Определение № 5563 от 10.12.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5563 гр. Варна, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. П.

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502627 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на Н. К. М., чрез процесуалния си представител вх.№ 92780/06.11.2025г. по описа на ВРС срещу определение № 13954/13.10.2025г. постановено по гр.д. № 12723/2024г. по описа на ВРС, с което е прекратено производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Жалбоподателят твърди, че предявил против ответника А. Ю. А. иск за неоснователно обогатяване, произтичащо от неизпълнение на задължението му да и върне сумата от 10 000 евро след продажбата на жилището в кв.Трошево, бл.33, ет.5, ап.40 и в срок до 29.08.2010г. Поради това, че сумата не е върната, на ищцата се следват и пропуснати ползи и лихви за забава. Счита, че са изпълнени дадените от съда указания за отстраняване на нередовности на сезиращата искова молба, като посочва, че с последната уточнителна молба е формулирала петитум на предявения иск за признаване за установено, че е налице неоснователно разместване на имуществени блага по чл.55, ал.2 от ЗЗД в следствие на което ответникът се е обогатил със сумата от 10 000 евро, както и да бъде осъден да възстанови сумата ведно със законната лихва считано от датата на увреждането на ищцата. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

1

ВРС е бил сезиран с искова молба от Несрин Халилова Хасан против А. Ю. А., в която се твърди, че страните са живели на съпружески начала от 2000г. и са родители на детето Мелина, родено през 2001г. Посочва, че 2002г. взели решение да закупят апартамент в гр.Варна, който да бъде записан като собствен на детето. Закупен бил имот в ж.к.“Трошево бл.33, ет.5, ап.40, като за целта, ищцата многократно превеждала парични суми както на ответника, така и на продавачите по сделката. На 29.08.2008г. с ответника постигнали съгласие след продажбата на апартамента, ответникът да върне на ищцата сумата от 10 000 евро, дадена му като заем, в срок до 29.08.2010г. Твърди, че е узнала, че жилището е продадено през 2018г., но ответникът не е изпълнил задължението си да и върне сумата от 10 000 евро, ведно с лихвите считано от 29.08.2010г., в следствие на това е пропуснала ползи и не е получила лихви. Претендира съда да постанови решение, с което да признае, че ответникът се е обогатил неоснователно със сумата от 10 000 евро, ведно със законната лихва за периода.

С пет последователни разпореждания /от 10.10.2024г., 27.11.2024г., 04.02.2025г., 18.08.2025г. и от 12.09.2025г./ съдът е давал указания на ищеца за конкретно посочване на фактите, от които произтича вземането му, а в случай, че се предявяват повече от един искове – да уточни начинът на съединяването им, както и да формулира адекватен петитум на исковата си претенция.

С прекратителното определение от 13.10.2025г. ВРС е намерил, че ищецът не е изпълнил в цялост дадените му указания и е постановил прекратяване на производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

От изложената фактическа обстановка може да се заключи, че се касае за предявена облигационна искова претенция за връщане на сума в размер на 10 000 евро, която ищцата е превела на ответника за закупуване на жилищен имот в гр.Варна. Във всички уточняващи молби ищцата излага, че сумата е дадена на ответника като заем, а за връщането й е постигнато споразумение от 29.08.2008г., с което ответникът се е задължил да продаде имота и да върне паричната сума на ищцата, а в случай, че не го продаде – отново да върне парите в срок до 29.08.2010г. Т.е споразумението по същността си се явява доказателство удостоверяващо твърденията на ищцата за поетото от ответника задължение да върне получената в заем сума и срокът, в който следва да стори това – след продажбата, а при липса на продажба в срок до 29.08.2010г. Следователно може и следва да се заключи, че ищцата М. е предявила срещу ответника А. искова претенция за осъждане на последния да и върне дадената в заем сума в размер на 10 000 евро. Страната е въвела твърдения с исковата и първите две уточняващи молби, които допустимо могат да се квалифицират като иск за връщане на дадена в заем сума, поради което даването на последващи указания за уточняване на „юридическия факт, от който произтича вземането му“, както и за „уточняване на петитума“ са били ненеобходими и са довели до появата на последващи разнопосочни твърдения от страна на ищеца в стремежа му да изпълни съдебните указания.

Твърденията за неоснователно обогатяване на ответника, на фона на въведеното 2 заемно правоотношение, следва да се разбират като такива за настъпило фактическо неоснователно имуществено разместване предвид на това, че ответникът е неизправна страна касателно задължението си да върне получената сума, а не като петитум на искова претенция по чл.55 или чл.59 от ЗЗД. В този смисъл следва да се тълкуват твърденията и в уточняваща молба от 01.09.2025г. за това, че ответникът не е изпълнил споразумението между страните и искането да бъде осъден да върне получената в заем сума. Нещо повече, в уточняващата молба от 25.09.2025г. ищцата изрично е посочила, че „оттегля иска си по чл.59 от ЗЗД“, т.е иск за неоснователно обогатяване не е предмет на предявената пред съда претенция.

