Определение № 699 от 25.09.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 699 гр. Сливен, 25.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. М.а Маринова мл.с. Юлия Ив. Славова като разгледа докладваното от Стефка Т. М.а Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20262200500470 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ВИВУС.БГ“ ЕООД, гр. С. против Определение №3125 от 07.08.2026г. по гр.д.№1299/2026г. по описа на С. районен съд, с което е оставена без уважение молбата на „ВИВУС.БГ“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Жалбоподателят заявява, че обжалваното определение е неправилно. Счита, че присъденият адвокатски хонорар бил прекомерен, необосновано завишен спрямо фактическата сложност на спора и реално извършените дейности по процесуална защита. Съдът следвало да определи размера с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Счита, че съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредбата за адвокатските възнаграждения. В случая спорът нямал правна и фактическа сложност, исковата молба била бланкетна и процесуалният представител на ищеца не се явил в проведеното открито съдебно заседание. Участието му се изчерпвало с процесуални действия, които са стандартни и присъщи за всяко производство от този вид и не надхвърляли минимално необходимото за упражняване на процесуалното представителство. Излага подробни съображения в тази насока. С оглед изложеното, моли съда да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта за разноските, като определи на пълномощника на ищеца възнаграждение в разумен, справедлив и пропорционален на реално осъществената 1 защита размер.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – М. Х. А., която в законоустановения срок чрез пълномощника адв. М. М. от АК - П. е подала отговор, с който намира частната жалба за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Посочва, че по делото са предявени два иска, като по всеки от тях защитата била различна. По делото били извършени максимални фактически и правни действия, заслужаващи определяне на възнаграждение в размер на минималния по всеки иск.

Излага с съображения относно значимостта на адвокатския труд. Цитира редица актове на ВКС и на окръжни съдилища в страната в тази насока.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д. №1299/2026г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от М. Х. А. чрез пълномощник адв. М. М. против „ВИВУС.БГ“ ЕООД, гр. С., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: иск за прогласяване за нищожен на договор за кредит от 31.01.2024г., с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК и цена на иска 507,20 евро и иск за заплащане на сумата 98,16 евро недължимо платена по недействителен договор за кредит от 31.01.2024г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба, с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Ищцата била представлява от процесуален представител по пълномощие – адв.

М. М. от АК – П., осъществяващ безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 т.2 от ЗАдв.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните не са били представлявани от процесуални представители по закон или пълномощие.

По делото е постъпило подробно писмено становище от адв. М.. Към него е приложен списък на разноските по чл.80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие с посочено безплатно представителство по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв и удостоверение за регистрацията си по ЗДДС.

С Решение №681/16.07.2026г. по гр.д.№1299/2026г. на СлРС са уважени изцяло предявените от М. Х. А. против „ВИВУС.БГ“ ЕООД, гр. С. главни искове, като е прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит от 31.01.2024г. и е осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 98,16 евро, недължимо платена по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от 09.04.2026г. до окончателното плащане. С Решението е присъдено адвокатско възнаграждение на адв.

М. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 246 евро с ДДС.

Препис от Решението е връчено на „ВИВУС.БГ“ ЕООД, гр. С. на 23.07.2026г.

На 27.07.2026г. „ВИВУС.БГ“ ЕООД е подало молба по чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта относно разноските, като се определи 2 възнаграждение на пълномощника на ищеца в разумен, справедлив и пропорционален на реално осъществената защита размер.

В срок е постъпило становище по молбата от насрещната страна.

С обжалваното Определение №3125 от 07.08.2026г. по гр.д.№1299/2026г., СлРС е оставил молбата без уважение. Посочено е че е съобразена фактическата и правна сложност на делото и броя на исковете, като минималното дължимо възнаграждение било в по-висок от присъдения размер.

Определението е връчено на „ВИВУС.БГ“ ЕООД на 13.08.2026г.

На 18.08.2026г. е подадена частна жалба против определението от 07.08.2026г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В случая са предявени два главни иска /установителен по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК и осъдителен по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД/, които са уважени изцяло, поради което, на основание разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски по производството.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете. Използваният израз в разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредбата „интерес“ не изключва прилагането на разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата. Напротив, тя визира цената на всеки отделен иск и не изключва прилагането на отделните хипотези към цената /интереса/ на всеки един от исковете поотделно. Следва да се определи за всеки отделен иск минимално възнаграждение по Наредбата, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. В тази насока е практиката на съдилищата и тази на ВКС.

Следва да се отбележи, че самите искове не се намират в отношение на главен и акцесорен помежду си, т.е. на главница и мораторна лихва към нея. По всеки един от тях се извършва отделно доказване, доказване на различни правнорелевантни обстоятелства. От уважаването на единия не следва автоматично уважаването на втория. Освен това, право на ищеца е да прецени колко и какви искове да предяви, по какъв процесуален ред и начин ще защити интереса си. Процесуалният представител на ищеца е провел активни процесуални действия, както по подготовка на делото, така 3 и в хода на самото производство. Извършените от него действия не могат да бъдат определени като банкетни. Адвокатът осъществяващ процесуално представителство на ищеца е подходил компетентно и отговорно при защита на интересите му, поради което следва да му се присъди и съответното възнаграждение.

Тъй като пълномощникът на ищцата й е оказал безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв., то на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв, същият има право на възнаграждение в размер, определен от съда. При определяне на възнаграждението, съдът следва да се ръководи от критериите по чл. 36, ал.3 от ЗАдв., които са: фактическа и правна сложност; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защитата и съдействието, в т.ч. времето на извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката. В случая, поради липса на данни по последните два критерия, съдът прецени първите два – фактическата и правна сложност на спора и засегнатия интерес по всеки един от двата обективно кумулативно съединени иска.

Наред с тези критерии, съдът прецени и извършените от пълномощника на ищцата процесуални действия, направените процесуални и доказателствени искания.

Преценявайки сложността на делото и положените процесуални усилия от страна на пълномощника на ищцата, направените доказателствени искания, уважени от съда, намира определения от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение за напълно справедлив и съответстващ на положения от адвоката труд. С отговора на исковата молба иска е изцяло оспорен като неоснователен, поради което и са предприети съответни действия по доказване от страна на процесуалният представител на ищцата.

Следва да се отбележи, че заложените в НВАР минимални адвокатски възнаграждения следва да се приемат като ориентир, който съсловната организация е приела, че съответства на положения от адвокатите труд. Все пак трудът положен от адвокатите по реда на чл.38, ал.1 от ЗА следва да получи адекватно възнаграждение и ангажиментът им с предоставяне на безплатна правна помощ на нуждаещи се лица, които нямат финансова възможност да заплатят адвокатско възнаграждение не следва да се превръща в повод те да бъдат незаслужено санкционирани, като трудът им не бъде заплатен.

Съобразявайки цената на двете самостоятелни искови претенции, съдът констатира, че адвокатското възнаграждение без ДДС възлиза на сумата от 409,03 евро. При това положение, определената от районният съд сума от 246 евро с ДДС въобще не е прекомерно адвокатско възнаграждение. Тъй като адв. М. е регистриран по ЗДДС върху адвокатското възнаграждение, определено от съда следва да се начисли ДДС, както правилно е сторил районният съд.

Правилно районният съд е отказал да измени размера на присъденото 4 адвокатско възнаграждение.

Поради това и подадената против определението по чл.248 от ГПК частна жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 и чл.248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. ***************против Определение №3125 от 07.08.2026г. по гр.д.№1299/2026г. по описа на С. районен съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането за изменение на постановеното по д е л о т о Решение №681/16.07.2026г., в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5