ищци и са присъдени съдебно-деловодни разноски. Решението е постановено при участието на „У. Ж.“ АД, „В. С. 89“ Е. и М. А. М., като трети лица-помагачи на страната на ответника.

Всички ищци обжалват потвърдителното решение в отхвърлителните части, до пълните предявени размери на исковете от по 200 000 лева, а ответникът в частите, с които исковете с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ са уважени, както следва: над сумата 50 000 лева по иска на А. М. К. и над сумата 80 000 лева за всяко от двете деца.

Жалбоподателите А. М. К., Е. Х. К. и Е. Х. К. обжалват решението, като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, касателно размерите на определените им от съда обезщетения за неимуществени вреди. Позовават се на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 З..

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от третото лице „В.

С. 89“ Е., подаден чрез адв. Д. П., в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваните части, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Насрещните страни – „Г. К.“ Е., „У. Ж.“ АД и М. А. М., не са подали писмен отговор и не изразяват становище по жалбата на ищците.

Жалбоподателят „Г. К.“ Е. обжалва решението, като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, касателно изводите на съда, че не е проявена груба небрежност от загиналия работник и възражението на ответника за съпричиняване е отхвърлено, както и относно определеният от съда размер на обезщетенията за неимуществени вреди, предвид връзката на всеки един от ищците с починалия. Позовава се на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил общ писмен отговор от насрещните страни – А. М. К., Е. Х. К. и Е. Х. К., чрез адвокатите Н. Д. и Г. Р., в който оспорват касационната жалба, поддържат, че решението в обжалваните от „Г.

К.“ Е. части по същество е правилно и законосъобразно.

Касационните жалби са процесуално допустими, подадени са в срока по чл.

2

283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:

От събраните по делото писмени, гласни доказателства и експертни заключения е установено, че на 16.08.2024 г., около 11:17 часа, при извършване на армировъчни дейности на обект „М.“, находящ се в [населено място], по време на работа при ответния работодател при наличие на трудово правоотношение с пострадалия работник Х. К., по време на възложена от последния работа, последният е претърпял внезапно увреждане на здравето, причинило смъртта му. Инцидентът е деклариран от ответният работодател и признат за трудова злополука съгласно чл. 55, ал. 1 КСО, вр. с чл. 200, ал. 1 КТ, съгласно разпореждане № 5104-02-127 от 15.11.2024 г., издадено от ТП на НОИ, [населено място]. В същото е посочено, че се касае за внезапно увреждане на здравето на Х. К., станало като същият е закачал за пореден път куката на крана за арматурна колона, лежаща на плочата, когато внезапно се е хванал за сърцето и паднал изпънат назад върху друга пачка колони.

