Определение № 897 от 28.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 897 гр. Пловдив, 28.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500662 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК 175074752, против Разпореждане от 28.01.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 22365/2024 г. на РС - Пловдив, XХIII гр. състав, с което отхвърлено заявлението му с вх. № 133315/30.12.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Т. Д. Д. с ЕГН: ********** за вземанията по Договор за потребителски кредит № 40013840349/01.12.2022 г., за вземанията от 643.01 – неплатена главница, 183.85 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода 05.10.2023 г. – 04.10.2024 г., 50.61 лв. – лихва за забава от 06.02.2023 г. до 04.10.2024 г.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, като иска неговата отмяна и връщане на делото на PC - Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за посочените вземания.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от лице, имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.

По същество:

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор 1 за потребителски кредит, сключен с потребител.

Доколкото претенциите се основават на договор за договор за потребителски кредит, предоставен от търговец на физическо лице, длъжникът има качеството потребител по смисъла на ЗЗП.

Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. За да се отхвърли заявлението е достатъчна констатацията за наличие на обоснована вероятност относно неравноправност на клаузи по договора за паричния заем, а такава обоснована вероятност в случая е налице.

Видно от приложения със заявлението договор, страните са уговорили задължение за длъжника за заплащане на кредитора на възнаграждение за закупен пакет „Допълнителни услуги“, която уговорка според настоящия съдебен състав противоречи на добрите нрави.

Така наречените „Допълнителни услуги – Фаст и Флекси“ се изразяват в следното: Приоритетно разглеждане и отпускане на потребителския кредит;

Право на промяна на погасителния план. На кредитополучателя е изплатен кредит от 900 лв., дължимата сума за връщане по кредита е 1331,90 лв. при ГПР от 49,09 %, ГЛП 41 %, а дължимата сума за връщане ведно с пакет „Допълнителни услуги “ е в размер на 2321, 90 лв.

Клаузата, установяваща задължение за длъжника за заплащане на възнаграждение за посочените допълнителни услуги противоречи с добрите нрави, тъй като по този начин многократно се увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. Същата противоречи и на нормата на чл. 10а от Закона за потребителския кредит, която дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, но същите не трябва да са за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Тази уговорка заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и реално води до увеличаване на възнаграждението на кредитора, представлявайки скрита лихва.

Ето защо и на основание чл.23 ЗПК дължимо е връщането само на главницата, представляваща чистата сума по кредита.

В случая обаче заявителят признава извършено плащане по кредита в размер на общо 1116,20 лв., а чистата стойност на кредита възлиза на 900 лв., поради което липсват предпоставки за уважаване на заявлението и за чистата сума по кредита, а същото следва да се отхвърли изцяло.

С оглед изложеното съдът приема обжалваното разпореждане в посочената част за правилно. Като такова, същото ще бъде потвърдено.

2

По изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 28.01.2025 г., постановено по ч.гр.д.

№ 22365/2024 г. на РС - Пловдив, XХIII гр. състав, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр.

София, ЕИК 175074752, с вх. № 133315/30.12.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Т. Д. Д. с ЕГН:

********** за следните вземания по Договор за потребителски кредит № 40013840349/01.12.2022 г.: 643.01 – неплатена главница, 183.85 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода 05.10.2023 г. – 04.10.2024 г., 50.61 лв. – лихва за забава от 06.02.2023 г. до 04.10.2024 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3