Определение № 666 от 10.11.2025, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 476/2025
- Вид
- Определение № 666
- Подписан
- 10.11.2025
- В сила
- 10.11.2025
- Състав
- Росица Богданова Савова, Татяна Христова Костадинова, Йоана Николаева Такова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 391, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.396 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 396, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.107, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 112 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 666 гр. Кюстендил, 10.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Б. Савова
Членове:
Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500476 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.396 вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 11633/29.08.2025 г., подадена от инж. О.А. – кмет на Община Кюстендил, чрез пълномощника ст. юрисконсулт И.А., срещу Определение № 1048/23.09.2025г. постановено по гр.дело № 2226/2025 г. на РС Кюстендил.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт съдът е допуснал обезпечение на предявените от Е. Г. А., с ЕГН: **********, с адрес: с. Багренци, общ. Кюстендил, ул."Струма" № 3 и съд. адрес: гр. Кюстендил, ул. "Гороцветна" № 23 - адв. Й.Т., против Община Кюстендил, ЕИК: 000261517, с адрес: гр. Кюстендил, пл. "Велбъжд" № 1, представлявана от кмета инж. О.А., искове с правно основание чл. 439 ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи вземания за патентен данък за 2012 г. и 2014 г. в общ размер на 2017,97 лв., от които: 850 лв. главница за патентен данък за 2012г., ведно със законната лихва от 01.03.2013г. до окончателното й изплащане, 850 лв. главница за патентен данък за 2014г., ведно със законната лихва от 02.03.2018г. до окончателното й изплащане, и 317,97 лв. за законна лихва върху главницата до 01.03.2018г., за които вземания са били издадени АУЗ с изх. № 134/01.03.2013г. и АУЗ с изх. № 3011/01.03.2018г. на Община Кюстендил и са образувани изп. дело № 435/2018г. и изп. дело № 132/2019г. по описа на ЧСИ Елица Христова, рег. № 743 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Кюстендил, чрез налагане на обезпечителна мярка СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изп. дело № 435/2018г. и изп. дело № 132/2019г. по описа на ЧСИ Елица Христова, рег. № 743 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Кюстендил, до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт, до размера на претенцията от 2017,97 лв. /две хиляди и седемнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/, при условие, че бъде внесена по депозитната банкова сметка на Районен съд – Кюстендил парична гаранция в размер на 202.00 лева. Постановено е да се издаде обезпечителна заповед след представяне на доказателство за внесена по сметка на КРС гаранция.
Частният жалбоподател оспорва правилността на обжалваното определение, с довода, че наложената обезпечителна мярка е прекомерна и нарушава правото на взискателя, 1 доколкото със същата неоснователно се ограничава възможността да бъде събрано вземането по принудителен ред. Посочено е също, че спирането на принудителното изпълнение не е забрана да се извършват действия по изпълнителното дело, а представлява забрана за осребряване имуществото на длъжника и за предаване на постъпилите парични суми на взискателя. Изтъкнато е и несъответствие на определената парична гаранция с размера на евентуалните вреди, които би понесъл визскателят от постановеното спиране на изпълнението.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор по жалбата от насрещната страна.
Окръжен съд - Кюстендил, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и съображения, и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК, от страна, имаща право и интерес от обжалване и против акт на съда, подлежащ на обжалване.
По същество, въззивният съд намира следното:
Производството пред РС - Кюстендил е образувано по искова молба, подадена от Е.Г.А. против Община Кюстендил, с което в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 439 ГПК с искане да бъде прието за установено на основание чл.124 вр. чл.439 от ГПК по отношение на ответника, че ищецът не дължи вземания за патентен данък за 2012 г. и 2014 г. в общ размер на 2017,97 лв., от които: 850 лв. главница за патентен данък за 2012г., ведно със законната лихва от 01.03.2013г. до окончателното й изплащане, 850 лв. главница за патентен данък за 2014г., ведно със законната лихва от 02.03.2018г. до окончателното й изплащане, и 317,97 лв. за законна лихва върху главницата до 01.03.2018г., за които вземания са били издадени АУЗ с изх. № 134/01.03.2013г. и АУЗ с изх. № 3011/01.03.2018г. на Община Кюстендил и са образувани изп. дело № 435/2018г. и изп. дело № 132/2019г. по описа на ЧСИ Елица Христова, рег. № 743 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Кюстендил.
С исковата молба е направено особено искане за спиране на принудителните действия по изпълнително дело № 435/2018г. и изпълнително дело № 132/2019г. по описа на ЧСИ Елица Христова, рег. № 743 на КЧСИ, по които дела е наложен запор на трудовите възнаграждения на ищеца.
С обжалваното определение районният съд е допуснал исканото обезпечение на предявените искове, като е мотивирал своя правен извод с процесуалната допустимост на исковете и тяхната вероятна основателност, преценена с оглед ангажираните към този етап на производството писмени доказателства. Отчел е наличие на обезпечителна нужда с оглед характера на предявените искове, доколкото реализирането на принудителното изпълнение би довело до затрудняване осъществяването на правата по евентуално постановеното решение. Спирането на изпълнението съдът е приел за единствената подходяща обезпечителна мярка, съобразявайки предмета на търсената защита, като е допуснал обезпечението срещу внасяне на парична гаранция в размер на 202.00 лева, приета от съда за достатъчна, за да обезпечи евентуалните преки и непосредствени вреди, които ответникът би могъл да претърпи от обезпечението в случай на неоснователност на исковете.
