Решение № 2665 от 07.06.2018, Районен съд - Варна

Р

E Ш

Е Н И Е

№ ……………./07.06.2018 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІI състав, в публично заседание на осемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МАРИАНА

МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18099/2017 г.

Производството е образувано по предявен от И.С.И., ЕГН **********, адрес: *** срещу „О.Б.Б.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** осъдителен иск с правна квалификация чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 57 ЗПУПС /отм./ с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1700 лева /след извършен частичен отказ по реда на чл. 233 ГПК/, представляваща обезщетение за вреди в размер на стойността на извършени на 20.10.2017 г. пет броя неразрешени операции, всяка на стойност от по 400 лева, с кредитна карта *, издадена от „О.Б.Б.“ АД, в периода 16.35 часа до 16,41 часа, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата претенция -

31.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Между ищеца и ответника е сключен договор на 21.03.2008 г. за издаване и ползване на кредитна карта – *.

На 20.10.2017 г. предните врати и задна багажна врата на автомобила на ищецът с рег. № * са разбити като от него са откраднати двете, притежавани от него карти, сред които е и кредитната карта * *.

В 16.35 часа; в 16.38 часа; в 16.39 часа; в 16.40 часа и в 16.41 часа на горепосочената дата, преди да бъде блокирана кредитната карта, без съгласието на И. са изтеглени общо 2000 лева, всяко от петте тегления на стойност 400 лева като за тези тегления последния бил уведомен чрез изпращането на смс-и. За извършената кражба е подаден сигнал в Областна дирекция „ Полиция“ – *, второ РУ – *, по който е образувано досъдебно производство и са издадени два броя удостоверения, които са представени на ответника, в уверение на това, че кредитната и дебитната карти, издадени от тях са откраднати и без негово съгласие е изтеглена сумата от 2000 лева. На 27.10.2017 г. входирал молба в „О.Б.Б.“

АД с искане да му бъде възстановена неправомерно изтеглената сума чрез осъществените пет тегления. През месец декември 2017 г. получил отказ да се възстанови сумата в размер на 2000 лева, тъй като ответникът считал, че ищецът не е спазил ЗПУПС, както и условията на сключения между тях договор и общите условия към него, поради което следвало да понесе изцяло загубите, свързани с неразрешените платежни операции. И. посочва, че е изправна страна като е спазил законовите задължения във връзка с предоставения му платежен инструмент /веднага след като разбрал за нерегламентираните тегления чрез получените смс-и се свързал с представител на банката и поискал блокиране на дебитната и кредитната му карта, както и представител удостоверения за извършената кражба/. Предприел и всички разумни действия за запазване на персоналните защитни характеристики на кредитната карта като информация за тези характеристики съхранявал отделно от платежния инструмент, като съхранявал ПИН по начин, който не дава възможност да се узнае от други лица. На основание изложеното моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски в исковото и обезпечителното производство.

В срока по чл. 131 ГПК заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, поради което моли за неговото отхвърляне. Посочва, че с ищеца са намират в договорни отношения във връзка с издаване на кредитна карта * както и че на 20.10.2017 г. ищецът е уведомен за извършените пет транзанкции чрез изпращането на смс. За извършената кражба от автомобила му, сигналът е подаден три дни след извършеното теглене. Твърди, че И. действал при груба небрежност след като е допуснал използването и узнаването на ПИН код на кредитната карта, което се установявало от факта, че транзакциите са извършени с въведен от първия път ПИН код. Посочва, че не е спазено договорното задължение да се унищожи ПИН кода на кредитната карта. Допринесъл е за неправомерното отнемане на дебитната и кредитната карта след като ги е оставил в колата. Счита, че не са налице основания за ангажиране отговорността на ответника, тъй като ищецът не е положил грижата на добър стопанин и не е опазил персоналните данни – ПИН кода за конкретната карта. От своя страна ответникът е изправна страна като е спазил законовите изисквания и процедурата по издаване, предаване и реагиране при обаждане от страна на клиента. В условията на евентуалност посочва, че ищецът неоснователно претендира от ответника цялата сума, тъй като с настъпване на застрахователното събитие, застрахователят му е изплатил сумата по застраховката в размер на 300 лева.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от фактическа страна:

Безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти и обстоятелства: че е налице валидно възникнала облигационна връзка между страните, съобразно сключения между тях договор за издаване и ползване на кредитна карта, въз основа на който на ищеца е издадена и предоставена от ответника кредитна карта *, както и че на 20.10.2017 г. в 16.35 часа; в 16.38 часа; в 16.39 часа; в 16.40 часа и в 16.41 часа са извършени чрез кредитна карта *9 пет транзакции, всяка на стойност 400 лева, за които ищецът е уведомен чрез СМС.

Прието като писмено доказателство е удостоверение от

Второ районно управление,*** г., издадено в полза на И.С.И., от което се установява, че на 20.10.2017 г. е извършена кражба на кредитна и дебитна карта от товарен автомобил с рег. № *. Видно е още, че по случая е образувано ДП № * г. по описа на * РУ.

