Решение № 517 от 08.12.2025, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Русе, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

В. Петков при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20254500500643 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Община-И. обжалва Решение № 864 от 02.06.2025г, постановено по гр.д.

№ 1211/24 по описа на РРС, с което предявеният от общината иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС е отхвърлен. Счита решението за недопустимо, неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Предмет на делото е продажба на дял от съсобствен имот на петима съсобственици без предварителна покана към другия съсобственик да изкупи техния дял при същите условия.

Обсъждането и извеждане на извода за липса на право на собственост за Община-И. е довело до това съдът да се произнесе по непредявен иск без да са събрани доказателства, оборващи удостовереното в актовете за частна общинска собственост АЧОС № 1760/14.09.19 и АЧОС № 2645/05.03.2024г.

Към момента на постановяване на обжалваното решение не е бил налице влязъл си сила административен или съдебен акт, който да оборва обстоятелствата, изложени в АЧОС, за да се приеме от съда, че общината не се легитимира като собственик на идеалните части от процесния имот, поради което този извод на съда е неправилен и незаконосъобразен. Излагат се подробни доводи относно това, защо общината е собственик на идеални части от имота. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да обезсили или отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявеният от Община-И.о иск за изкупуване на притежаваните от ответниците 55/76 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, находящ се в с.Пиргово, обл.Русе, ул.“Пристанищна“ 74 при уговорената продажна цена от 1

1 000лв. Претендират се разноски по делото за двете съдебни инстанции.

В. А. И., К. Д. И., Й. И. П., И. Й. П., А. Й. П. в писмен отговор на въззивната жалба считат същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно. Претендират се направените във въззивната инстанция разноски.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.33, ал.2 ЗС. Когато предмет на правото на собственост е идеална част от недвижим имот, съсобственикът не може да я продаде на трето лице, преди да предложи на останалите участници в общността на я изкупят при същите условия. Ако не изпълни това изискване, продажбата в полза на третото, външно за съсобствеността лице, ще е действителна, но всеки от останалите съсобственици ще има правото да предяви срещу страните по сделката конститутивен иск за изкупуване, при чието уважаване той ще встъпи в продажбеното правоотношение на мястото на купувача и ще придобие продадената идеална част от имота при действително уговорените между страните условия.

Основна предпоставка за защитата по чл.33, ал.2 ЗС е наличие на съсобственост върху недвижим имот. Надлежен ищец по иска за изкупуване не съсобственик на недвижими мито, дяла от който е прехвърлен чрез покупко-продажба в полза на трето лице. В този смисъл ищецът следва да установи, особено както е в настоящият случай при надлежно въведено възражение от страна на ответниците - продавачи по извършената покупкопродажба на съсобствен имот, че има качеството на съсобственик на имота.

Възраженията на Община-И. в исковата молба, както и във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения, както и противоречие с материалния закон, поради което се е произнесъл по непредявен иск като е изследвал в решението си дали Община - И.о е собственик на идеални части от имота, предмет на иска за изкупуване, са неоснователни. Правилно и законосъобразно съдът е изследвал дали ищеца по иска с правно основание чл.33, ал.2 ЗС има качество на съсобственик на имота.

Община-И.о се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор 56397.*.**, целия с площ от 75кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване с Акт за частна общинска собственост № 1760 от 14.03.2019, вписан в СВ Русе вх.№ 3125/20.03.2019г. Според този АЧОС имота няма съсобственици и в него има изградена постройка.

Според скица на поземлен имот, издадена на 04.04.2019 ат СГКК-Русе собственици на имота са Община-И.о, Й. И. П. и В. А. И. без данни за притежаваните от всеки от тях идеални части.

На 05.03.2024г, в хода на съдебното производство в първата инстанция, е съставен Акт № 2645 за поправка на АЧОС № 1760/ 14.03.2019г, който е вписан в СВ-Русе с вх.№ 2727/12.03.2024г, акт № 26. В този АЧОС е вписано че имота, представлява 21/76ид.ч. от ПИ с идентификатор 56397.*.**, целия с площ 76кв.м., за който е отреден УПИ XXXVI-10, кв.5, трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползванениско застрояване. Като съсобственици е посочен И. Ц. Ц. притежаващ 55/76ид.ч. от имота, ведно с построените в него сгради.

2

Актът за общинска собственост се ползва с доказателствена сила, съгласно чл.5, ал.2 ЗОбщС, но тя при оспорване може да бъде опровергана, защото самия акт не създава права за общината/ чл.5, ал.3 ЗОбщС/. Правото на собственост за общината възниква с реализиране на фактическото и правно основание за придобиване правото на собственост, което при оспорване, подлежи на доказване от общината.

В АЧОС 1760 от 14.03.2019г като основание за възникване на общинската собственост върху имота е посочено “ чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т. 2, чл.3, ал.3 ЗОС, чл.25 от ЗСПЗЗ, Решение № 96 по Протокол № 12/31.05.2012г на Общински съвет- И., Заповед № РД-18-10/23.05.2014г на изпълнителния директор на АГКК и скица № 15-56179/10.02.2017, издадена от служба по геодезиа, картография и кадастър-Русе, а в Акт № 2645 от 05.03.2024г за поправка на предходния АЧОС “ чл.60, ал.3 и ал.5, чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т. 2, чл.3, ал.3 ЗОС, Решение № 156 от Протокол № 15 от 21.09.2016г на Общински съвет-И.о за одобряване на ПУП-ПРЗ и скица № 15-192848-26.02.2024г, издадена от СГКК-Русе”.

Настоящият съдебен състав намира, че Община-И. не е установила в процеса придобиването на имота на посочените в актовете за общинска собственост основания. Тезата на Община-И. е че процесния имот е общинска собственост е наличието на предпоставките на чл.25 ЗСПЗЗ, според която земеделска земя, която не пренадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. От събраните по делото писмени доказателства и приетата експертиза във въззивната инстанция, съдът намира че процесния имот не е “земеделска земя” по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ. Той е включен в урбанизираната територия на с.Пиргово, обл.Русе, в селищното образувания “Пристанище”. Имотът не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, спрямо него не са заявени претенции по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е предоставян за ползване по ПМС. Следователно не са установени предпоставките на чл.19 ЗСПЗЗ за придобиване собствеността на земята от общината. От представените във въззивната инстанция от Община-И. писмени доказателства- протоколи от 1940 и 1941 също не сочат, че процесният недвижим имот е в границите на имотите, описани в тези протоколи на общинските земи. Вещото лице сочи, че с оглед липсата на картов материал, а и с оглед местоположението на имота, няма как да е бил част от тези общински земи, описани с граници “залесителния пояс на река Дунав, Общинска нива, Общинска мера и дол”. Първоинстанционният съд в обжалваното от Община-И. решение е стигнал да същия извод, поради което е приел, че Община-И. не притежава идеални части от собствеността върху процесния недвижим имот, поради което не се явява съсобственик, респективно не притежава правната възможност, предвидена в чл.33, ал.2 ЗС да иска изкупуването му. Искът е неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. Решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди от въззивния съд.

Въззиваемият Й. П. е претендирал разноски за въззивната инстанция, но по делото не са представени доказателства за направени такива, поради което не следва да му бъдат присъждани.

Мотивиран така, окръжният съд

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 864 от 02.06.2025г, постановено по гр.д.

№ 1211/24 по описа на РРС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4