Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 307 от 12.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 308/2025
Вид
Решение № 307
Подписан
12.06.2025
Състав
Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Атанас Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Благоевград, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20251200500308 по описа за 2025 година съобрази следното:

Срещу решение № 166 от 03.07.2024 г., постановено по гражданско дело № 71 от 2023 г. на Районен съд Гоце Делчев, са подадени две въззивни жалби.

Първата жалба изхожда от „А - С“ ЕООД, ЕИК , седалище и адрес на управление с. А, общ. Х, обл. Б ул. „Е. П.“ №, представлявано от В. Н. А., и е насочена срещу частите на първоинстанционното решение, с които дружеството е осъдено да заплати парични обезщетения на И. Р. Б., Е. Ю. Б. и Е. Ю. Б., присъдени на основание чл. 200 от КТ. В нея се твърди, че въпросният съдебен акт, в атакуваните му части, е незаконосъобразен, необоснован и постановен при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Районният съд се позовал на показанията на свидетелите И. Я. Б. и Н. Ю. Д., които били близки роднини на починалия и били заинтересовани свидетели. Свидетелката Б. посочила, че не живее в с. А. и има впечатления само от първата седмица след смъртта на бащата.

Показанията й не били точни, конкретни и пълни и не установявали претърпяни от ищците неимуществени вреди с голям интензитет.

******Съдът нарушил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗДог. Внезапността на събитието и неподготвеността на ищците за него мотивирали скръбта им, но нямало данни състоянието им да е продължило за относително дълъг период от време. Присъдените обезщетения били извън принципа за справедливост и 1 не отговаряли на установените по делото претърпяни неимуществени вреди от ищците. Необосновано и незаконосъобразно, в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, съдът приел, че направеното от ответното дружество възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ е недоказано. Тези изводи не се основавали на събраните по делото доказателства, които, в нарушение на процесуалните правила, не били обсъдени в обжалваното решение. Съдът не се съобразил с разпоредбите на закона и с практиката на ВКС по приложението на закона. От събраните по делото доказателства се установявало по несъмнен начин, че починалият Ю. Б. е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, като не е спазил изискванията за безопасни и здравословни условия на труд. Самоволно, въпреки проведения инструктаж, Ю. Б. не извършил необходимото за цялостното укрепване на изкопа и не изпълнил задълженията си да пази своите и на останалите здраве и живот. По свое решение, без да му е дадено каквото и да било разпореждане, той влязъл в изкопа преди поставяне на укрепването. Като дългогодишен служител, Б. следвало да знае безопасните и здравословни условия на труд за работа в изкоп, който не бил укрепен изцяло. Той проявил груба небрежност и допринесъл за настъпване на трудовата злополука. ******* Всички събрани по делото доказателства сочели, че Ю. Б., наследодател на ищците, е проявил груба небрежност и е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат при претърпяната трудова злополука. Направеното възражение от ответното дружество по чл. 201, ал. 2 от КТ било основателно и следвало да бъде уважено, като присъденото обезщетение бъде намалено с приноса на починалия работник. Моли се за отмяна на решението в атакуваните му части и отхвърляне на предявените искове.

Подаден е отговор на тази жалба от ищците. В него се излагат съображения за неоснователност на същата. Присъденото обезщетение не било прекомерно високо спрямо претърпените вреди. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на трудова злополука, при смърт на пострадалия работник, съдът следвало да вземе предвид всички установени по делото обстоятелства за конкретния случай, които са от значение за определяне на неговия справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗДог. Такъв характер имали обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, възрастта на работника, стресът на близките от внезапното настъпване на смъртта, отношенията в семейството на пострадалия, грижите, които той е полагал за семейството си, преживените страдания от загубата на близък човек, както и загубата на морална, емоционална и материална подкрепа. Принципът за справедливост изисквал в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените морални вреди, настъпили в резултат от вредоносното действие.

Обезщетението имало за цел да репарира, в относително пълен обем, психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние. По конкретното дело категорично се доказали обстоятелствата около смъртта на Ю., внезапното й настъпване, 2 изключително близките му отношения с ищците *** на Е., Е. и И. в резултат на смъртта на най-близкия им човек, както и всички други елементи, подлежащи на доказване и обосноваващи уважаването на предявените искове.

Изцяло неоснователно се явявало оспорването на решението от ответната страна по спора. ********Ответната страна не доказала, при условията на пълно и главно доказване, наличието на хипотезата, изразена в чл. 200, ал. 4 от КТ. Моли се за потвърждаване на решението на районния съд в атакуваните от работодателя негови части, касаещи присъдените парични обезщетения.