От правна страна въззивният съд намира следното:
Бъдещите искове, чието обезпечение се иска, са отрицателни установителни, с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, с които се иска да бъде призната недължимост на суми, за които има издадени актове за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК, въз основа на които са били образувани ИД 435/2018 г. и ИД 132/2019 г. и двете по описа на ЧСИ Елица Христова.
Съдът намира, че с оглед изложените в молбата твърдения, бъдещите искове биха били допустими, тъй като разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание, каквито твърдения са изложени в исковата молба, инициирала 2 образуваното пред РС – Кюстендил исково производство. С оглед на наведените твърдения за наличието на правоизключващи факти (какъвто факт е погасителната давност) след приключване на производството, по което е издаден изпълнителният лист, безспорно е налице правен интерес за ищеца от тяхното установяване, тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск би могъл да постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.
Относно вероятната основателност на исковете, въззивният състав споделя довода, че на този етап задълбочена преценка за вероятна основателност на исковете би довела до предварително произнасяне по спора, което е недопустимо. Предвид ограничения предмет на обезпечителното производство не може да се прави анализ по същество на приложените доказателства, както и да се обосновават правни изводи във връзка с изложената недължимост на вземането, което би могло да стане с крайния резултат по материалноправния спор по отрицателния установителен иск.
В рамките на обезпечителното производство съдът все пак следва да извърши проверка за вероятната основателност на иска в степен, която да съответства на нуждите на това производство.
В случая, основателността на исковете ищецът свързва с настъпването на абсолютната погасителна давност на задълженията му. Изложените в исковата молба доводи за изтичане на абсолютната давност, уредена в чл. 112 ЗЗД, са неприложими в процесния случай. С решение № 4 от 20.04.2021 г. на КС на РБ по к. д. № 1/2021 г., обнародвано в ДВ, бр. 35 от 2021 г., е обявена за противоконституционна разпоредбата на §2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за допълнение на ЗЗД (ДВ, бр. 102 от 01.12.2020 г., в сила от 02.06.2021 г.), която предвижда обратно действие на тази давност и за заварените случаи. Така "абсолютната" давност се прилага само занапред, т. е. считано от влизане в сила на Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите-02.06.2021 г.
Искането не е обосновано с допълнителни аргументи, извън изложените , които се свеждат единствено до твърдението, че вземанията, за събиране на които е образувано посоченото изпълнително производство, са погасени по давност. Към исковата молба са приложени: възражение, адресирано до взискателя – Община Кюстендил за изтекла абсолютна погасителна давност, копия от описаните АУЗД и възлагателни писма за образуване на изпълнителни производства.
От представените до момента писмени доказателства не могат да бъдат направени изводи във връзка с вероятната основателност на бъдещия иск, още повече при данни за образувани изпълнителни производства и предприети по същите изпълнителни действия, от категорията на тези, прекъсващи давността. Едва в последващ етап на производството, след прилагане на цитираните изпълнителни дела и запознаване с извършените по тях действия по принудително изпълнение, могат да бъдат събрани и преценявани доказателства от кога е текла давността, прекъсвана ли е и др.
Съобразно чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК, обезпечението се допуска, когато без него за ищеца е невъзможно или ще се затрудни осъществяване на правата му, и то ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства. Доколкото в настоящия случай искането не е подкрепено с убедителни доказателства, то молбата за допускане на обезпечение се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде отменено като неправлино.
Съгласно разясненията в ТР №1/21.07.2010г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и ТР №5/2018г. по т. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС обезпечителното производство е двуинстанционно, а ВКС се произнася по жалби срещу въззивни определения, постановени в обезпечително производство, само в случаите, когато с тези въззивни определения за пръв път, след отмяна на първоинстанционното определение, въззивният съд допуска поисканото обезпечение (в тази насока срвн. Определение № 4411 от 3.10.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2877/2024 г., III г. о., ГК). Ето защо в настоящия случай определението на КнОС не подлежи на обжалване.
3
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1048/23.09.2025 г. , постановено по гр.д. 2226/2025г. на РС - Кюстендил.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Г. А., с ЕГН: **********, с адрес: с.
Багренци, общ. Кюстендил, ул."Струма" № 3 и съд. адрес: гр. Кюстендил, ул. "Гороцветна" № 23 - адв. Й.Т., да бъде допуснато обезпечение на предявените от него против Община Кюстендил, ЕИК: 000261517, с адрес: гр. Кюстендил, пл. "Велбъжд" № 1, представлявана от кмета инж. О.А., искове с правно основание чл. 439 ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи вземания за патентен данък за 2012 г. и 2014 г. в общ размер на 2017,97 лв., от които: 850 лв. главница за патентен данък за 2012г., ведно със законната лихва от 01.03.2013г. до окончателното й изплащане, 850 лв. главница за патентен данък за 2014г., ведно със законната лихва от 02.03.2018г. до окончателното й изплащане, и 317,97 лв. за законна лихва върху главницата до 01.03.2018г., за които вземания са били издадени АУЗ с изх. № 134/01.03.2013г. и АУЗ с изх. № 3011/01.03.2018г. на Община Кюстендил и са образувани изп. дело № 435/2018г. и изп. дело № 132/2019г. по описа на ЧСИ Елица Христова, рег. № 743 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Кюстендил, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. дело № 435/2018г. и изп. дело № 132/2019г. по описа на ЧСИ Елица Христова, рег. № 743 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Кюстендил, до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт.
Разпечатката съдържа 34 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1997e4fc-8276-4951-9ee0-78ee5d183768