Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2065 от 15.08.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2202/2024
Вид
Определение № 2065
Подписан
15.08.2024
Състав
Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Михаил Малчев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2065 гр. София, 14.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина РачЕ.

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Катерина РачЕ. Въззивно частно гражданско дело № 20241000502202 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 20998/07.08.2024 г. по описа на САС, депозирана от В. Д. А. и Е. К. А. чрез адв. С. Б.-И. против определение № 5514/11.04.2024 г. по в.гр.д. № 4160/2024 г. на СГС, IV-е въззивен състав, с което са оставени без разглеждане техни жалби срещу разпореждане № 1045/04.01.2024 г., с което е връчено решението по делото.

Жалбоподателите сочат, че нормата на чл. 41, ал. 2 ГПК можело да бъде приложена само в случай, че по делото е надлежно удостоверено обстоятелството, страната отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който вече е получила съдебни книжа. Простото ненамиране на адресата, без да е удостоверено от връчителя, че същият е напуснал адреса, не било основание за прилагане на призовката или съобщението в цялост като редовно връчени. Предвид изложеното жалбоподателите молят да бъде отменено обжалваното определение.

Насрещната страна И. А. не е депозирала отговор на частната жалба.

Настоящият състав, като обсъди доводите на жалбоподателите и представените доказателства, намира следното:

В.гр.д. № 4160/2024 г. на СГС, IV-е въззивен състав е образувано по възивна частна жалба на В. Д. А. и Е. К. А. чрез адв. С. Б.-И. против разпореждане № 1045/04.01.2024 г. по гр.д. № 20580/2023 г. на СРС, 46 състав, с което е прието, че на жалбоподателките е връчено решението по делото при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК, като са изложени доводи, че не са били налице условията за прилагане на посочената норма.

Видно от доказателствата по приложеното гр.д. № 20580/2023 г. на СРС, 46 състав, съобщението за постановеното по това дело решение до В. Д. А. и Е. К. А. чрез адв. С. Б.-И. е върнато по делото в цялост, с отбелязване на връчителя, че е посетил посочения адрес на адв. И. на няколко дати в различно часово време, но същата не е намерена и не отговаря на обаждания по телефона.

С разпореждане № 1045/04.01.2024 г. по гр.д. № 20580/2023 г. на СРС, 46 състав районният съдия е разпоредил съобщението да се приложи по делото и да се счита връчено при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК.

С определение № 5514/11.04.2024 г. по в.гр.д. № 4160/2024 г. на СГС, IV-е въззивен 1 състав частната жалба срещу посоченото разпореждане на СРС е оставена без разглеждане, като е прието, че същото не е обжалваем съдебен акт. Това определение е връчено на жалбоподателките на 29.04.2024 г., а на 09.05.2024 г. те са депозирали частна жалба срещу него.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, срещу обжалваем акт и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна предвид следното:

Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, към който препраща чл. 279 ГПК, на обжалване подлежат разпорежданията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото или чието обжалване изрично е предвидено в закона. Разпореждането на СРС, с което се прилага съобщение по делото като връчено по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, не е нито преграждащо (това е разпореждане по движение на делото), нито пък процесуалният закон изрично предвижда неговото обжалване. Следователно същото е необжалваемо, поради което частната жалба срещу него е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Въпросът дали СРС правилно е приложил нормата на чл. 41, ал. 2 ГПК може да бъде разгледан само в производство по проверка на евентуален акт на СРС, с който се връща подадена въззивна жалба срещу решението на СРС, когато срокът за обжалването му е броен при съобразяване връчване по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК и е счетено, че същият е пропуснат.

Поради достигане от настоящата съдебна инстанция до краен извод относно обжалваемостта на разпореждане № 1045/04.01.2024 г. по гр.д. № 20580/2023 г. на СРС, 46 състав, идентичен с този на СГС, обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Воден от изложеното, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 20998/07.08.2024 г. по описа на САС, депозирана от В. Д. А. и Е. К. А. чрез адв. С. Б.-И. против определение № 5514/11.04.2024 г. по в.гр.д. № 4160/2024 г. на СГС, IV-е въззивен състав, с което са оставени без разглеждане техни жалби срещу разпореждане № 1045/04.01.2024 г., с което е прието за връчено решението по делото по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2