И. Р. Б., ЕГН **********, адрес с. А, общ. Х, обл. Б., ул. „Ч“ № 6, Е. Ю. Б., ЕГН **********, адрес с. А., общ. Х., обл. Б., ул. „Ч.“ №, и Е. Ю. Б., ЕГН **********, адрес с. А., общ. Х., обл. Бл., ул. „Ч“ №, обжалват решението в отхвърлителните му части. Справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди било в размер на по 120 000 лева. Съдът неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗДог при определяне на обезщетението по справедливост. Претендираното от ищците обезщетение се явявало съобразено със съдебната практика по сходни дела и било справедливо по отношение на претърпените вреди, поради което и следвало исковете да бъдат уважени в пълния претендиран размер. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗДог не било абстрактно, а било свързано с преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства. При причиняване на смърт, за обезщетението за неимуществени вреди, от значение били възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия и редица други обстоятелства, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество. В казуса категорично се доказали обстоятелствата около смъртта на Ю., внезапното й настъпване, изключително близките му отношения с ищците, както и силните и болезнени техни емоционални преживявания в резултат на смъртта на най-близкия им човек. ***** Моли се за отмяна на обжалваните отхвърлителни части на съдебното решение и цялостно уважаване на предявените претенции.

Дружеството е подало отговор на жалбата на ищците. В него се застъпва тезата, че тя е неоснователна. Атакуваните със същата части на решението на Районен съд Гоце Делчев били допустими, основателни и законосъобразни. Те не следвало да бъдат отменяни. При постановяване на съдебното решение и определяне на размера на обезщетението, съдът не нарушил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗДог. Съгласно тази законова норма, критерият за определяне на обезщетението бил „по справедливост“. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не била абстрактна категория или субективна такава, която да е в зависимост от разбиранията и критериите на докладчика по делото. Във всеки случай преценката следвало да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. *****Първата инстанция изложила подробни мотиви. Тя спазила процесуалните правила и обсъдила всички доказателства. Моли се за оставяне на жалбата на ищците без уважение.

3

ЗАД „Е“, ЕИК 121265113, седалище и адрес на управление гр. С, р-н „И“, бул.

„Х“ № , представлявано от Д С Д и Р Г Б трето лице-помагач на ответника, е представило становище, с което заявява, че се присъединява към изложеното във въззивната жалба и отговора, депозирани от „A - С“ ЕООД. Районният съд следвало да вземе предвид доказателствения материал, от който се установявало, че не са доказани по безспорен начин претендираните неимуществени вреди. Приложените по делото документи, сами по себе си, не можели да констатират преживени страдания, тяхната степен и дали изобщо са били налице такива. Твърденията относно силната емоционална връзка между ищците и починалото лице също останали недоказани. Ищците не представили никакви доказателства, които безспорно да установят твърденията им. С оглед на трайната съдебна практика, стандарта на живот в страната и принципа на справедливостта, присъденото обезщетение било прекомерно завишено и не отговаряло на реално претърпените от страна на ищците дискомфорт, страдания и болки. Не се установявала особеност на изградена връзка, по-силна от обичайната. Не се представяли доказателства и за издръжка. Твърдените болки и страдания не можели да бъдат установени единствено със свидетелски показания, без да се ангажират и издадени своевременно документи от компетентни органи и лица /лекари, банкови институции, социални служби и т. н./. С оглед на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗДог, обезщетението следвало да бъде съобразено с конкретните обстоятелства. Безспорно било установено поведението на пострадалото лице, описано от ответника, и как то не е спазило изискванията за безопасност на работното място, представляващо съпричиняване на вредоносния резултат в твърдения процент.

„A - С“ ЕООД обжалва и определение № 725, постановено на 28.10.2024 г. и отнасящо се до разноските. В частната жалба се твърди, че споменатото определение е неправилно и незаконосъобразно. Съдът уважил частично исковете, като имало и отхвърлителен диспозитив, което сочело, че следва да бъдат присъдени разноски по компенсация. Присъждането на разноски на процесуалния представител не означавало, че техният размер не следва да бъде съобразен с уважената част на иска и като бъдат взети предвид разноските, направени и претендирани от ответника. Без значение било по каква причина част от иска е отхвърлен. Видно от диспозитива на постановеното решение, съдът уважил частично предявените искове, което следвало да бъде отразено и в размера на присъдените разноски. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът също имал право да иска заплащане на направените от него по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Тази правна норма била основанието на ответника да претендира разноски. Районният съд неоснователно и незаконосъобразно отхвърлил искането. Той неправилно се позовал на разпоредбата на чл. 78, ал.

2 от ГПК. Тя не намирала приложение в настоящия случай, тъй като разноските не били възложени на ищеца. Без значение по отношение на присъждането на разноските било дали ответникът е дал повод за завеждане 4 на делото, тъй като той претендирал разноски предвид отхвърлената част на исковете. Следвало обжалваното определение да бъде отменено и искането на ответника досежно разноските да се уважи.

Ищците са подали отговор на частната жалба, в който излагат аргументи за нейната неоснователност. Не било без значение по каква причина е отхвърлена част от иска. Съгласно трайната практика на съдилищата, плащането в хода на процеса било релевантно за постановяване на решението по осъдителния иск по съществото на спора, докато присъждането на разноски се явявало санкция за поведението на страната, дала повод за завеждане на иска. Застрахователните обезщетения на ищците били заплатени на 16.03.2023 г. Делото било образувано на 26.01.2023 г., към която дата на ищците не било изплатено каквото и да е застрахователно обезщетение. Предявеният иск не бил частично отхвърлен поради неоснователност, а поради плащане в хода на процеса. Ето защо на дружеството не се дължали разноски по съразмерност. В този смисъл била и трайната практика на ВКС. Не било налице основание за претендиране на разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК от страна на „А - С“ ЕООД.