Решение № 36 от 19.01.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Разлог, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Павлова, Гр. дело № 20251240101087 по описа за 2025 година

Делото е образувано по ИМ, подадена от В.М.К. от г.Р., у.“С.С.“№12“Б“, ЕГН*, против О.Р., БУЛСТАТ*, с адрес: г.Р., у.“С.С.“№1, представлявано от инж. К.Г., с посочено правно основание на иска чл.80, ал.1 от ЗС.

Твърди се в ИМ, че ищецът е бил упълномощен от управителя на „С.Р.“ООД да закупува от името и за сметка на дружеството, леки и лекотоварни автомобили. В тази вр., по силата на договор за покупко-продажба от 28.11.2006 г., бил закупен автомобил марка „Н.Ф.“, модел „П.“, с рег.№*, за сумата от 5`000,00 $.

Сочи се, че през 2007 г. съгласно Договор за наем, гореописаният автомобил бил предоставен за ползване от „С.Р.“ООД на ищеца по делото за срок от 5 г., като автомобила продължил да се ползва от ищеца и след изтичането на срока по договора.

Навеждат се доводи, че дружеството „С.Р.“ООД е обявено в производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност, считано от 10.03.2010 г., а съгласно решение №2506/11.06.2014 г. на Бл.ОС, дейността на дружеството е прекратена като търговец, прекратени са правомощията на органите му и е постановено осребряване на масата на несъстоятелността, като не са останали неудовлетворени кредитори с неприети вземания.

Ищецът твърди, че владян от него автомобил марка „Н.Ф.“, модел „П.“, с рег.№*, по никакъв начин не е включван в масата на несъстоятелността и не е бил предмет, на каквито и да било действия във вр. с производството по несъстоятелност.

Твърди се, че собствеността на лекия автомобил е преминала в патримониума на О.Р., считано от 11.06.2014 г., въз основа, на което се претендира настоящия иск спрямо ответника.

Ето защо се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че към настоящия момент ищецът В.М.К., е собственик на МПС - автомобил марка „Н.Ф.“, модел „П.“, рег.№*, на основание давностно владение чл.80, ал.1 от ЗС.

В срока за отговор, ответникът е упражнил правото си на отговор, като признава предявения иск и моли съда да уважи същия, по силата на който да признае по отношение на ищеца В.М.К. от г.Р., у.“С.С.“№12“Б“, ЕГН*, че същият е собственик на автомобил марка „Н.Ф.“, модел „П.“, рег.№*, на основание давностно владение. В ОСЗ, ответникът не се явява и не се представлява.

В СЗ, процесуалният представител на ищеца, моли с оглед цялостното признание на иска, 1 съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК,.

Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира че са налице предвидените в закона процесуалноправни предпоставки за постановяване на решение при признание на иска по чл.237, ал.1 от ГПК,.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което той се отказва от защита с/у иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Ето защо и с оглед заявеното признание съдът прекрати съд. дирене и преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на док-ствата, установяващи въведените твърдения. Това налага да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, респ. исковете следва да бъдат уважени така, както са предявени, като e достатъчно да се укаже в мотивите, че решението се основава на признание на иска – спр. чл.237, ал.2 ГПК. В т.см. и е съд. практика по реда на чл.290 от ГПК,.

В случая предявените искове са допустими, а признанието не попада в някоя от хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК,. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки претенцията на това основание.

В случая от страна на ответника, с депозирания по делото отговор на ИМ по чл.131, ал.1 от ГПК, е направено признание на иска. В тази вр., съдът счита, че е налице и другата изискуема се от закона предпоставка, а именно искане на ищеца за постановяване на решение съобразно заявеното от ответника признание, което искане е направено от процесуалния представител на ищеца в ОСЗ. От гореизложеното, съдът намир, че следва да се произнесе с решение по чл.237, ал.1 от ГПК, – при признание на иска, с което заявената от ищеца искова претенция следва да бъде уважена.

По разноските:

При този изход, разноски се дължат на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК,. В производството обаче разноски от последния не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.Р., БУЛСТАТ*, с адрес: г.Р., у.“С.С.“№1, представлявано от инж. К.Г., че В.М.К. от г.Р., у.“С.С.“№12“Б“, ЕГН*, е собственик на МПС - автомобил марка „Н.Ф.“, модел „П.“, с рег.№*, на основание придобивна давност по реда на чл.80,ал.1 от ЗС.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

2