Решение № 114 от 12.07.2021, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 1708/2020
- Вид
- Решение № 114
- Подписан
- 12.07.2021
- Състав
- Вера Георгиева Коева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.120 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 286 · Търговски закон
- чл. 288 и сл. · Търговски закон
- чл. 327 · Търговски закон
- чл.327, ал.1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 114 гр. Благоевград , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Вера Г. Коева при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20201210101708 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище в град
София и адрес на управление: район „Илинден“, ***, с ЕИК № 131468980, чрез адв. А.П., преупълномощена от Адвокатско Дружество „Попов, Арнаудов и партньори”, регистрирано по фирмено дело № 15924 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, с БУЛСТАТ № 175382262, със съдебен адрес: гр. София, пл. „Света Неделя” № 4. етаж 3, с която срещу В. Д. СТ., с ЕГН **********, с адрес: град Б., ул. ..... е предявен установителен иск – за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата от 197,59 (сто деветдесет и седем цяло и петдесет и девет ст.) лева - главница; сумата от 54,61 (петдесет и четири цяло и шестдесет и една ст.) лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от 197,59 лева за периода от 12.01.2017 г. до 11.02.2020 г.; - сумата от 100,02 (сто цяло и две ст.) лева неустойка; законна лихва от дата на подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК - 11.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, които суми са предмет на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 308/2020г. по описа на БРС –правно основание чл.422 ГПК.
Препис от исковата молба, ведно с писмените приложения към нея, са връчени на ответника, който в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор.
Твърди се от ищеца, че между него и ответната страна е сключен договор с номер 504282930 от 23.03.2015 г. , с с рамков характер и с предмет - предоставянето на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане.
Твърди се, че различните услуги и продукти са предоставяни от ищеца на ответника, в качеството на абонат чрез подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор.
С Приложение № 1 от 23.03.2015 г. ищецът твърди, че е предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ***, като избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 34,90 лв. с ДДС (29,08 1 лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение №1, като срокът за ползване по абонамента е 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението, и изтича на 23.03.2017 г.
Твърди се, че с Приложение № 1 от 28.10.2015г. ищецът е предоставил на 2ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ***, като избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 20,00 лв. с ДДС (16,67 лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1, като срокът за ползване по абонамента е 24 месеца, видно от чл. 5.2.1 от приложението, и изтича на 28.10.2017 г.
Твърди се, че с Договор за продажба на изплащане от 28.10.2015 г. ищецът е продал на ответника продукт - Пакет Lenovo А6000 Black+Postp128K-Micr MAT 20, като устройството е предоставено в пакет с горепосочената мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер *** по Приложение № 1 от 28.10.2015 г. , на основание чл. 3 от договора за продажба на изплащане, както и приемо-предавателният протокол и гаранционната карта на устройството, където е посочен номерът на SIM картата – ***, сключен за срок от 23 месеца, като са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 8,00 лв., на основание чл. 4 във връзка с чл. 11 от договора.
Сочи се, че всички останали услуги, използвани от абоната извън избраните тарифни планове (допълнително проведени разговори, изпратени съобщения, използвани мобилни данни, пакети минути и интернет, телевизионни програми и други подобни), се таксуват съгласно ценоразписа на мобилния оператор, посочен в отделно/и Приложение/я и/или достъпен на интернет адреса на А1 България, а за неуредените в идивидуалните договори въпроси следва да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE (наричани накратко „общите условия“). Те имат задължителна сила за абонатите. Това се удостоверява чрез подписа им под договорите за услуги, съгласно чл. 6 от общите условия.
Твърди се, че на основание сключените договори и във връзка с предоставяните услуги и продукти на изплащане ищецът е издавал ежемесечни фактури, като съгласно чл. 26.4 от общите условия заплащането на услугите и продуктите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната и във фактурите са отразени таксите за ползваните от потребителя електронни съобщителни услуги, както и месечните вноски за предоставените му продукти на изплащане. Във всяка една фактура е отразено подробно потреблението на абоната за съответния период - в това число абонаментна такса, брой проведени разговори, времетраене, изпратени съобщения, към кой оператор, използвани мобилни данни, за коя SIM карта или услуга, използван интернет, телевизионни програми и пр.
Твърди се, че в случая от страна на ответника В. Д. СТ. са налице изискуеми незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер на 197,59 лв., представляваща главница, разпределена както следва:а именно - незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които са издадени фактури за периода от 27.12.2016 г. до 26.10.2017 г., в общ размер на 125,59 лв., по посочени по номер, дата на издаване и период фактури, както и незаплатени суми за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане, за които са издадени фактури за периода от 25.01.2017 г. до 26.04.2017 г., в общ размер на 72,00 лв., също подробно посочени в исковата молба.
Твърди се основание в договорите за прекратяването им, поради неплащане в срок на наймалко две последователни месечни вноски от страна на купувача - чл. 12.3 от договора/ите.