Извиканата линейка го откарала до МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, [населено място], където било установено, че е починал. Видно от цитирания в същото разпореждане протокол № 5103-02.21 от 08.11.2024 г. за резултатите от разследване на злополуката въз основа на съдебно-медицинска експертиза № 173/2024 г. на отделение „Съдебна медицина“ към УМБАЛ Бургас АД, като изводът от направените анализи и измервания на предоставения удължител, намиращ се на плочата, е че смъртта настъпила вследствие въздействие на електрически ток. По възраженията срещу исковете, въззивният съд е изложил, че за да е осъществена хипотезата на чл. 201, ал. 1 КТ към умисъла за нарушаване на установените за извършване на трудовата дейност правила трябва да се прибави и умисълът за реализиране на самото увреждане. В тежест на ответника е било да установи наличието на умишлено увреждане, но доказателства в тази насока не са ангажирани от последния. По отношение на възражението по чл. 201, ал. 2 КТ за груба небрежност на пострадалия, съдът е приел, че инцидентът е настъпил при липса на каквото и да е виновно поведение на пострадалия, което да е съпричинило настъпване на вредоносния резултат. Това е така, защото преди пострадалият да започне 3 работата си по полагане на колони и качване на пачките с колони на плочата върху нея не е имало електрически удължител. В случая на обекта са работели отделни бригади от кофражисти и арматуристи, които са в трудовоправни отношения с различни работодатели, като в показанията си св. П. – кранист при ответника сочи, че няма лице, което да координира работата между различните бригади. Същата свидетелка заявява, че е била на плочата преди започване на работата на пострадалия и не е видяла там да има кабел. Според св. П. кабелът е качен на плочата, след като бригадата от арматуристи е започнала работа, като сочи, че за работата на кофражистите по разчертаване, предхождаща тази на пострадалия-арматурист не е необходимо ползване на електрически инструменти, тъй като се извършва с въже и боя. Същите обстоятелства се установяват и от показанията си свидетелката К. – служител на ответника която е заявила, че е проверила работната площадка минути преди инцидента и не е видяла на плочата да се намира такъв удължител. В тази връзка в протокола за разследване на злополуката е записано, че в писмените си обяснения на кофражиста – М. М. трето лице-помагач по делото е заявил, че той е разчертавал за времето от 8.10 до 10.30 - 11.00 ч., като за целта е опънал на плочата кабели – единият 25 м., а другият 20 м., които оставил под напрежение, защото му трябвали за ел. инструменти – циркуляр и дрелка. По делото не се установи пострадалият, който е започнал работа около 10.00 часа да е предвиждал, да е знаел или възприел по някакъв начин обстоятелството, че върху плочата, която се е намирал и е представлявала работното му място според възложената му за деня работа и по време на изпълнението й е бил разпънат въпросният удължител, който е бил оставен под напрежение от служители на друг работодател „В. С. 89“ Е. по време на извършваната от пострадалия работа, свързана с насаждане на колони. Не е установена също никаква производствена необходимост, свързана с работата на бригадата на кофражистите за ползване на електричество при извършваното от тях в този ден разчертаване. Също така по делото няма данни пострадалият-арматурист да е извършвал възложената му към момента на инцидента работа в разрез с нарежданията на работодателя или в нарушение с правилата за безопасност или извън периметъра на работното си място, така, че да е навлязъл в зона, извън необходимата му за работния процес, за която да е знаел или допускал, че в нея се намират предмети, застрашаващи живота/или здравето му. Доколкото по делото става ясно, че 4 електрическия кабел е бил разпънат и оставен под напрежение от служители на друга бригада-кофражисти върху плочата, явяваща се работно място на пострадалия по време на работния му процес, а не преди започване на работата му и при ясното знание и на останалите арматуристи, че в този ден се е извършвало разчертаване, за което не е било необходимо ползване на електричество, неоснователни са възраженията на ответника, че Х. К. е имал каквато и да е обективна възможност да възприеме кабелът и да сигнализира на собственикът му да го изключи, респ. да го отстрани или сам да го изключи. Доказателства процесният кабел да е бил възприет при започване на работа от което и да е лице от бригадата на пострадалия, респ. и от последният липсват по делото. На следващо място видно от представения по делото доклад е установено, че ползваните от служителите на „В. С. 89“ Е. удължители за работа в процесния обект са били са с компрометирана изолация, като е дадено становище, че инцидента е породен от пробив на едното жило на единият от удължителите, което в дадения момент е било фазово. Налице е извършено нарушение от служителите на „В. С. 89“ Е., които не са съблюдавали правилата на чл. 16, ал. 1, т. 6 ЗЗБУТ във вр. чл. 415, т. 1 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V, тъй като е следвало въпросният удължител да бъде премахнат от обекта, респ. да не бъде изключен от напрежение след приключване на работа с него. По образуваната срещу ответника административно-наказателна преписка същият е санкциониран по чл. 16, ал. 1, т. 6 ЗЗБУТ във вр. чл. 15, т. 5 и 8 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи, затова, че не е осигурил ефективен контрол за извършване на възложена работа без риск за здравето и по безопасен начин, така, че да не бъде допуснато при започване на работа по качване на пачки с колони на плочата, както и по насаждане на самите колони, около тях да има кабели, по които преминава висока напрежение. А, дали пострадалият е бил с предоставените му от работодателя ръкавици според съда е обстоятелство, което няма правно значение в случая, доколкото осигурените от работодателя предпазни ръкавици нямат защита при протичане на електричество. При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Х. К., което се следва на ищците, съответно съпруга, дъщеря и син на починалия, съдът е отчел, че към момента 5 на злополуката последният е бил на 32 г., в млада и трудоспособна възраст, без данни за здравословни проблеми. Установено от свидетелските показания и извършената в първата инстанция съдебно-психологическа експертиза, че семейството му е било сплотено, задружно с хармонични отношения на обич и разбирателство, като пострадалият полагат основно грижите за финансовото благополучие, а и също се грижел ежедневно за децата си. По делото е установено, че поради невръстната си възраст децата все още не могат да осъзнаят напълно липсата на баща си и питат къде и кога ще се върне. По отношение на съпругата-ищца става ясно, че тя изпитва голяма душевна болка и мъка от загубата на съпруга си, които чувства не е преодоляла и въпреки, че се опитва да скрие от децата, когато те заспят плаче и тъгува за съпруга си. От свидетелските показания и експертното заключение става ясно, че злополуката е причинила тежки и с постоянен характер емоционални страдания за ищците, които както правилно е приел и районният съд трудно могат да бъдат преодолени. Определения от първата инстанция размер на всяко от трите обезщетения е съобразен и с инфлационните процеси в страната, доколкото обезщетението трябва да е справедливо не само към момента на настъпване на вредите, но и към момента, в който е определено.