От уведомление от 15.12.2017 г. от страна на ответника до ищеца се установява, че на последния е отказано възстановяване на изтеглените на 20.10.2017 г. суми чрез извършените пет транзакции, тъй като е счетено, че не е спазено изискването на разпоредбите на ЗПУПС, условията по договора за издаване на карта и общите условия на банката. Посочено е още, че оспорените транзакции, извършени с кредитната карта са протекли успешно с въвеждане на верен ПИН и четен чип на картата още от първия път. Преди по време и след оспорваните транзакции с кредитната карта няма опити за транзактиране, отказани с грешен ПИН. Отразено е, че с дебитната карта няма реализирани успешни тегления, извършен е опит за проверка на наличност, който е отказан поради грешно въведен ПИН код.

Въпреки че е приет за безспорен фактът, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за издаване и ползване на кредитна карта, последният е представен и приет като писмено доказателство по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 16.1 от същия се установява, че с полагане на подпис под този договор И. е потвърдил, че общите условия са му предадени и ги приема. С представен и приет по делото като писмено доказателство формуляр за предаване на карта на картодържателя от 11.03.2016 г. също се установява, че ищецът е получил общите условия на ответника за дебитни и кредитни карти.

Последният е неоспорен от страните и следва да се цени от съда при изграждане на правните изводи.

Видно от т.10.18 от общите условия банката не носи отговорност и не възстановява суми на клиенти, когато същите не са спазили задълженията си за опазване на платежен инструмент и/или неговите персонализирани защитни характеристики и/или навременно уведомяване, поради умисъл или груба небрежност.

Представен и приет по делото е формуляр за оспорена транзакция с банкова карта, издадена от ОББ от 27.10.2017 г., депозиран от И.С.И., от който се установява, че оспорва извършените на 20.10.2017 г. в 16.35 часа; в 16.38 часа; в 16.39 часа; в 16.40 часа и в 16.41 часа с кредитната му карта * * пет транзакции, всяка на стойност 400 лева. Отразено е, че същите са протекли чрез четене на чип и въвеждане на валиден ПИН код както и че последния не е съхраняван коректно, че други лица са имали достъп до него и кредитната карата не е била постоянно в картодържателя и той я е преотстъпвал на друго лице.

Посочено е още, че картата /както дебитната, така и кредитната/ са откраднати и е подадена жалба в полицията като последните са със статут – блокирана в системата на ОББ. Във формуляра има посочване, че оспорените транзакции, извършени с кредитната карта са протекли успешно с въвеждане на верен ПИН и четен чип на картата още от първия път. Преди по време и след оспорваните транзакции с кредитната карта няма опити за транзактиране, отказани с грешен ПИН. Отразено е, че с дебитната карта няма реализирани успешни тегления, извършен е опит за проверка на наличност, който е отказан поради грешно въведен ПИН код. Видно от формуляра е, че в анкетния лист картодържателят е декларирал, че съхранява оригиналния ПИН код в апартамента си, както и че го е записал на телефона си.

От оплакване, подадено от ищеца на 27.10.2017 г. до

ОББ се установява, че от личния му автомобил са му откраднати кредитна и дебитна карта и на 20.10.2017 г. са извършени 5 тегления по 400 лева. Видно от попълнения анкетен лист от И. от същата дата е, че съхранява оригиналния лист с ПИН кода от банката в апартамента си, а след прочитане на кода същият е записан в телефона му.

Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели. От разпита на свидетеля *, воден от ищеца се установява, че познава И. от 2000-2001 година. Не знае да е имал договорни отношения с банка, но при инцидента, когато започнал да получава смс-и от банката, че се извършват тегления от кредитната му карта, разбрал, че има такива. Заявява, че картата е била открадната от колата, за което ищецът уведомил полицията. Твърди, че не знае къде И. държи картата си и ПИН кода. В последствие уточнява, че го е виждал да вади картата от портфейла, поради което най-вероятно я съхранява там. Уточнява, че не знае какво точно е изчезнало от колата.

От разпита на свидетеля *, служител на ответника на длъжност „ръководител звено управление на риска“ се установява, че е чувал лицето И.И., тъй като последния има подадена жалба с оглед извършени неправомерни транзакции. Посочва, че банката е отказала възстановяване на сумите, тъй като не е съхраняван правилно ПИН кода на картата. Пояснява, че за да се извърши транзакция са необходими две неща – оригиналната пластика, която е чип картата и верния ПИН код. При липсата на един от тези два фактора транзакции не могат да се осъществят. Уточнява, че от двадесет годишния му опит улучване на ПИН кода от първия път не се е случвало, винаги е имало налучкване, ако нещо не е видяно или се гадае от откраднатите документи да се използва някакви дати, а в настоящия случай още първата транзакция е успешна. При дебитната карта няма успешен опит, тъй като ПИН кода не се е знаел, дори няма налучкване. Има само един опит с грешен ПИН код. Отразява, че оригиналния ПИН код в случая не е унищожен от клиента и освен това е записан в телефона, което е нарушение на изискванията да не се съхранява същия.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът констатира следното от правна страна:

За уважаване на исковата претенция в доказателствена тежест на ищеца е да установи, наличието на облигационна връзка /т.е. сключен договор за издаване и ползване на кредитна карта/, че ответникът се е задължил да извършва платежни услуги на ищеца посредством а карта, че платежна операция е извършена, но ищеца като кредитор не е останал удовлетворен, както и че е изпълнил задълженията си - /да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване; да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването; след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани защитни характеристики, включително да не записва каквато и да е информация за тези характеристики върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент/, размера на претендираната сума.