При такава хипотеза всички останали суми за месечни вноски, дължими до края на срока по съответния договор, стават предсрочно изискуеми и договорът се счита за прекратен от датата на издаване на фактурата за тези суми, като прекратяването на договорите не засяга задължението на абоната да заплати дължимите до този момент суми за ползвани услуги, както и пълните цени на вещите, които е получил. В настоящия случай, това е фактура № 351954669 от 26.04.2017 г., с която е прекратен договор за продажба на изплащане от 8.10.2015 г., като същата включва оставащите 6 месечни вноски по 8,00 лв.
2
Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията си в срок, ответникът В. Д. СТ. дължи на А1 България и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Това дава право на ищеца се поддържа като иск за обезщетение под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка една от фактурите (описани в по-горе в текста на молбата) до датата на предявяване на настоящата (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 11.02.2020 г.). Лихвата за този период възлиза в общ размер на 54,61 лв.
Изтъква се, че описаните в исковата молба фактури не са били оспорени в дадения срок, съгласно чл. 26.6 от общите условия.
В тази връзка се твърди, че мобилният оператор е изпълнил задълженията си, произтичащи от сключените между страните договори, поради което е възникнало задължението на потребителя за заплащане от негова страна на получените електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане.
Твърди се, че при неплащане на дължимите суми по фактурите след изтичане на срока им за плащане, договорът се счита за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на услугата, за която е забавено плащането, а съгласно чл. 54.12 от общите условия, договорът по отношение на конкретна услуга на потребителя, се счита за едностранно прекратен от страна на ищеца, в случай че забавата за плащането на дължимите за нея суми е продължила повече от 124 дена. В тази връзка се изтъква, че на основание чл. 92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия, поради виновното неизпълнение от страна на ответника, е начислена неустойка в общ размер на 100,02 лв.
С оглед изложеното, във връзка с предсрочното прекратяване на описаните по- горе договори за електронни съобщителни услуги, ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване, която възлиза в размер на 100,02 лв., разпределена както следва: 100,02 лв. неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ***, съгласно чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от 28.10.2015 г.
Сумата на неустойката представлява сборът на 6 месечни такси от по 16,67 лв., считано за периода от 31.03.2017г. до 28.10.2017г., като за неустойката е издадена сметка № 568065202 от 31.03.2017г.
За спорните суми се твърди подаване на заявление, което е уважено и издадена заповед за изпълнение, която обаче е била оспорена от длъжника. На това основание ищецът обосновава правен интерес от предявяване на 5установителния иск.
Доказателствените искания са за приемане на писмени доказателства, както и за приемане на материалите по заповедното производство.
След оставяне на исковата молба без движение с молба с вх.№ 4578 от 12.10.2020г., на основание чл.232 ГПК ищецът е оттеглил иска си по отношение на сумата от 100,02 лв., претендирана на основание неустойка.
На това основание с влязло в сила определение № 6869 от 13.10.2020г. производството по делото е прекратено, по отношение на сумата от 100,02 лв. претендирана като неустойка.
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНИКА:
В срока по чл.131 ГПК от ответната страна е постъпил писмен отговор.
Основните съображения в отговора на ответната страна са свързани с претенцията за неустойка, която се определя като нищожна.
Доколкото обаче по делото е постановено определение, което е влязло в сила и с което производството по иска за неустойка е прекратено, възраженията на ответната страна относно това вземане съдът оставя без разглеждане, като неотносими.
3
По отношение на останалите претендирани от ищеца суми ответната страна прави възражение, че са погасени с тригодишната давност, доколкото се твърди, че се касае до претендиране на суми за електронни съобщителни услуги и незаплатени месечни вноски.
Правно основание – предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 от ТЗ, във връзка чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 288 и сл. от ТЗ, и чл.86 ЗЗД.
Възражението на ответника за погасяване на останалите спорни вземания по давност е по чл.111, б „в“ от ЗЗД вр. с чл.120 ЗЗД.
По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са материалите по заповедното производство по ч.гр.д.№ 308/2020г. по описа на БРС. Допусната и назначена е съдебно – счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо лице.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:
На 11.02.2020г. ищецът, в качеството на заявител е подал заявление за издаване н заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника В. Д. СТ.. По заявлението е образувано ч.гр.д.№ 308/2020г. по описа на БРС и в полза на заявителя издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4101 от 28.05.2020г., с която е разпоредено на длъжника В. Д. СТ. да заплати на кредитора „А 1 България“ ЕАД следните суми и на следните основания: сумата от 197,59 лв., представляваща главница за неизпълнение на договорни задължения, произтичащи от Рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер 504282930, сключен между В. Д. СТ. и „А1 България“ ЕАД / с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД/, от която неизплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които са издадени фактури за периода от 27.12.2016г. до 26.10.2017г. в общ размер от 125,59 лв. и незаплатени суми за предоставени продукти на изплащане, за които са издадени фактури за периода от 25.01.2016г. до 26.04.2017г., в общ размер от 72 лв.; сумата от 54, 61 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху главницата от 197,59 лв. за периода от 12.01.2017г. до 11.02.2020г.; ведно със законната лихва върху главницата от 197,59 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 11.02.2020г. до окончателното изплащане; сумата от 25 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 360,00 лв. – представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.