Решение № 835 от 05.05.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 835 гр. **** , 29.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20203100503369 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.268-273 ГПК .

Образувано по въззивна жалба от А. О. Б. , чрез адвокат С.А., против решение № 3701/ 05.08.2020г по гр.д.№ 1818/ 2020г. на Районен съд-****, поправено с решение № 260747/ 16.10.2020г., в частите, в които е определен 1-срок на режим на лични отношения на бащата с детето **** Б., без приспиване и в присъствието на майката, присъдена е издръжка в размер на 350лв. от датата на исковата молба- 10.02.2020г. , и по отношение на присъдената за минал период / 09.02.2019г.- 09.02.2020г./ в размер на 4200лв., на основание чл. 149 СК.

Изложени са възражения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в оспорените части. Изразено е становище, че определеният едногодишен срок е ненужно дълъг и с оглед запазване връзката между родители детето следва да бъде намален до 6 месеца. Оспорен е размера на присъдената издръжка като прекомерно завишен , неотговарящ на действителните нужди на детето, което е в добро здравословно състояние, живее при много добри жилищни и битови условия, семейството на майката реализира добри доходи. Към момента жалбоподателят има второ дете , родено на 21.07.2020г. , за което също следва да се грижи.Не разполага със собствено жилище и заплаща наем в размер на 390лв. месечно. Счита, че издръжка в размер на 200лв. е достатъчна за нуждите на детето, която може да заплаща без затруднения. Счита, че предявеният иск за заплащане на издръжка за минало време е неоснователен, поради събраните доказателства за редовна финансова помощ с различни по размер суми, закупуване предмети на бита, заплащане на периодични разходи / телевизия, интернет, телефон/, различни курсове на детето, осигуряване средства за летни лагери и почивка на семейството.

По същество отправя искане за изменение на решението в обжалваната част за режима на лични отношения с определяне 6-месечен срок при който детето ще посещава баща си без преспиване и в присъствието на майката; за отмяна на присъдената издръжка от влизане на решението в сила, за разликата над 200лв. до 350лв., и отхвърляне на предявения иск за тази сума; за отмяна изцяло на присъдената за минало време издръжка и отхвърляне на иска по чл.149 СК . В евентуалност да бъде намалена до размер на 2400лв. за периода 09.02.2019г.- 09.02.2020г.

Претендира разноските за въззивна инстанция.

1

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна- М. Х. Б., чрез адвокат **** М., в който излага доводи за неоснователност на жалбата и направените искания. Счита, че първоначалният ограничен режим на личен контакт по продължителност на периода е абсолютно задължителен , поради констатираната в хода на процеса фактология. Между бащата и детето липсва пълноценна комуникация , но са налице интензивни негативни реакция и страх от детето, поради осъществено физическо насилие. Твърди също, че ответникът не е проявил инициатива да види дъщеря си , дори на рождения ден, не е участвал в подготовката за първия учебен ден, той е напълно дезинтересиран и отчужден. Моли решението да бъде потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски.

Дирекция „Социално подпомагане“- **** , не изразява становище.

Съставът на Варненския окръжен съд, предвид становищата на страните и доказателствата към делото, преценявани при условията на чл.269 от ГПК и чл.235, ал. 2 ГПК , констатира :

Решението на Варненския районен съд по гр.д.№ 1818/ 2020г. не е обжалвано и поражда законните си последици по отношение на постановеното прекратяване на граждански брак между М. Х. Б. и А. О. Б., гражданин на Федерална република ****, на основание чл. 49, ал.1 от Семейния кодекс; предоставеното упражняване на родителските права по отношение на детето **** **** А.Б. на майката, и определеното местоживеене на нейния адрес в гр.****; втората част от режима на лични отношения; ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата.

Предмет на въззивно разглеждане са :- режима на лични отношения на бащата с детето за срок от една година, считано от постановяване на съдебното решение : веднъж месечно – всяка последна събота и неделя от месеца , от 09.00ч. до 17.00ч., без преспиване и в присъствието на майката; - размерът на присъдената издръжка, на основание чл.143 СК, за разликата над 200лв. до 350лв.;- издръжката присъдена за периода 09.02.2019г.- 09.02.2020г.,на основание чл.149 СК.

Според мотивите на решението между бащата и детето липсва изградена емоционална връзка , което налага първоначален режим за период от една година, през който срещите да се осъществяват без преспиване и в присъствието на майката.

В посочената част жалбоподателят оспорва единствено едногодишния срок, който счита за ненужно дълъг, с оглед да бъде запазена пълноценната връзка и детето да получава внимание и грижа от двамата родители.

Съдът преценява следните факти и обстоятелства:

Бащата не е имал възможност да живее с детето след раждането му, когато през 2010г. е екстрадиран и се връща в **** за уреждане на гражданския и имиграционен статус. Поради раздялата между тях няма изградена емоционална връзка, с изключение на времето, в което са заедно при гостуването на майката и детето, тогава на възраст 2 години. През 2016г. ответникът се събира със семейството си и след това започва работа в гр.София. Срещите са периодични от лятото на 2016г. до септември 2019г. Окончателно страните са разделени през януари 2020г., като общуването на ответника с детето е ограничено до комуникация по телефона.

Становището на Дирекция „Социално подпомагане“-****, за съществуващата емоционална връзка, се базира на информация от майката и детето, което е заявило в процеса на социално проучване, че изпитва страх от бащата си, който веднъж я набил, и желае срещите да се осъществяват в присъствието на майката.

Ответната страна не оспорва, че е имало случай на физическо посегателство, но счита, че шамарът е инцидентна проява и като такава не трябва да определя граници на общуването с дъщеря му.