По отношение на формулираното в исковата молба искане за присъждане на пропуснати ползи и лихви, указанията на съда с разпорежданията от 10.10.2024г. и от 27.11.2024г. не са изпълнени надлежно, поради което следва да се приеме, че такива искове не са предмет на дължимото от съда съдебно произнасяне.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че от всички изложени твърдения в исковата и уточняващите я молби може да се приеме, че е предявен иск за връщане на дадена в заем парична сума в размер на 10 000 евро, който следва да бъде разгледан по същество. В случай, че за съда е неясно дали ищцата претендира сумата ведно със законната лихва върху нея считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане или претендира мораторна лихва за забава, то следва да даде на ищеца нарочни указания в този смисъл, доколкото конкретно такива липсват в даваните й указания с разпорежданията, с които исковата молба е оставяна без движение до настоящия момент. На това основание обжалваното прекратително определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 13954/13.10.2025г. постановено по гр.д. № 12723/2024г. по описа на ВРС, с което е прекратено производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

В Р Ъ Щ А делото на първоинстанционния съдопроизводствените действия по него. съд за продължаване на

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5563 гр. Варна, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. П.

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502627 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на Н. К. М., чрез процесуалния си представител вх.№ 92780/06.11.2025г. по описа на ВРС срещу определение № 13954/13.10.2025г. постановено по гр.д. № 12723/2024г. по описа на ВРС, с което е прекратено производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Жалбоподателят твърди, че предявил против ответника А. Ю. А. иск за неоснователно обогатяване, произтичащо от неизпълнение на задължението му да и върне сумата от 10 000 евро след продажбата на жилището в кв.Трошево, бл.33, ет.5, ап.40 и в срок до 29.08.2010г. Поради това, че сумата не е върната, на ищцата се следват и пропуснати ползи и лихви за забава. Счита, че са изпълнени дадените от съда указания за отстраняване на нередовности на сезиращата искова молба, като посочва, че с последната уточнителна молба е формулирала петитум на предявения иск за признаване за установено, че е налице неоснователно разместване на имуществени блага по чл.55, ал.2 от ЗЗД в следствие на което ответникът се е обогатил със сумата от 10 000 евро, както и да бъде осъден да възстанови сумата ведно със законната лихва считано от датата на увреждането на ищцата. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

1

ВРС е бил сезиран с искова молба от Несрин Халилова Хасан против А. Ю. А., в която се твърди, че страните са живели на съпружески начала от 2000г. и са родители на детето Мелина, родено през 2001г. Посочва, че 2002г. взели решение да закупят апартамент в гр.Варна, който да бъде записан като собствен на детето. Закупен бил имот в ж.к.“Трошево бл.33, ет.5, ап.40, като за целта, ищцата многократно превеждала парични суми както на ответника, така и на продавачите по сделката. На 29.08.2008г. с ответника постигнали съгласие след продажбата на апартамента, ответникът да върне на ищцата сумата от 10 000 евро, дадена му като заем, в срок до 29.08.2010г. Твърди, че е узнала, че жилището е продадено през 2018г., но ответникът не е изпълнил задължението си да и върне сумата от 10 000 евро, ведно с лихвите считано от 29.08.2010г., в следствие на това е пропуснала ползи и не е получила лихви. Претендира съда да постанови решение, с което да признае, че ответникът се е обогатил неоснователно със сумата от 10 000 евро, ведно със законната лихва за периода.

С пет последователни разпореждания /от 10.10.2024г., 27.11.2024г., 04.02.2025г., 18.08.2025г. и от 12.09.2025г./ съдът е давал указания на ищеца за конкретно посочване на фактите, от които произтича вземането му, а в случай, че се предявяват повече от един искове – да уточни начинът на съединяването им, както и да формулира адекватен петитум на исковата си претенция.

С прекратителното определение от 13.10.2025г. ВРС е намерил, че ищецът не е изпълнил в цялост дадените му указания и е постановил прекратяване на производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

От изложената фактическа обстановка може да се заключи, че се касае за предявена облигационна искова претенция за връщане на сума в размер на 10 000 евро, която ищцата е превела на ответника за закупуване на жилищен имот в гр.Варна. Във всички уточняващи молби ищцата излага, че сумата е дадена на ответника като заем, а за връщането й е постигнато споразумение от 29.08.2008г., с което ответникът се е задължил да продаде имота и да върне паричната сума на ищцата, а в случай, че не го продаде – отново да върне парите в срок до 29.08.2010г. Т.е споразумението по същността си се явява доказателство удостоверяващо твърденията на ищцата за поетото от ответника задължение да върне получената в заем сума и срокът, в който следва да стори това – след продажбата, а при липса на продажба в срок до 29.08.2010г. Следователно може и следва да се заключи, че ищцата М. е предявила срещу ответника А. искова претенция за осъждане на последния да и върне дадената в заем сума в размер на 10 000 евро. Страната е въвела твърдения с исковата и първите две уточняващи молби, които допустимо могат да се квалифицират като иск за връщане на дадена в заем сума, поради което даването на последващи указания за уточняване на „юридическия факт, от който произтича вземането му“, както и за „уточняване на петитума“ са били ненеобходими и са довели до появата на последващи разнопосочни твърдения от страна на ищеца в стремежа му да изпълни съдебните указания.