Определение № 46 от 24.02.2026, Районен съд - Самоков

МОТИВИ към определение № 46 от 24.02.2026 год. по ЧНД № 32/2026 год. по описа на същия съд

Производството е по чл.427 и сл. от НПК.

Образувано е по мотивирано предложение на прокурор в Районна прокуратура С. за прилагане по отношение С. А. А. ,живущ в гр.С. ,ул.“И. В.“ № 22, ЕГН:*********, на принудителна медицинска мярка по чл.89,б.“в“ от НК-„принудително лекуване в специализирана психиатрична болница или в специална отделение в обикновено психоневрологично заведение“.

В хода на съдебните прения прокурора от РП-С. поддържа искането и изразява становище за неговата основателност.

Адвокат Ц. Т.–САК-упълномощен защитник на С. А. А. изразява становище за основателност на искането ,съобразно заключението на вещото лице по извършената съдебно-психиатрична експертиза и становището му при изслушването му в с.з.

С. А. А. се придържа към становището на защитника си адв.Т..

Въз основа на доказателствата по делото и закона съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

С. А. А. ,ЕГН:**********, е роден на 23.05.1994 год. в гр.С. ,българин ,български гражданин ,неженен, неосъждан, със средно образование ,неработещ, живущ в гр.С., ул.“И. В.“ № 22.

От приобщените в настоящото производство материали по ДП № 37/2024 год. по описа на РУ-С. ,пр.пр.№ 497/2024 год. на Районна прокуратура С. , е видно ,че досъдебното производство е образувано и водено за извършено на 31.01.2024 год. деяние по чл.354а,ал.3,пр.2,т.1 от НК.В хода на същото е установено ,че извършител на деянието е С. А. А..Същият е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.354а,ал.3,пр.2,т.1 от НК.

След приключване на разследването е изготвен обвинителен акт срещу С. А. А. .Образувано е НОХД № 244/2025 год. по описа на Районен съд-С..В хода на съдебното производство е назначена съдебнопсихиатрична експертиза ,от заключението на която е установено ,че С. А. А. страда от психотично шизофреноподобно разстройство ,дължащо се на злоупотреба с психоактивни субстанции в коморбидност с епилепсия и диссоциално личностово разстройство.А. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си към дата на деянието 30.01.2024 год.Същият не може да участва в наказателното производство.При С. А. е налице продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК.

С присъда № 30 от 28.11.2025 год. по НОХД № 244/2025 год. РС-С.е признал подсъдимия С. А. А. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.2,т.1 от НК. За да постанови съдебния си акт решаващият съд е приел заключението на вещото 1 лице психиатър по назначената в съдебното производство съдебнопсихиатрична експертиза, която е установила ,че А. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си на 30.01.2024 год.,тъй като е бил невменяем по смисъла на чл.33 от НК.

В настоящото съдебно производство е изслушано и прието заключението на вещо лице Б. А. П. по извършената съдебно-психиатрична експертиза относно лицето С. А. А. ,от което се установява ,че същият страда от психотично шизофреноподобно разстройство ,дължащо се на злоупотреба с психоактивни субстанции в коморбидност с епилепсия и диссоциално личностово разстройство.А. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си към дата на деянието 30.01.2024 год.,както и към настоящия момент ,поради изградена наркотична зависимост.Същият се нуждае от специални здравни грижи.Вследствие на заболяването си А. е в състояние да извърши обществоопасно деяние ,което да съставлява опасност за собственото му здраве.При извършения преглед А. е бил в тежко психично състояние-изразена личностова промяна ,дължаща се на злоупотреба с психоактивни вещества.Вещото лице предлага С. А. да бъде настанен в специализирана клиника -на лечение в Държавна психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм в гр.С., кв.“С.“,с оглед освобождаването му от зависимост ,овладяване на психотичните симпоми и бъдещата му ресоциализация в обществото.

В съдебно заседание вещо лице Б. П. поддържа заключението по съдебно-психиатричната експертиза и категорично заявява ,че настаняването на С. А. в специализирана клиника е наложително ,тъй като при амбулаторна обстановка не е бил постигнат желаният резултат,поради липсваща критичност към собственото си състояние и е в негов интерес.

Съдът кредитира приетото заключение на вещото лице по извършената съдебно-психиатрична експертиза относно лицето С. А. А..То е обосновано със съдържанието на доказателствените източници по ДП № 37/2024 год. по описа на РУ-С. ,пр.пр.№ 497/2024 год. на Районна прокуратура С. и НОХД № 244/2025 год. на РС-С. и изслушване на С. А. А. и съдържа изследване в рамките на неоспорената професионална компетентност на вещото лице ,като не се опровергава,нито подлага на съмнение от никакви събрани по делото доказателства.Напротив експертните изводи се потвърждават от изслушването на С. А. А. пред съда и от цялостното поведение в съдебните заседания ,от което непосредствените лични наблюдения на съда са ,че С. е напрегнат ,напълно некритичен към неговото иначе безспорно установено заболяване .

Ето защо въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие ,че са налице в кумулативната им даденост предпоставките за прилагане по отношение на С. А. А. на принудителна медицинска мярка по чл.89 от НК – същият е извършил общественоопасно деяние с всички съставомерни от обективна страна признаци на престъпление по чл.354а,ал.3,пр.2,т.1 от НК; не е наказателноотговорен за това деяние ,тъй като го е извършил в състояние на невменяемост по смисъла на чл.33,ал.1 от НК –поради продължително разстройство на съзнанието не е могъл да разбира свойството и значението на 2 извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си ;към настоящия момент продължава състоянието му на продължително разстройство на съзнанието.

При определяне на вида на принудителната медицинска мярка ,която следва да се приложи по отношение на С. А. А., съдът взе предвид ,че както с оглед характера на извършеното от него общественоопасно дияние ,така и с оглед психическото му състояние- психотично шизофреноподобно разстройство ,дължащо се на злоупотреба с психоактивни субстанции в коморбидност с епилепсия и диссоциално личностово разстройство и вследствие на заболяването си А. е в състояние да застраши живота и здравето на околните ,както и собственото си здраве,съдът прие ,че съвкупността от тези обстоятелства налага по отношение на С. А. А. да бъде приложена принудителната медицинска мярка ,визирана в чл.89,б.“в“ от НК„принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психо-неврологическо заведение ,която в случая е най-подходящата измежду изброените в чл.89 от НК за постигане на законоустановените цели на принудителните медицински мерки.Съдът постанови така постановената принудителна медицинска мярка спрямо С. А.

А. да се изпълни в Държавна психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм-гр.С.,кв.“С.“.

С оглед осигуряване на възможност за произнасяне по чл.432 от НПК съдът задължи РП-С. след влизане в сила и привеждане в изпълнение на определението да уведоми съда по местонахождение на горепосоченото здравно заведение за привеждането му в изпълнение.

По изложените съображения съдът постанови определението си по чл.431,ал.1 от НПК

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3