Съдът приема, съобразно посочените данни, че първоначалният режим на лични отношения ще осигури емоционална сигурност за детето в отношението към бащата, и на този етап ще благоприятства развитието на пълноценна връзка „родител- дете“. Ответникът е изразил желание да бъде част от живота на дъщеря си, но не е предприел конкретни стъпки към общуване в 2 реална среда от януари 2020г. При тези обстоятелства изцяло в интерес на детето е първите срещи по регламентирания режим да бъдат в присъствието на майката и тя да съдейства за укрепване на доверието към бащата, а той от своя страна да изгражда правилна нагласа към неговите потребности.В контекста на изложените съображения определеният срок не е прекомерен.

По иска за издръжка, на основание чл.143 СК :

На основание чл.59,ал. 2 СК издръжката на децата е част от въпросите, по които съдът се произнася служебно, ако страните не постигнат споразумение.

Спорът в настоящото производство е относно размера на присъдената издръжка , за разликата над 200лв. до 350лв. Решението не е обжалвано относно началната дата на задължението, и в частта, в която искът е отхвърлен до предявения размер от 400лв.

Съгласно разпоредбите на чл.140, т.1 и чл.143, ал.1 и 2 СК , задължението за издръжка на дете е безусловно и от първи ред.Родителят дължи изпълнение независимо дали е работоспособен и дали може да се издръжка от имуществото си.

По правилото на чл.142, ал.1 СК издръжката е променлива величина, която адекватно следва да отговаря на нуждите на лицето, което има право на издръжка, поставени приоритетно пред възможностите на задълженото лице. Потребностите на детето **** включват обичайните за възрастта и образователното ниво, здравна профилактика, социални и културни нужди, разходи за извънкласно обучение / посещение на школа по рисуване и плуване/, необходими за неговия живот и развитие в перспектива.

По отношение възможностите на бащата е установено, че от май 2018г. има среден месечен доход над 2100лв. нетно възнаграждение, според удостоверение № 219/ 08.05.2019г. и удостоверение № 358/ 22.06.2020г. издадени от „Пейсейф България“ ЕООД. Ново обстоятелства е раждането на друго дете, за което следва да полагат грижи двамата родители. Следва да се съобразят като разход средствата за наем и по законова дефиниция участието му в издръжката на друго дете.

Майката М.Х. е родител на две непълнолетни деца- на 17 години и 15 години, и пряко ангажирана с грижите за тях. По писмени данни тя е на трудов договор към „Крам комерс БГ“ ООД и през периода 01.01.2020г.- 01.05.2020г. е получавала минимално трудово възнаграждение, допълнително от работа в друга фирма- „Прогрес 13“ ООД е получила за март 2020г.възнаграждение от 167.57лв. Според социалния доклад нейното актуално възнаграждение е в размер на 610лв.

Месечната помощ за детето Симона, на основание чл.8д от Закона за семейните помощи за деца, е предназначена за отглеждане на дете с трайни увреждания в семейна среда и се предоставят независимо от доходите на семейството за задоволяване на основните специфични поради увреждането потребности. Средствата, които законния представител получава за нуждите на другите деца /социална помощ и месечни издръжки/, не са показател за неговите възможности, както и оказваната финансова помощ от майката на ищцата не е доход на семейството.

Съдът не приема защитната теза на въззивника за определяне на издръжката към границата на задължителния минимум. Икономическите условия в страната диктуват ежегодно увеличаващи се разходи за базови нужди- храна, облекло,транспорт, консумативи. Показател за инфлационния индекс е промяната на минималната работна заплата. Съпоставимо с този показател, на основание чл.142, ал.2 от СК, се променя и размера на минималната издръжка, която от 01.01.2021г. е 162.50лв., съобразно приетата с ПМС № 331/ 26.11.2020г. минималната работна заплата от 650лв.

Обобщено от всички установени факти, бащата разполага с по-добри финансови възможности, които му позволяват да осигурява повече средства, за разлика от майката, която към момента полага преки и непосредствени грижи за три деца. При обща издръжка в размер на 400 лв., неговото участие със сумата 350лв. месечно е обосновано, защото по този начин ще осигури на детето условия на живот, необходими за неговото развитие.

3

По иска за издръжка, на основание чл.149 СК :

Пред въззивния съд ответникът поддържа твърденията, че е участвал в издръжката на детето с ежемесечна парична помощ в размер на 200лв. от началото на 2020г., и закупуване на дрехи на стойност 250лв. През годините е финансирал покупката на различни предмети за бита.

Доказателствената тежест при установяване на спорни факти и обстоятелства, е на страната, която черпи права от тях. В процеса не са ангажирани доказателства какво е конкретното участие на бащата в издръжката на детето през едногодишния период до завеждане на исковата молба. До фактическата раздяла през септември 2019г. ответникът е пътувал от София до **** всеки месец или на два-три месеца, помагал на детето си, купувал дрехи и други вещи, според показанията на св.Илиева. Ищцата не отрича и финансово участие, но твърди, че е било инцидентно и с малки суми.

От изложеното следва, че задължението за издръжка не е изпълнявано периодично и адекватно на нуждите на детето. При тези обстоятелства искът е основателен и частично доказан по размер. При месечна издръжка в размер на 250лв., дължимата за периода 09.02.2019г.09.02.2020г., следва да бъде 3000лв. В останалата част- до присъдения размер от 4200лв., искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно в частите, в които е определен режим на лични отношения на бащата с детето за срок от една година без преспиване и в присъствието на майката, и относно размера на присъдената издръжка, на основание чл.143 СК.